Неопределен, така описват жанра на пълнометражния филм „Музика от крайните квартали“ Петър Петков и Александър Гогов. Причината е, че такъв филм до този момент у нас не е правен. 55 интервюта с хората, преживели, а и създали хип-хоп културата у нас, архивни кадри, възстановки и още похвати, които авторите не издават, се преплитат във филма, който разказва неразказаната историята на българската хип-хоп сцена. Той проследява хронологично етапите на този социален феномен.
В „Музика от крайните квартали“ са представени хората, които правят първите стъпки към хип-хопа в България – пионерите, проправили пътя на рап музиката, рапърите от първата и втората хип-хоп вълна у нас. Всичко започва от ентусиазма и желанието на първите и продължава с бизнес модела на вторите.
Петър Петков – продуцент, режисьор и оператор, и Александър Гогов – изпълнителен продуцент на „Музика от крайните квартали“, разказват за историята и звученето на българския хип-хоп, който е повлиян от обстоятелствата в държавата. Американската вълна, пресъздадена от хората, които живеят под комунистически режим. Как се видоизменя рап музиката у нас и защо имаме нужда от филм като „Музика от крайните квартали“, който е не само за тези, които обичат хип-хопа, но и за тези, които са далеч от него, разказват гостите на „Време и половина“.
В звуковия файл можете да чуете още: „Проблеми“ – песента на AVI MC, създадена още през 1988 година, „Амнистия“ на група „Амнистия“ и „Хип-хоп танца на мода“ на „Динамик“.
Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..
"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...
С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..
Регионалният археологически музей в Пловдив всеки месец организира "Срещи с археологията", насочени специално към хора в пенсионна възраст. Февруари е месецът на любовта и виното, но и на археологията, затова днес ще се състои среща, посветена на траките и виното. Екатерина Илиева, експерт изложби и събития в Регионалния археологически..
6 февруари е важна дата в историческата хроника на Националната художествена академия в София. На този ден през 1896 година княз Фердинанд подписва указа за основаването на Държавното рисувално училище . Така започва началото на една от най-значимите институции в културната история на България, която изиграва решаващо въздействие върху..
Днес (5 февруари) се навършват 40 години от откриването на Експерименталния сатирично-вариететен театър към Дома на хумора и сатирата в Габрово . Негови..
На вчерашния 4 февруари 2024 г. 22-годишна жена намушка няколко души в центъра на София. В ефира на "Lege Atris" психиатърът Цветеслава Гълъбова..
Преподавателката по български език и литература в Университета в Гент д-р Миглена Дикова-Миланова и нейните студенти, които изучават български език,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg