В какъв свят ще се събудим след кризата? Вероятно цели сфери от живота ще претърпят кардинална промяна и ще се простим с голяма част от навиците си. Привичката да пазаруваме нови дрехи всеки нов сезон ще е от първите, които ще останат в миналото по ред причини.
Карантина на потреблението
"Коронавирусът предизвиква „карантина на консумацията“ и ще има дълбоко културно и икономическо въздействие. Хората ще трябва да свикнат да живеят с по-малко притежания и да пътуват по-рядко, тъй като вирусът нарушава глобалните вериги за доставки и транспортните мрежи." – тази прогноза на Ли Еделкорт доби популярност в последно време.
Дали това не е прословутата възможност, която кризата предлага?
Големите брандове от Армани до Зара реорганизираха производството си и произвеждат маски и медицинско облекло, големите парфюмерийни гиганти – произвеждат дезинфектанти.
Това е безпрецедентно прекъсване на индустрии, които разчитаха на бързината на продажбите от сезон на сезон. Ясно е, че след отминаването на опасността, няма да се върнат напълно към предишните темпове на производство.
Преди фабриките, шиещи дрехи, да спрат, глобалната модна индустрия произвеждаше около 150 милиарда артикула годишно, цифра далеч надхвърляща потребностите на световното население от 7,9 милиарда души.
Според прогноза от 2017-а глобалната модна индустрия щеше да нарасне с 63% до 2030-а по предвиждания на "Глобал Фешън Адженда" и "Бостън Консултинг груп".
Кой знае как ще се промени това предвиждане сега, когато магазините са затворени, производствата спрени и веригите на доставка – нарушени.
Ясно е, че голяма цена ще бъде платена от работниците, които работят на надница, без здравни осигуровки или право на болничен.
Въпросът е какъв път ще поеме индустрията – една от най-замърсяващите – след кризата. Да се надяваме, че е невъзможно връщане към безконтролната свръхпродукция, струваща замърсяване и човешко нещастие.
Спрените производства дадоха възможност на Земята да си поеме въздух и днес идеята да поставим планетата преди индустриалния растеж вече не звучи така утопично.
Възможно е да се стигне до преминаване от глобално производство, разчитащо на сложни вериги на доставка до малка местна продукция, ориентирана към нуждите и потребностите на по-малки групи хора.
"Чакат ни несигурни, болезнени промени – казва Матилда Там, която преподава мода и икономика в Linnaeus University (университета Линей), в Швеция – Виждаме обаче, че в истински граничните ситуации, се налага човешкото поведение да претърпи промяна. Всъщност то вече се променя.
Цикълът на производството на мода, заразил самата мода, е счупен. Време е да преосмислим как тази индустрия да продължи напред с повече респект към Земята, към здравето и благополучието на хората, работещи в нея и към крайния потребител.“
Източник Guardian"МЕД – месенето е демокрация" е инициатива, създадена от студенти от департаментите "Политически науки" и "Медии и комуникации" на НБУ, която цели да запознае учениците с демократичните инструменти, правото на избор, последствията от него и съобразяването с мнозинството. Участието в инициативата става чрез включването в интерактивна симулативна игра,..
Николай Конопов е родом от Свиленград, тромпетист, а днес и животновъд. След години работа в чужбина той се завръща в България, за да живее в малкото сакарско село Костур, от което е семейството на майка му. Неговото собствено семейство – съпругата му и трите му деца са до него в приключението животновъдство. Първоначално те отглеждат кози, а..
Гл. ас. д-р Гергана Георгиева е изследовател и преподавател във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Нейните научни интереси са свързани с геофизиката, сеизмологията и глациологията. Освен академичната си дейност, тя е активен полярен изследовател, участвала вече в шест антарктически експедиции . През тази година..
Седмото издание на Въздушната обиколка на България стартира с особено символично значение – събитието е посветено на два важни юбилея: 100 години от присъединяването на страната ни към Международната въздухоплавателна конвенция и 110 години от създаването на първия български самолет от легендарния пилот и конструктор Асен Йорданов. В ефира на..
От 18 до 23 септември 2025 г. възрожденската Самоводска чаршия във Велико Търново се превърна в сцена на едно от най-обичаните културни събития у нас – " Нощ на Самоводската чаршия и Фестивал на занаятите ." В продължение на шест дни десетки майстори, творци и музиканти от цялата страна събраха посетители от всички възрасти, за да ги потопят в..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна..
Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg