Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Дипломатическата подготовка на Освободителната война

Обикновено около 3-и март – символ на Освобождението на България от турско робство – общественото внимание се фокусира върху хода на Руско-турската война от 1877-1878 година. В предаването „Мултикултурни диалози – История и геополитика“ темата е за сложните дипломатически проблеми, които трябваше да бъдат решени, за да се открие пътят на Освободителната война. Проф. Веселин Янчев, ръководител катедра „История на България“ при Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, гостува на предаването и коментира.

Дали въобще е възможно Русия просто да реши и да започне война срещу Османската империя?

Проф. Веселин Янчев отговоря с „категорично не“. Системата от международни отношения, установила се след Виенския конгрес (1815), изисква важните световни дела да се решават от т.нар. „Европейски концерт“. Тази тенденция е затвърдена от Парижкия мирен договор от 1856 г., според който Източният въпрос може да бъде решаван само с колективните действия на Великите сили. Но фактор в решаването на Източната криза от 1875-1878 г. – допълва проф. Янчев – стават и другите Балкански страни. Освен въстанията в Босна, Херцеговина и България на нея влияе и Сръбско-турската война от 1876 г. 

В тази война, започната в подкрепа на въстанията в Босна и Херцеговина, няма нито една сръбска армия, която да действа в бунтуващия се регион. И четирите сръбски армии са насочени на изток и юг към региони, населени в по-голямата си част с българско население, което вещае бъдещи претенции и усложнения.

Какви са основните интереси и насоки на действие на Великите сили, заплетени в Източната криза. 

Германия на Бисмарк иска да приключи с реваншизма на Франция посредством една нова война. За целта канцлерът се опитва да разбие очертаващия се руско-френски съюз, като насочва Русия към конфликт с Османската империя, от чиято стабилност пък Франция е заинтересована. 

Немалък интерес представлява и позицията на Англия, която, от една страна, е в конфликт с Русия в Средна Азия, а от друга, също има интерес от запазването на Османската империя. 

Каква е ролята на Дизраели, английският премиер, по време на Източната криза. 

Неговата пристрастеност към опазване на Османската империя и противопоставяне на Русия далеч надхвърлят не само позицията на водача на вигите Уилям Гладстон, но и на изтъкнатите представители от собствения му кабинет, ангажирани в Източния въпрос – лорд Дерби, министър на външните работи, и лорд Солсбъри, представител на Цариградската конференция. 

В заключение проф. Веселин Янчев посочва, че все пак европейските сили съзнават необходимостта от промяна на статуквото в Османската империя и в крайна сметка дават мандат на Русия да започне Освободителната война.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Красимир Кръстев: Фотографите улавят моменти, аз предпочитам да ги дебна

"И рибар съм и ловец съм", въпреки своето конкретно заглавие, е едно предаване с много широка тематика, във всяко издание става дума за много повече... за природата, за екологията, за хората и за живота, за интересите, за хобито и за отговорността. Този път водещите Асен Масларски и Росен Мирчев са поканили за гост и събеседник Красимир Кръстев...

публикувано на 03.11.25 в 15:35
Теодор Цеков

Енергийните ресурси по света и у нас

Задава ли се недостиг на енергия в световен мащаб и нараства ли потреблението на нефт, газ и въглища? Изчезва ли петролът? Търговски войни – накъде вървят енергетиката, електроенергията и горивата? От Татарстан през САЩ до Венецуела – необходими ли са нови инвестиции в нефтената промишленост и търсене на редки метали? Създава ли руският нефт хаос в..

публикувано на 03.11.25 в 12:05
Илюстративна снимка

Мръсният въздух убива три пъти повече българи, отколкото европейци

В последните дни Министерството на околната среда (МОСВ) отчита видим напредък по Националната програма за чист въздух. Според данните в повечето градове на страната нивата на фини прахови частици вече са под нормата. В същото време по данни на Инициативата State оf Global Air, мръсният въздух убива три пъти повече българи, отколкото европейци, а..

публикувано на 03.11.25 в 09:35

Животът ни на земята – подготовка за вечния живот

Една от трите задушници, наречена още велика е в съботата преди деня на безплътните сили – Архангеловден. А е вангелско четиво от тази неделя е притчата за богаташа и бедния Лазар. Християнинът не следва да се съобразява с икономическите, обществените, верските и други различия, а да постъпва по закона на любовта. Бог ни е приел такива, каквито сме,..

публикувано на 02.11.25 в 09:35
Петър Карабоев

Петър Карабоев: Бъдещето е в технологиите, това е фундаментът на отбраната

Какви са новите решения за сигурността на Европа след международната среща, организирана от "Капитал" – коментира Петър Карабоев в "Мрежата" по програма "Христо Ботев". Контекстът на форума "Очевидно е, че имаме проблем на Изток, говоря за Русия. Но регионалната заплаха отива доста по-далеч. Русия обяви България за неприятелска държава и..

публикувано на 02.11.25 в 08:50