Държавността в контекста на националния празник

Трети март полага началото на нещо, което още не сме осъзнали като народ, като хора, които трябва да създават добавена стойност върху собствената си държава. Ние все още не знаем какво е това и се лутаме безкрайно и в най-различни режими на управление, и като геополитическо положение в този общ европейски и световен политически хаос. Това каза политологът Георги Киряков в "Нашият ден". Поглед към държавността и държавниците в българската история в светлината на националния празник Трети март направиха и историкът проф. Андрей Пантев, и философът Тодор Тодоров. 

"Въпреки всички спорове на политици и историци за основанията точно 3 март да бъде националният празник, ние винаги трябва да си задаваме контравъпроса – "А ако не беше 3 март, щеше и да има 22 септември, 6 септември? 3 март е значима за България дата, независимо от мотивите, които е имала Русия тогава, за да стъпи на Балканите, независимо от съотношението на сили в Европа, независимо от геостратегическите интереси", категоричен е политологът Георги Киряков. Винаги когато говорим за държавност, за държава, трябва да говорим и за народ, за общество, за политическа зрялост на това общество." 

Защо тогавашната руска държава и руските войски окупират страната и я държат 2 години под временно руско управление? 

"Ами представете си една държава без държавници, без изградени политици и без спомен дори за институции. Как щеше да се справи в условията на бързо освобождение, като опазва същевременно териториалната си цялост, с добро управление на ресурсите? Невъзможна задача. И в съвремието САЩ, които водят много такива войни, все пак си позволяват да назначават временно управляващи, съветници на съответните територии, защото съответният народ няма зрелостта и опита да се самоуправлява."

"Руският идеен модел" не е толкова по образец на управлението на Руската империя тогава, а като идеален и опитен модел. 

Философът Тодор Тодоров цитира по темата за държавника американски теолог, който казва, че "хоризонтът на политика са следващите избори, а хоризонтът на държавника са следващите поколения". 

Държавникът е човек, който трябва да има дългосрочна визия, стратегия за развитие на държавата. Всъщност това да правиш магистрали и да правиш държавност са различни неща. Ние, а и целият свят  признава дефицит на бъдеще – невъзможност за някаква дълготрайна визия. Светът, в който живеем, е толкова бърз и неустойчив, че не можем да планираме за 5 години напред... Освен това преживяваме едно сериозно разомагьосване и липса на доверие в авторитета обикновения политик. На много места по света и у нас влизат фигури, които не са професионални политици, камо ли държавници. Легитимността на политиците се е сринала. Това е световна криза на класическия държавник, което се дължи на невъзможността за бъдеще.

Теорията предрича края на държавата, но аз съм скептичен, защото смятам, че ролята на държавата в съвременния свят е изключително важна. Ние трябва да мислим за България в контекста на глобализирания свят – светът се променя със и без нас и това са процеси, които не могат да бъдат спрени." – смята Тодор Тодоров.

Очакват ли българите своя месия?

Историкът проф. Андрей Пантев подчерта: "Всеки народ очаква месия (самата дума е библейска и вселенска). Но при особените условия, в които се намират българите тогава под една чужда и враждебна власт, особената геополитическа динамика, всички други поробени народи – дори от периферията на Османската империя –

Българската национална идея винаги е търсила помощ отвън и отвътре.

Няма националноосвободително движение, което да не е разчитало на чужда помощ – често пъти заплащано много скъпо, както става с обединението на Италия с френска помощ... 

Кой е държавникът символ в българската история

"Стандартният пример е Стефан Стамболов, макар че той не е светец, не е мъдрец и в никакъв случай не е демократ. Но неговото "опълченско поколение" опровергава идеята, че който се е родил в робство, не може да бъде свободен. Това опълченско поколение създава набързо една държавна система, с всичките му там институции – от пощи до армия – и изведнъж в края на XIX век България се оказва най-значимата страна на Балканския полуостров, въпреки че идва на картата приблизително с 60 години закъснение, сравнено с другите балкански независими държави", каза проф. Пантев и подчерта, че "Не държавата прави хората, а хората правят държавата. Оказа се, че ние не сме големи държавни строители, а и в Търновската конституция народът не е суверен..."