През 1883 г. Захарий Стоянов, събирайки документи и спомени за книгата си „Васил Левски. Дяконът. Чърти от живота му”, научава, че е жив и живее в София свещеникът, който е дал светото причастие и е изповядал Левски в деня на обесването му. Името му е Тодор Митов, иконом, архиерейски наместник и настоятел на митрополитската църква „Свети Крал”, днешната „Света Неделя”. Намерил свещеника, той си записва целия разговор, превърнал се в годините в неоценим документ за последните часове от живота на Апостола.
Ето запис на разказаното от свещеника при тая среща: ”Убесен на 26 (точната дата е 6 февруари по тогавашен стил) вторник, заранта рано. Вторник е бил пазарен ден, та затуй тогава го обесили – да види мало и голямо. Стоял на въже до пладне – публика нямало. Изповедта станала до самата бесилница. Прекръстил се, преди да приеме причастие. Казал, че е свещенодякон, че каквото правил, е мислел, че е за народа и проси прошка от Бога и от народа. Бил хладен, но малко заплакал – очите му се напълнили със сълзи. Била му вързана главата.”
Захари Стоянов веднага документира разговора си и твърди, че Левски е качен полумъртъв на бесилката. По-късно той го заявява още по-безусловно: „Трябва да ви кажа и това, че нашият херой се е самоубил.”
В разговора участват проф. Симеон Янев; проф. Добрин Денев; д-р Любомир Канов, психиатър.
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..
Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..
Една странна тематична амалгама "замесихме" в поредното издание "За здравето". Гостуваха ни двама експерти: доц. Владислав Младенов, уролог, и анестезиологът проф. Атанас Темелков. Темите, върху които акцентирахме, бяха: често срещаните урологични аномалии в детската възраст, характерните и най-чести диагнози, както и свързаните с тях оплаквания при..
Ако не сте чували за турския град Фоча, вероятно ще го разпознаете по-лесно под името Фокея и от уроците по история. Защото Древната Фокея е един от йонийски полиси, разположени по Егейското крайбрежие на Мала Азия. Някога градът е бил толкова силен и проспериращ, че е имал правото да сече собствени монети – и от злато, и от сребро. А върху тях е..
Балет "Арабеск" ще открие петото издание на Софийския фестивал на музикалния театър с новия си спектакъл "BarrocoLife/Съвършенното несъвършенство"...
В с. Лилково, община Родопи, започва фестивалът на българската легенда "Самодивско сборище". Събитието е насочено към опазване на нематериалното културно..
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
