Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Агушевите конаци – замък без аналог на Балканския полуостров

БНР Новини
Снимка: Божидар Чолаков

Агушевите конаци са един изключителен ансамбъл от жилищни и стопански сгради, които представляват най-големия родов замък от средновековен тип в Родопите. Те са паметник от национално значение от 1964 година. Намират се в центъра на село Могилица на полегатия бряг на река Арда.

Комплексът от сгради в Могилица е изграден в началото на ХІХ век за около 20 години от трима местни майстори за Салих Ага и неговите трима синове. Първата част е завършена през 1825 година, а втората през 1843 г. За последното свидетелства надпис на каменна плоча, поставена над входа над една от сградите.

Шест поколения са живеели в конака до 1949 година, когато фамилията е била изселена в Еленско и Русенско и Агушевите конаци стават държавна собственост. Но след 2000 година държавата ги връща на наследниците на Салих Ага и в момента те са частна собственост. Малка част от фамилията днес се е върнала и живее в Смолян. В края на ХХ век Агушевите конаци са реставрирани и превърнати в етнографски музей.

Преди изграждането на конаците в Могилица, в съседното село Черешово в периода 1780–1810 година, Салих Ага изгражда и друг по-малък феодален комплекс, който днес не е запазен, но пък може да се види на картини в сегашния конак.


Екскурзоводът в комплекса ни посреща пред големите порти на конака и ни развежда из целия комплекс. Тя ни въвежда в първото помещение от приземния етаж – широко пространство, от което се влиза към няколко стаи.

На втория етаж е живеела фамилията. Тук стаите са еднотипни, но с малки разлики. Във всяка стая има огнище и мусандри или т.н. гардероби. Друго характерно за всяка стая е хамамът или баня. В някои стаи има и вътрешна тоалетна, което е било лукс за онова време.

Конакът разполага с два вътрешни двора, като във всеки има по кладенец. Има дори помещения за ратаите. Къщата и дворовете са разположени в пълна хармония с чудната родопска природа. Лицето на Агушевите конаци се оказва обърнато към изгрева и на юг с цялата му представителност, неповторимост и хубост.

Конакът има и трети етаж. Тук фамилията е посрещала гостите и търговците. На този етаж от конака има стая, в която се настанявали по-важните гости. Обсъждали са се търговски въпроси и са се вземали важни бизнес решения. Тя се нарича големия кьошк. Интересното в тази стая е, че има тайник, друга стая, от която са подслушвали разговорите с важните гости. Врата към тази скрита стая представлява на пръв поглед долап с полици. 

Конакът завършва с кръгла кула с бойници в каменната стена, а най-отгоре – малка писана стая. Композицията на източната стена е едно от най-големите постижения на българската архитектурна мисъл. Поради внушителния си вид често Агушевите конаци са сравнявани с късносредновековен замък без аналог на Балканския полуостров.



Конакът е интересна туристическа дестинация не само за българи, но и за много чужденци – турци, гърци, англичани, немци и испанци. Така че – имате ли свободно време, възползвайте се и посетете това място в Родопите, а тук на близо има и какво друго да се види – пещерата Ухловица, Крепостта Калето, изворите на река Арда и музеят на фасула в село Смилян, където всяка година в последната събота на месец октомври се провежда празник на Смилянския фасул. 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
арх. Полина Паунова

Еврика! Успешни българи: Полина Паунова

"Архитектурата е изкуство, което е съобразено с логиката и е подчинено на много технически изисквания", така арх. Полина Паунова от Пловдив обяснява избора си на именно тази професия. Случайно или не, с нея се срещнахме на един от археологическите обекти в центъра на някогашния Филипопол. Така градът със своите древни останки и днешни шумове се вписа в..

публикувано на 25.08.25 в 17:00
Явор Христов (вляво) и Крум Александров

Любопитството насочва Крум Александров и Явор Христов към полимерната наука

21-вият национален симпозиум "Полимери 2025" с международно участие се проведе oт 29 юни до 2 юли в Казанлък. Началото на форума е поставено през 1967 г., като през годините той се утвърди като най-значимото събитие в областта на полимерната наука в България, предоставящо възможност за представяне на научни резултати, обмен на идеи и развитие на..

публикувано на 25.08.25 в 09:35

Международно изложение "Културен туризъм" в Търново за 20-и път

През есента Велико Търново ще бъде домакин на Международното изложение  "Културен туризъм". Традиционно, сред неговите двигатели и организатори е доц. д-р Соня Алексиева, преподавател по туристически пиар.  Тя ни разказва развълнувано за предстоящите инициативи на изложението, чието 20-о издание предстои. За да запазят спомените на българските и..

публикувано на 24.08.25 в 15:56
доц. Катя Михайлова и Теменужка Николова

Трябва да изучим, оценим, застраховаме и запазим културното си наследство

Първите експерт оценители на културни и художествени ценности получиха своите свидетелства. Акцентът в програмата за следдипломна квалификация "Управление и оценка на културни и художествени ценности", реализирана в Института за следдипломна квалификация в УНСС, е поставен върху процеса на оценяване на културни ценности и художествени..

публикувано на 22.08.25 в 08:50

България направи едно от най-добрите си представяния на Международната олимпиада по география

Най-добрите български ученици по география спечелиха 4 медала от най-престижното световно състезание по география. На 21-вата Международна олимпиада по география (iGeo) родните гимназисти завоюваха 3 сребърни и 1 бронзов медал, като направиха едно от най-добрите участия на България в олимпиадата, съобщава Сдружението на олимпийските отбори по..

публикувано на 19.08.25 в 09:05