Всички те бяха югославяни

Това е книга за войната в бивша Югославия. И е за много повече от войната – за онова, което прави войната, след като е свършила. Талантливият словенски писател Горан Войнович (1980, Любляна) с романа си „Югославия, моя страна“ ни кара да усетим какво представлява тази война от края на ХХ век, без да разказва за военни действия, с лекота и чувство за хумор, под които се разкрива драмата не само на неговото поколение.

Семейството на единайсетгодишния Владан е поразено от войната. Бащата е военен и е призован „на терен“. Майката и синът първо се местят от Пула в Белград, а после при роднини в Нови Сад. Животът и за тримата се променя драстично. Майката е обзета от апатия, детето е объркано, бащата спира да се обажда. Години по-късно Владан случайно разбира, че баща му, който е бил обявен за мъртъв, е жив и е отговорен за масово клане, че е дезертьор, изправен пред съда в Хага... Синът тръгва да търси баща си. Как е променена неговата страна, какво се е случило с хората в нея, каква е картината, която се получава от парчетата техен живот? 

„За една нощ изчезнаха югославяните, сякаш никога не ги е имало“, казва един от героите на книгата. „Югославия, моя страна“ е роман, който в конкретността си надхвърля границите на тази война, за да ни предизвика да не останем безразлични.

Людмила Миндова, редактор на книгата на Горан Войнович, "Югославия, моя страна", разказва за "Артефир".