През последните години той е може би най-оспорваната историческа личност. Комунистите и техните наследници го клеймят като нацист и антисемит, но това най-тежко обвинение се оспорва от двама известни историци – професорите Пламен Павлов от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Медодий“ и Николай Поппетров от Института за исторически изследвания при БАН, макар че тяхното публично изказано мнение някак се губи сред внушените ни обществени нагласи, наследени от времето на социалистическата ни историография.
За сметка на това повечето антикомунисти продължават да величаят днес генерала като националист, като боец, който действително е милеел за България и е рискувал живота си за нея – точно обратното на мнението на онези, които са убедени, че водачът на Българските национални легиони е почитател на Хитлер и следователно е мразел не само болшевиките и Съветския съюз, а и евреите.
Напоследък всяка години в памет на ген. Луков в София се провежда т.нар. „Луковмарш“, който тази година бе заклеймен и забранен като демонстрация на сборище от неонацисти, неофашисти, расисти и антисемити. В същото време от кметството беше разрешен т.нар. „анти-Луковмарш“, превърнал се в парад за възхвала на комунистите-терористи. Бяха издигнати портрети на ремсистката Виолета Якова, която убива в гръб ген. Луков пред очите на деветгодишната му дъщеря. Нещо повече – някои от младите антифашисти носеха плакати с надписи „Бъди като Виолета“ и „Виолета праща поздрави“.
Тези две обществени събития предизвикаха това предаване, посветено на истините и лъжите около ген. Луков, организирано като аргументирана публична полемика – нещо, което още не е направено цели тридесет години след края на тоталитарния режим.
Срещу тезата, че ген. Луков е бил антисемит, опонират историкът проф. Никола Алтънков и младият националист Звездомир Андронов, а мнението, че генералът е нацист, последовател на Хитлер, мразещ евреите, в диспута защитават младият историк Димитър Атанасов и журналистката, главен редактор на сайта „Маргиналия“, Юлиана Методиева.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
