Лозинки, пароли, клетви, извезани на знамената слова, те са възпламенявали сърцата, държали са високо духа и са сочели пътя на жадуващите свободата българи. Но този път не е бил единствен и ако погледнем внимателно различните лозунги, заглавията на вестниците от предосвобожденския период, ще забележим, че те отразяват и различията във възгледите, идеалите и дори темперамента на водачите на националноосвободителните борби. От най-известното днес „Свобода или смърт“, въведено от Раковски, през невъзприетото предложение на Левски „Република или смърт“, Ботевото „Свобода и смърт“ до призивите за просвещение, книжовност и духовна независимост като алтернатива на смъртта в кървав бой или като неразделна част от голямата битка за национално освобождение.
За това разговаряме с историка доц. Пламен Божинов. Когато земята ни е под чужда власт, езикът и духът са общата ни територия, а народните самоорганизирали се „институции“ като читалищата, училищата, вестниците, Българското книжовно дружество, църковните общности подготвят институциите на бъдещата свободна държава.
Езиковедката доц. Татяна Александрова припомня и два не много известни факта. Движението за признаване на българския език като втори официален за османската администрация в териториите, населени с българи, е „удостоено“ от Високата порта с обещание за реформа в тази посока, за щастие, изпреварена от Освобождението. Модернизиращата се империя прави опит да асимилира българското население, като въведе турски език в горните класове на българските училища, който не успява заради категоричния отпор на българите, които по признанието на Мидхат паша, а не османските турци, са действителните владетели на голяма част от Балканския полуостров и неговите блага.
Във второто издание на Пътуващия фестивал на науката домакини са Кърджали, Смолян, Враца и Габрово. За акцентите в програмата и за есенните научни маршрути в София разказва в "Нашият ден" Любов Костова от фондация "Красива наука". "Учените трябва да бъдат на сцените, да бъдат главните герои на нашите решения за ролеви модели" , заявява..
"Винаги е интересно, когато можеш да решиш една задача. Мога да кажа, че структурираната и логическата мисъл носят удоволствие и когато видиш решението на един проблем, това е моментът, когато си казваш: "А, да, много е хубаво, защото в света има подредба и всичко може да бъде обяснено." Това са думи на едно младо момче – Веселин Маркович,..
Мине-не мине малко време и любимата познайница на "Покана за пътуване" – Алис Димишева, вземе че отиде на поредно пътешествие и по традиция идва да се отчете Какво беше този път? Първият в живота ѝ Средиземноморски круиз. Повелителка на спечелените състезания по дебати, третокурсничката по българска филология засега е обиколила с огромен кораб..
Дървото не е просто материал. То е носител на история и традиции. В Троянско се обособяват множество занаяти, свързани с неговата обработка, което го определя като другия як клон след грънчарството в този регион. Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 1 – История и настояще С помощта на уредничката в..
Преди време в "Покана за пътуване" Александър Шахов разказа за хобито си да помага през отпуската си безвъзмездно в българския манастир Зограф на Атон. Разговорът ни този път е свързан с другото му хоби – реставрирането и колекционирането на старинни автомобили. По тази причина той се оказа въвлечен в етап от ралито за ретро коли Пекин-Париж,..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна..
Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg