На 3 март 1878 г в градчето Сан Стефано е подписан мирен договор между Руската и Османската империя. От тази дата започва и летоброенето на Третата българска държава. Това е и началото на българското саморазпъване и терзание, че сме получили даром свободата си. Че България е само фигурант в играта на Великите сили. Трети март – празник или позор?! Позор или празник?! Въпрос, който отдавна е станал част от нашата народопсихология. И този горчив въпрос ще се повтаря отново в трудни исторически моменти и ще влияе на политически решения.
Навярно няма прости тези и лесни отговори за държава с хилядолетна история. Но е факт, че днес – през 21-ви век, когато много държави от онова време не съществуват, има България. Ние пишем и говорим на своя език, ние сме равен сред равни в съюза на европейските нации, ние имаме своя култура, свое свободно право на вероизповедание и не сме изгубили памет за нито един миг от историята си. С решение на парламента от 5 март 1990 година датата 3 март е обявена за национален празник. Трети март е звездният ден и за руския император Александър II. На тази дата през 1855 г. става неговото коронясване. През 1861 г. той освобождава крепостните селяни в Русия и затова е наречен Освободител. А през 1878 г. той завинаги свързва името си с Освобождението на България.
Мнението на историците за националния празник не е еднозначно. За проф. Георги Бакалов този ден е един от няколкото национални празници, които би трябвало да се честват всенародно. "Противно на становището на мнозина, че нашето Освобождение е единствено резултат на успешни военни действия на Руската империя спрямо Отоманската империя, бих казал, че българите са имали своето участие в освободителния процес – тази война не би била възможна, ако не беше Априлското въстание и 30 000 жертви, дадени от българския народ в тази вакханалия през април 1876 г."
Сключеният на 3 март договор променя геополитическата карта на Европа. Анализирана ли е тази страница от историята на Европа. Какъв е българският анализ на този договор, разказва проф. Николай Генчев, според когото "трябва да имаме точна историческа преценка за миналото, а не временна, конюнктурна, публицистична, политическа, предвзета и нахална преценка. За съжаление, в българско развитие стремежът да се поправя историята е много голям и този стремеж е едно от големите блудства на нашето развитие", казва проф. Николай Генчев в оценката си за 3 март през 1996 г.
Според проф. Андрей Пантев: "Този празник 3 март присъства в нашето народностно съзнание още от възстановяването/възкръсването на българската държавност. И в това отношение той е всенароден празник – с всичките плюсове и минуси на тази принадлежност. Така че нека да си празнуваме този празник като начало на българската държава."
Санстефанският мирен договор дава пълна независимост на Сърбия, Румъния и Черна гора. За България това е само предварителен договор. Как да приемем историята и фактите? Петър Увалиев от Лондон дава един своеобразен урок по себеуважение. "Искам да вярвам, че в целия си живот съм градил, поне за себе си, достойни пиедестали, а не фалшиви мавзолеи на български стойности..."
Трети март, войната между Русия и Турция, Освобождението, освободителите, признателността на освободените. Всичко това се превръща в жертва на пропагандата и цензурата. Какво остава недоизказано? Вярно ли е, че папа Пий IX благославя падишаха и открито му желае успех във войната с Русия? Какво означават думите на Фьодор Достоевски, написани през 1977 година? "Според моето най-дълбоко и вътрешно убеждение, Русия няма да има и никога не е имала такива ненавистници, завистници, клеветници и дори явни врагове, каквито ще бъдат всички тия освободени славянски племена веднага щом Русия ги освободи. Може би цяло столетие, ако не и повече, те постоянно ще треперят за своята свобода и ще се страхуват от властолюбието на Русия. Ще се умилкват на европейските държави, ще клеветят Русия, ще бълват хули и клевети против нея."
Александър Солженицин през 1994 г. също дава своето мнение за тази война: "Две нещастни идеи неотстъпно са мъчили и притегляли всички наши владетели подред – да спасяват християните от Закавказието и да помагат на православните на Балканите. Непрестанните войни за балканските християни бяха престъпление против руския народ."
Днес можем да проследим военните конфликти по телевизията в реално време, но образът, който имаме за Руско-турската война от 1878 г., дължим на картините на художника и военен кореспондент Василий Верешчагин. Откъс от дневника на Василий Верешчагин можете да чуете от звуковия файл.
Константин Викентиевич Хруцки е участник в Руско-Турската освободителна война. Оцелял. Издирен по номера на Георгиевския си кръст. Автентичен разказ на гвардееца от Преображенския полк, записан през 1955 г., когато Константин Хруцки е бил на 100 години!
Чуйте позициите на проф. Георги Бакалов, проф. Николай Генчев, проф. Андрей Пантев, Петър Увалиев, гвардеецът Константин Хруцки – носител на Георгиевски кръст, художникът и военен кореспондент Василий Верешчагин и писателите Ф.М. Достоевски и Ал. Солженицин.
Фрагменти от предаването "Избрано от Златния фонд на БНР" от 2007 г. Водещ Дарина Маринова.
Във "Време за наука" отправяме интересно предложение за ваканцията към децата и техните родители – лятната образователна програма на Националния природонаучен музей – БАН. Веселина Чирова , екскурзовод в музея, разказва повече за инициативата: "Целта е децата да натрупат нови знания за природата и да се забавляват по интересен начин...
В "Часът на етиката" – съвместната рубрика на "Време за наука" и секция "Етически изследвания" на Института по философия и социология при БАН – с проф. Стоян Ставру говорим за пресечните точки между етиката и музиката, за акустична справедливост и за изваждането на звук и глас от контекста им. В началото на разговора проф. Ставру предлага на..
На 8 юли в Европейския парламент ще се състои гласуването по повод приемането на България в еврозоната и ще бъдат одобрени законодателните актове, които уреждат присъединяването ни. На този ден се очаква и решението на Съвета на ЕС, което ще бъде финалният акт за приемането на евровалутата в България. Какво ще се случи след тази дата, какви са..
Журналистът от БиБиСи и "най-пишещ за крикет български журналист" Васил Велев разказва за най-причудливите и необичайни спортове по света – от гледане на труднодостъпни и опасни места до плуване в кална торфена река. Повече от 600 години някъде из Глостършър, Англия, се провежда състезание по търкаляне на пита сирене по стръмен склон. В..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" можете да чуете Борис Иванов и Любомир Николов, представители на сдружението "Искър" - София, които ще разкажат за почистването и облагородяването на бреговете на река Искър. Те са изградили едни доста удобни и сенчести почивалки, като са вдъхнали нов живот на едни стари палета, оформили..
SLAPP делата, медийната среда у нас и искът на Нова телевизия срещу журналиста Калин Манолов и доц. Светлана Божилова, коментира във "Въпреки..
"Има една приказка, че дяволът е в детайла… Богът е там. Точно там е вдъхновението, златната ръка и огънят на мерака, на това наистина да направиш нещо, да..
Световноизвестният оркестър "Йохан Щраус Виртуозен Оркестра" , вдъхновен от музикалното наследство на Йохан Щраус-син, ще предложи на българската публика..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg