Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Дипломатическата подготовка на Освободителната война

Обикновено около 3-и март – символ на Освобождението на България от турско робство – общественото внимание се фокусира върху хода на Руско-турската война от 1877-1878 година. В предаването „Мултикултурни диалози – История и геополитика“ темата е за сложните дипломатически проблеми, които трябваше да бъдат решени, за да се открие пътят на Освободителната война. Проф. Веселин Янчев, ръководител катедра „История на България“ при Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, гостува на предаването и коментира.

Дали въобще е възможно Русия просто да реши и да започне война срещу Османската империя?

Проф. Веселин Янчев отговоря с „категорично не“. Системата от международни отношения, установила се след Виенския конгрес (1815), изисква важните световни дела да се решават от т.нар. „Европейски концерт“. Тази тенденция е затвърдена от Парижкия мирен договор от 1856 г., според който Източният въпрос може да бъде решаван само с колективните действия на Великите сили. Но фактор в решаването на Източната криза от 1875-1878 г. – допълва проф. Янчев – стават и другите Балкански страни. Освен въстанията в Босна, Херцеговина и България на нея влияе и Сръбско-турската война от 1876 г. 

В тази война, започната в подкрепа на въстанията в Босна и Херцеговина, няма нито една сръбска армия, която да действа в бунтуващия се регион. И четирите сръбски армии са насочени на изток и юг към региони, населени в по-голямата си част с българско население, което вещае бъдещи претенции и усложнения.

Какви са основните интереси и насоки на действие на Великите сили, заплетени в Източната криза. 

Германия на Бисмарк иска да приключи с реваншизма на Франция посредством една нова война. За целта канцлерът се опитва да разбие очертаващия се руско-френски съюз, като насочва Русия към конфликт с Османската империя, от чиято стабилност пък Франция е заинтересована. 

Немалък интерес представлява и позицията на Англия, която, от една страна, е в конфликт с Русия в Средна Азия, а от друга, също има интерес от запазването на Османската империя. 

Каква е ролята на Дизраели, английският премиер, по време на Източната криза. 

Неговата пристрастеност към опазване на Османската империя и противопоставяне на Русия далеч надхвърлят не само позицията на водача на вигите Уилям Гладстон, но и на изтъкнатите представители от собствения му кабинет, ангажирани в Източния въпрос – лорд Дерби, министър на външните работи, и лорд Солсбъри, представител на Цариградската конференция. 

В заключение проф. Веселин Янчев посочва, че все пак европейските сили съзнават необходимостта от промяна на статуквото в Османската империя и в крайна сметка дават мандат на Русия да започне Освободителната война.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Националното външно оценяване след VII клас – време за промяна?

В "Нашият ден" посвещаваме време на една болезнена за цялото общество тема – моделът на Национално външно оценяване (НВО) след VII клас.   Гост в предаването е Ирина Манушева , един от инициаторите на петицията , подкрепена от образователни експерти, учители, директори, ученици, родители и граждани, за нужда от нов формат за оценяване в края на..

публикувано на 07.11.24 в 11:00

Как Столична библиотека обединява творци и публика – поглед от Петър Чухов

В рубриката "Темите на деня" гост беше Петър Чухов – изтъкнат поет, писател и музикант, който сподели своите виждания за изкуството и важността на културните инициативи в съвременния живот. Чухов говори повече за своята работа в Столична библиотека, която е място на непрекъсната културна активност и център за литературни събития. Петър Чухов –..

публикувано на 07.11.24 в 10:54

Многоликият свят на българската литература: Проф. Стойчева-Андерсон за наградите "Перото"

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден"  специален гост беше проф. Светлана Стойчева-Андерсон, преподавател в НАТФИЗ и член на журито на 10-ите литературни награди "Перото". В разговора тя сподели интересни наблюдения и коментари за съвременната българска литература. Проф. Стойчева започна разговора, като подчерта важността на..

обновено на 07.11.24 в 10:52

Изложбата "Български продуктов дизайн: мебели" събра над 100 гости в галерия "Сан Стефано"

Впечатляващо събитие за любителите на дизайна се проведе в галерия "Сан Стефано", разположена в комплекс "Сан Стефано Плаза". Откриването на изложбата "Български продуктов дизайн: мебели" привлече повече от 100 посетители, сред които дизайнери, архитекти, мебелни производители, журналисти и гости . Събитието е организирано от списание MD,..

обновено на 07.11.24 в 09:38

Поколението Z цени семейството си и не иска да емигрира

"Млада България" е проект на "Булевард България", в който заедно със социолозите от агенция "Насока" и различни експерти се изследват нагласите на поколението Z или съвременните млади хора в страната. Две представителни социологически проучвания обхващат широк спектър от теми– от страховете и мечтите, до ежедневните занимания и визията за развитие на..

публикувано на 06.11.24 в 13:25