Гневът – природа и история

"Европа започва с думата гняв. "Илиада" започва с възпяването на гнева на Ахил. Възприемаме гнева като ниска страст, долна енергия и целият цивилизационен процес, особено в западната цивилизация, е насочен към обуздаването ѝ – казва в дискусията за гнева, философът Тодор Тодоров.  

Изхождайки от тази презумпция, от Платон, който смята, че гневливата част на душата е най-ниска, винаги се стремим да бъдем умни, да се извисим, да се водим от по-високи пориви, а същевременно цялата история може да се разглежда като една онтология на гнева. 

Всички революции са активирани от гнева. Гневът, казва Марат, трябва да произведе едно ново общество. 

Има и предприемачи на гнева, които го канализират, използват и превръщат в политически капитал – по думите на немския философ Петер Слотердайк.

В цялата си история се опитваме да изтласкаме гнева, да го оставим долу, с това може да се предаде и опитът на философията, докато не се оказва, че човекът не е само рационално същество, човекът не е само ум, само интелект – разказва Тодоров. – Особено след Фройд – се оказва, че човекът не е толкова рационален, колкото сме си го въобразявали. И ако се върнем към времето на Ахил, тогава не сме смятали, че гневът е долна страст, а нещо, което идва от горе, от боговете и ни обзема и завладява.

Гняв и истина

Родителите от малки приучават децата да не говорят под афект, за да не кажат неща, за които после ще съжаляват, но когато човек е под афект, е в състояние да изговори истини, които иначе не посмява. Парéзия така гърците са наричали способността да говориш истината, дори когато от това може да има последствия за теб.

Гняв и насилие

В съвременните общества има голямо натрупване на гняв, но той не се фокусира около идея, не произвежда визия за бъдеще, няма какво да го накара да произведе нещо позитивно и затова има толкова много "предприемачи на гнева", които капитализират възмущението. 

Защото когато гневът не се превръща в движеща сила, той преминава в отчаяние, в апатия, а те имат деструктивна сила. Подобни чувства могат да завладеят цели общества и тогава ефектът им е особено разрушителен.

"В исторически план недоволството най-често е било от социален характер – включва се по темата проф. Андрей Пантев с исторически обзор на ролята на гнева в българската история. – България в исторически план е преживявала редица събития, причинени от външен характер и те са водили до гняв или отчаяние. 

Колкото до днешния ден, проф. Пантев го определя като безлично безвремие. 

"По отношение на съвременността, не бива да забравяме, че живеем в такова устройство на света, което ни вкарва в постоянно състезание един с друг, в режим на хамстера, а това неминуемо води до гняв – категоричен е Тодор Тодоров.

Триадата гняв – безумие – истина

В етимологията на редица езици фурор – означава гняв и безумие, но понякога е много важно да си изгубим ума, не само защото тогава могат да се казват истини, а защото гневът отваря други полета – трябва да можем да бъдем продуценти на гняв – твърди още Тодоров.

Психологът Анастасия Манлихер обръща внимание на изследване, което сочи, че в хода на цялата човешка цивилизация в момента имаме най-високи нива на нарцисизъм и че е важно да намираме приемливи отдушници на гнева и да овладеем спирачния механизъм на емоциите си.