В две поредни издания под знака на София филм фест – нали всяка година през март очакваме големия филмов маратон – осъществяваме нашите ефирни срещи с музиката в българското кино. Родил се през далечната вече 1993 г. като София мюзик филм фест, той винаги е бил обект на пристрастията ни с ежегодните ярки музикални акценти в програмата си. Що се отнася до нашата конкретна тема, посветена на родното киноизкуство, за софийския филмов фестивал тя също е приоритетна – особено през последните две десетилетия. Ето равносметката: от 2002 до 2020 година в програмата „Ново българско игрално кино“ са представени 191 филма.
Като прибавим 210-те заглавия, участвали в конкурса за български късометражен филм, а към тях и документалните киноленти – цифрата наистина е внушителна. И това не е „суха“ статистика, а неоспоримо доказателство за трайното и респектиращо присъствие на българското кино във фестивалния дух и живот на София филм фест.
Само в периода 2018–2020 в рамките на феста са показани 50 нови български кинозаглавия!
През 2015-а 100-годишнината на родното кино бе чудесен повод в програмата на София филм фест да бъдат представени две селекции: десет класически български киноленти, създадени преди 1989-а, и десет – след 1990-а. Рекордът на 22-рия София филм фест`2018, когато като от рог на изобилието „се изляха“ 22 български филма, вече е подобрен. Предстоящото 24-то негово издание ще предложи в добавка и осем премиерни заглавия!
Очаквайте в музикално-филмовите „Звукови хроники“ – кратка ретроспекция – с музикални илюстрации, под надслов: Българското кино и София филм фест през годините.
Слушайте в две последователни издания на "Звукови хроники" в сряда, 4 и 11 март, от 17.30 ч.
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
Галерия "Стубел " представя избрани творби на Спартак Дерменджиев. Всъщност подбраната колекция, изградена като своеобразно работно ателие на артиста,..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg