Едно от последните музикални събития в Белгия: „Фиделио“ на Бетовен в Брюксел

През 2020-а музикалният свят отбелязва 250 години от рождението на Лудвиг ван Бетовен. Този забележителен юбилей намери отражение и в програмата на Двореца на изящните изкуства BOZAR в Брюксел. На 26 януари солисти, Капела Амстердам, Вокален ансамбъл от Лозана и Националният оркестър на Белгия под ръководството на Хю Волф изпълниха монументалната „Миса Солемнис“. Единственото начинание на композитора в областта на операта – „Фиделио“, присъства в афиша още през септември миналата година в малко по-нетрадиционен вариант. В камерната зала на BOZAR прозвуча великолепният запис от далечната 1957-а, осъществен от колектива на Баварската опера в Мюнхен под палката на Ференц Фричай. И докато звучаха гласовете на незабравимите Леони Ризанек, Дитрих Фишер-Дискау и Готлоб Фрик, интригата на операта бе изиграна от красивите кукли, задвижвани майсторски от актьорите на прочутия Залцбургски марионетен театър. Представлението бе дело на режисьора Томас Райхерт.

Бетовен изпитва особена привързаност към „Фиделио“ – за нея той създава три версии и написва четири увертюри. Успехът ѝ не идва лесно, по-късно авторът заявява: „С тази творба си спечелих короната на мъченик“. Интересно е, че тази година, в богатата програма на юбилейното издание на Бетовеновия фестивал в родния му град Бон, освен „Фиделио“ са включени и другите три опери, базирани върху драмата „Леонора, или съпружеската любов“ на френския писател Жан Никола Буйи. В три поредни вечери през септември зрителите ще чуят първо „Леонора“ на Фердинандо Паер, последвана от фарса „Съпружеската любов“ на Йохан Симон Майр – преподавателя на Доницети. В последната вечер ще прозвучи „Леонора или съпружеската любов“ на френския композитор Пиер Гаво. Всички тези автори са съвременници на Бетовен като композиторът особено добре е познавал операта на Паер.

Но нека да се върна към програмата на BOZAR и основното събитие, за което бих искал да разкажа. На 25 февруари се състоя полуконцертно изпълнение на „Фиделио“ с впечатляващ вокален състав, Шведския радиохор и Шведския камерен оркестър дирижирани от Томас Даусгор. Изпълнението бе много раздвижено и дори леко режисирано от англичанина Сам Браун. Операта прозвуча в малко по-специална версия, в която епизодичната роля на Жакино бе допълнително разработена. Интригата протича през неговия поглед, като всички говорни речитативи, пренаписани на съвременен немски език, са изпълнени от младия мъж. Той коментира душевните преживявания на главните герои и изразява своето мнение относно събитията в драмата. От анонимен портиер в края на операта Жакино се превръща в личност със собствена житейска позиция. Партията бе великолепно изиграна и изпята от звучния австрийски лиричен тенор Даниел Йохансен.

Звездата на вечерта бе Нина Стеме, един от най-бележитите драматични сопрани през последните 20 години. Като устремната и непоколебима Леонора, шведската певица бе истинска вокална стихия, двигател на действието като създаде ярък образ с голям драматичен заряд. Гласът на Стеме притежава невероятен обем, пробивност, метален цвят. Височините пронизваха ухото на слушателя. В отделни моменти сопраното съумяваше да олекоти линията – като например в прочутия каноничен квартет. През 2018 годена Нина Стеме получи престижната музикална награда „Биргит Нилсон“. Певицата е достойна наследничка на прочутата си сънародничка в много от коронните ѝ роли като Изолда, Електра, Саломе, Турандот, както и Брюнхилда в цялата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“.

В останалите партии също се изявиха шведски певци. Басът Йохан Шинклер бе запомнящ се Роко – с дълбок, звучен, топъл и богат на цвят глас. В партията на безскрупулния и корумпиран Пизаро пя Джон Лундгрен – импозантен драматичен баритон, притежаващ рядко срещана вокална мощ. Гласът му изпълни и най-отдалеченото кътче на BOZAR. В началото на февруари Лундгрен участва като Херцога Синята брада в операта на Барток в Баварската Опера в Мюнхен – там като Юдит му партнира Нина Стеме. Много солиден Флорестан бе Михаел Вайниус – утвърден героичен Вагнеров тенор с изключително прецизна дикция.

Като Марцелина се изяви Малин Кристенсон, която показа сигурен контрол върху лиричния си сопранов глас.

Силно впечатление остави участието на Шведския радиохор и по-специално мъжката му група в знаменития хор на затворниците. Техният трогателен вопъл за свобода прозвуча с много мек, топъл, благороден звук. Не на последно място бих искал да отбележа и забележителния принос на Шведския камерен оркестър, воден от датчанина Томас Даусгор. Съставът е основан през 1995 в Йоребру, като Даусгор е негов главен диригент в продължение на 22 години – от 1997-а до миналата година, когато на поста го наследи известният кларинетист и диригент Мартин Фрьост. С Томас Даусгор Шведският камерен оркестър записва интегрално всички симфонични творби на Бетовен. В Брюксел под неговата веща грижа съставът звуча изключително изразително, устремно с много наситен и богат на цвят, балансиран звук. Диригентът настрои много точно звукоизвличането към по-чувствителната акустика на BOZAR. Особено въздействащо бе въведението към второ действие.

Всички музиканти сътвориха действително невероятен, помитащ финален ансамбъл – всеобщ изблик на радост от победата над тиранията и триумфа на свободата и хуманността. Запомнящо се изпълнение, което изправи на крака възторжената брюкселска публика.