Хайри Хамдан и Водните лилии на паметта

"Осъден си на забрава, сякаш не си буква в книгата на сътворението". Така завършва един стих на поета и преводач Хайри Хамдан. Деликатност, непретенциозност, скромност, спокойствие, но и категоричност има в поезията на Хайри Хамдан, който гостува в "Артефир": 

"Паметта е всичко. Времето – минало, сегашно, бъдеще – е свързано, то тече. Ние винаги предизвикваме миналото чрез паметта, затова паметта е крехка и едновременно красива и нежна. Като лилии – водни... Това заглавие избрах в последния момент". "Водните лилии на паметта" е шестата стихосбирка на български на Хайри Хамдан. Той живее в България от 1982 г. и е носител на наши и чужди награди за превод и за поезия.

"Може би има един арабски дух в книгата, арабска атмосфера, арабски оттенък, но те са написани на български – като лексика, като език, те са българска поезия" – казва авторът. 

Влияе ли превеждането на поета

"Напротив, много обогатява, помага. Даже стиховете на български, които много ми харесват, аз ги превеждам, за да се освободя от тях. Може и да остане нотка от тях, така че се смятам за обогатен и щастлив човек, който се занимава непрекъснато с две култури и с два езика." 

Нужна е дързост, смелост, за да се излезе от сянката на създадената вече поетична класика 

"Дързост, смелост, търсене дълбоко в себе си и много четене. Но всеки поет трябва да намери своя път, да има достатъчно кураж да чука на непознати врати, защото зад тях ще намери себе си и ще остави своя отпечатък."

Стиховете са корени към човечеството – смята Хайри Хамдан, който приема България като своя родина: "Там, където човек живее добре и успява да се реализира и да се чувства желан, е негов дом".

Читателят

"Всеки читател си намира някакво свое стихотворение от тази книга. Но има едно е общо, което всички харесват. Това е: 

Любовта е възможна и на 32-ро число
от всеки месец,
на осмия ден от седмицата,
в петата посока,
на седмия континент.
Любовта е възможна,
стига да вярваш!"