Агушевите конаци са един изключителен ансамбъл от жилищни и стопански сгради, които представляват най-големия родов замък от средновековен тип в Родопите. Те са паметник от национално значение от 1964 година. Намират се в центъра на село Могилица на полегатия бряг на река Арда.
Комплексът от сгради в Могилица е изграден в началото на ХІХ век за около 20 години от трима местни майстори за Салих Ага и неговите трима синове. Първата част е завършена през 1825 година, а втората през 1843 г. За последното свидетелства надпис на каменна плоча, поставена над входа над една от сградите.
Шест поколения са живеели в конака до 1949 година, когато фамилията е била изселена в Еленско и Русенско и Агушевите конаци стават държавна собственост. Но след 2000 година държавата ги връща на наследниците на Салих Ага и в момента те са частна собственост. Малка част от фамилията днес се е върнала и живее в Смолян. В края на ХХ век Агушевите конаци са реставрирани и превърнати в етнографски музей.
Преди изграждането на конаците в Могилица, в съседното село Черешово в периода 1780–1810 година, Салих Ага изгражда и друг по-малък феодален комплекс, който днес не е запазен, но пък може да се види на картини в сегашния конак.
Екскурзоводът в комплекса ни посреща пред големите порти на конака и ни развежда из целия комплекс. Тя ни въвежда в първото помещение от приземния етаж – широко пространство, от което се влиза към няколко стаи.
На втория етаж е живеела фамилията. Тук стаите са еднотипни, но с малки разлики. Във всяка стая има огнище и мусандри или т.н. гардероби. Друго характерно за всяка стая е хамамът или баня. В някои стаи има и вътрешна тоалетна, което е било лукс за онова време.
Конакът разполага с два вътрешни двора, като във всеки има по кладенец. Има дори помещения за ратаите. Къщата и дворовете са разположени в пълна хармония с чудната родопска природа. Лицето на Агушевите конаци се оказва обърнато към изгрева и на юг с цялата му представителност, неповторимост и хубост.
Конакът има и трети етаж. Тук фамилията е посрещала гостите и търговците. На този етаж от конака има стая, в която се настанявали по-важните гости. Обсъждали са се търговски въпроси и са се вземали важни бизнес решения. Тя се нарича големия кьошк. Интересното в тази стая е, че има тайник, друга стая, от която са подслушвали разговорите с важните гости. Врата към тази скрита стая представлява на пръв поглед долап с полици.
Конакът завършва с кръгла кула с бойници в каменната стена, а най-отгоре – малка писана стая. Композицията на източната стена е едно от най-големите постижения на българската архитектурна мисъл. Поради внушителния си вид често Агушевите конаци са сравнявани с късносредновековен замък без аналог на Балканския полуостров.
Конакът е интересна туристическа дестинация не само за българи, но и за много чужденци – турци, гърци, англичани, немци и испанци. Така че – имате ли свободно време, възползвайте се и посетете това място в Родопите, а тук на близо има и какво друго да се види – пещерата Ухловица, Крепостта Калето, изворите на река Арда и музеят на фасула в село Смилян, където всяка година в последната събота на месец октомври се провежда празник на Смилянския фасул.
Нашата разходка в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян продължава. Пристъпваме в залата с експонатите, образци на металообработващите занаяти. Акцентите в тази експозиция ни разкрива уредничката Даниела Банкова. Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 1 – История и настояще..
Разговаряхме с проф. Марин Георгиев – председател на Българското урологично дружество, точно по време на Деветнайсетия национален конгрес на тази специалност. Човешкият организъм алармира и ние, подведени от рекламните послания, понякога свързваме тези позиви единствено с простатната жлеза. Но не е така: много диагнози и проблеми в областта на..
Всеки пост на Юлияна Антонова-Мурата във Фейсбук се превръща в притча, която те кара да се замислиш, драска с нокът в съзнанието ти и не ти дава мира дълго време, защото нейните истории от Страната на изгряващото слънце, където авторката живее от десетилетия, не са просто описано преживяно, те са послания. Споделените разкази прерастват в..
За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по специалност акад. Славов, хирург, учен и преподавател, поиска продължението на темата, която бе в центъра на обсъжданията, още през месец юли тази година. И екип "За здравето" откликна на тази идея, защото..
Осреднено приблизително 50% от питейната вода у нас изтича и се губи по водопреносната мрежа. На някои места се стига до 80%. Това означава, че от наличен 1 литър вода до потребителите достигат едва 200 мл. За сравнение, средно в ЕС се губят 23% от водата. За това какви са причините и какво трябва да се направи, е разговорът с проф. Емил..
Пътуването на зрителите из историите на новото българско кино в рамките на 43-тата “Златна роза” във Варна завърши с един филм, който обговаря..
В авторския си концерт композиторът Александър Кандов се връща четиридесет години назад във времето, когато е живял и работил България. В програмата са..
За донорството, трансплантациите, обществените и институционални нагласи към този процес разговаряхме с акад. Чавдар Славов. Всъщност, урологът по..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg