Под карантина като под карантина. Всички говорят за това, че като свърши, ще сме по-бедни. А никой не обръща внимание на факта, че може (и има как) и по-богати в духовен аспект да излезем от нея… И понеже лятото е по-социалният сезон, а зимата „предполага и разполага“ с нас, създавайки ни идеалните условия да я съпреживеем като едни задълбочени читатели, в „Аларма“ решихме да започнем и нова онлайн рубрика, посветена на любимите ни книги, автори и преводачи. А че още е зима, не смейте дори за момент да се съмнявате…
Само хвърлете един поглед през прозореца... бррр. Като в „Лед“ на Яцек Дукай. Само че днес ще си говорим не за Дукай и за неговото Министерство на Зимата, а за друг един любимец на четящата (радио)аудитория. Иде реч за аржентинеца Сесар Айра (1949), чието място (не само) в испаноамериканската литература е точно там някъде, където се пресичат световете на Кортасар и на Боланьо, само дето имаме щастието Айра, този „закъснял дадаист, пишещ конвенционални романи“, все още да е сред нас, на този свят, и все още да пише. Автор е на стотина кратки романа (някои от тях едва надхвърлят 100 страници, но пък имат заряда на нещо значително по-мащабно), от които на български познаваме шест – „Светецът“, „Ема, пленницата“ и „Епизод от живота на един странстващ художник“, издадени от „Агата-А“ (в превод на Красимир Тасев) и „Мрамор“, „Как станах монахиня“ и „Разговорите“, издадени от „Лист“ (в превод на Нева Мичева). Именно с Нева Мичева, с която имаме да се „срещаме“ дистанционно в ефир и през следващите седмици на социална изолация, разговаряме тук за неща като предмрамор, китайски супермаркети на ръба на света, каменни жаби, отровно-гаден сладолед, холивудско-украински овчари със скъпи часовници на ръката и т.н. Слушайте-слушайте…
Създадени през последната година, картините на Веселин Начев припомнят важни филми на световноизвестни режисьори като Микеланджело Антониони, Виторио и Паоло Тавиани, Лукино Висконти, Нагиса Ошима, Ален Рене, Мартин Скорсезе, Клод Соте, Гаспар Ное, Бернардо Бертолучи и Алфред Хичкок. Целта обаче е отвъд просто напомнянето за филмите, а..
Този въпрос и отговорът му са в основата на експеримента на режисьора Марий Росен и формата "Текстът говори на Автора". Вече трета година и авторът, и екипът на представленията, и публиката участват в него с интерес. Тази вечер (22 май) от 19 часа в галерия "Прегърни ме" ще се състои срещата на писателката Яна Борисова с един от разказите в..
Малко преди Деня на Светите равноапостоли Кирил и Методий се отправяме към храма на книгата и словото. Програма "Христо Ботев" излъчи извънредно студио от Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" . В 11:00 ч. читалните на НИБКМ се изпълниха с участници във второто издание на инициативата Голямата диктовка II – "Пазител на българския..
На 22 май 2025 г. (четвъртък), от 17:00 ч., Регионалният исторически музей – Враца ще представи първия том на сборника "Известия на Регионалния исторически музей – Враца". Събитието ще отбележи едно ново начало в дългогодишната традиция на научни публикации, свързани с културно-историческото наследство на Северозападна България. Сборникът е..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе – митология и наука ". Изложбата представлява вълнуващо пътуване в света на звездите – от границите на митичното и сетивното до отвъд хоризонта. Събитието събира под един покрив културно и научно..
Еделина Кънева – директор на Музикалния театър “Стефан Македонски”, Кръстю Кръстев – арт директор на Драматичен театър “Николай Масалитинов” - Пловдив, и..
На 22 май 2025 г. (четвъртък) от 17:30 ч. Националният етнографски музей – БАН ще открие нова временна експозиция, озаглавена "Звездното небе –..
Антология билингва на съвременната българска поезия (на сръбски език) и на съвременната сръбска поезия (на български език) представиха в "Артефир" Боян..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg