След повече от 25 години живот на улицата графити изкуството у нас за първи път влезе в Националната художествена галерия. От 26 февруари „Квадрат 500“ е „Прозорец към детството“ на петима артисти. Миналата година, през септември, пред очите на стотици зрители те създадоха седем творби, вдъхновени от детските си спомени. Станислав Трифонов-Nasimo и неговите колеги Sve, Esteo, Arsek & Erase демонстрираха на живо различни техники и умения. Те рисуваха върху преносими пана с идеята да покажат творбите си след това и в галерия, за да достигнат посланията им до повече хора. Тези творби вече намериха своето място в изложбената зала на Националната галерия и до 5 април очакват своите посетители.
Графитите често се определят като част от съвременното изкуство в случаите, в които на тях не се гледа като на акт на вандализъм. Те обаче съществуват още от 60-те – 70-те години на миналия век, припомня кураторката на „Прозорец към детството“ Боряна Вълчанова. За нея графитите са екстровертно изкуство. Те се раждат в бунт и от желанието на авторите им да кажат в картини онова, което с думи често е трудно.
Въпреки това немалко хората у нас продължават да се питат едно и също нещо всеки път, когато погледнат към някой графит – „Това изкуство ли е?“ Медиите от своя страна не помагат особено в това отношение, защото също са задавали този въпрос безброй пъти.
Графитите, които виждаме изрисувани по сгради, жп гари и други улични пространства, са част от градската култура и напълно се различават от безразборното драскане, на което нерядко сме свидетели. Макар и да са израз на протест, те често са одобрени от общината. Миналата година например в Столична община са внесени значителен брой проекти с идеята да обогатят градската среда именно чрез графити изкуство. За съжаление малка част от тях са видели бял свят. Или пък бяла стена. Това може би се дължи на личната преценка на членовете в комисията, а може би отново е въпрос на неразбиране на това изкуство.
Все пак въпросът „Изкуство ли са графитите?“ остава. Дали това, че вече са поместени в Националната галерия ще промени представата на хората за тях, обаче е въпросът, който задава „Време и половина“.
Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..
"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...
С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..
Регионалният археологически музей в Пловдив всеки месец организира "Срещи с археологията", насочени специално към хора в пенсионна възраст. Февруари е месецът на любовта и виното, но и на археологията, затова днес ще се състои среща, посветена на траките и виното. Екатерина Илиева, експерт изложби и събития в Регионалния археологически..
6 февруари е важна дата в историческата хроника на Националната художествена академия в София. На този ден през 1896 година княз Фердинанд подписва указа за основаването на Държавното рисувално училище . Така започва началото на една от най-значимите институции в културната история на България, която изиграва решаващо въздействие върху..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Преподавателката по български език и литература в Университета в Гент д-р Миглена Дикова-Миланова и нейните студенти, които изучават български език,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg