Обикновено около 3-и март – символ на Освобождението на България от турско робство – общественото внимание се фокусира върху хода на Руско-турската война от 1877-1878 година. В предаването „Мултикултурни диалози – История и геополитика“ темата е за сложните дипломатически проблеми, които трябваше да бъдат решени, за да се открие пътят на Освободителната война. Проф. Веселин Янчев, ръководител катедра „История на България“ при Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“, гостува на предаването и коментира.
Дали въобще е възможно Русия просто да реши и да започне война срещу Османската империя?
Проф. Веселин Янчев отговоря с „категорично не“. Системата от международни отношения, установила се след Виенския конгрес (1815), изисква важните световни дела да се решават от т.нар. „Европейски концерт“. Тази тенденция е затвърдена от Парижкия мирен договор от 1856 г., според който Източният въпрос може да бъде решаван само с колективните действия на Великите сили. Но фактор в решаването на Източната криза от 1875-1878 г. – допълва проф. Янчев – стават и другите Балкански страни. Освен въстанията в Босна, Херцеговина и България на нея влияе и Сръбско-турската война от 1876 г.
В тази война, започната в подкрепа на въстанията в Босна и Херцеговина, няма нито една сръбска армия, която да действа в бунтуващия се регион. И четирите сръбски армии са насочени на изток и юг към региони, населени в по-голямата си част с българско население, което вещае бъдещи претенции и усложнения.
Какви са основните интереси и насоки на действие на Великите сили, заплетени в Източната криза.
Германия на Бисмарк иска да приключи с реваншизма на Франция посредством една нова война. За целта канцлерът се опитва да разбие очертаващия се руско-френски съюз, като насочва Русия към конфликт с Османската империя, от чиято стабилност пък Франция е заинтересована.
Немалък интерес представлява и позицията на Англия, която, от една страна, е в конфликт с Русия в Средна Азия, а от друга, също има интерес от запазването на Османската империя.
Каква е ролята на Дизраели, английският премиер, по време на Източната криза.
Неговата пристрастеност към опазване на Османската империя и противопоставяне на Русия далеч надхвърлят не само позицията на водача на вигите Уилям Гладстон, но и на изтъкнатите представители от собствения му кабинет, ангажирани в Източния въпрос – лорд Дерби, министър на външните работи, и лорд Солсбъри, представител на Цариградската конференция.
В заключение проф. Веселин Янчев посочва, че все пак европейските сили съзнават необходимостта от промяна на статуквото в Османската империя и в крайна сметка дават мандат на Русия да започне Освободителната война.
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
На 25 ноември светът отбелязва Международния ден за елиминиране на насилието над жени, а в София това ще бъде подчертано със символично протестно шествие под надслов "Нито една повече". Събитието ще започне в 18:00 ч. пред Съдебната палата и ще има за цел да обърне общественото и институционалното внимание към тревожните нива на домашно насилие и..
На 25 ноември, Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените, гост в ефира на "Нашият ден" беше Мария Стефанова от "Зонта Интернешънъл" – организация, посветена на правата на жените. В предаването тя сподели за усилията, които организацията полага в борбата с насилието над жени, както и за иновативния проект "Рада", целящ да..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни стенописи красят стени в различни части на България, като последната ѝ творба е част от новия център на организацията "Грийнпийс". В предаването "Нашият ден" Илиева разказва за своята работа и..
Тази протестантска общност принадлежи към Евангелско-Петдесятното движение в България. Руски емигранти от САЩ през 1920 г. на път за Русия спират в Бургас за известно време и проповядват Божието Слово, като акцентират на кръщението със Святия Дух. Така се заражда Петдесятното движение в България. Повече за Националния алианс "Обединени Божии..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как политиците трупат гласоподаватели през конспиративни теории и дезинформация, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg