Британският "Гардиън" пита водещи съвременни писатели какво четат в момента, когато всички сме тревожни и затворени по домовете си. Кои са четивата, повдигащи духа според пишещите?
Елиф Шафак, автор на "Любов", "Копелето на Истанбул", "Трите дъщери на Ева" и др.
"В тези дни открих, че чета повече от всякога биографии и автобиографии. I’m Your Man: The Life of Leonard Cohen от журналистката Силви Симънс е превъзходна и я препоръчвам горещо в тези странни, неспокойни дни. Докато четете, чувате някъде на заден план музиката. Топла, истинска, наситена и ободряваща, без да се старае да е такава.
Има толкова много в тази книга: любов, разбира се, но и трагизъм. Много талант, но и борбата на един интроверт. Има хумор, хуманизъм, тъга, меланхолия, самота. Красотата на музиката на Коен, но и лириката му, сложността на характера му.
Винаги съм обичала музиката му, но има един магичен момент, който винаги ще помня – един концерт в Истанбул малко преди смъртта му. Беше прекрасна вечер със звездно небе. В моето съзнание Коен винаги ще пее на сцената в Истанбул, облечен в неизменния си костюм и тъгата си, винаги ще помня странната смесица от пакостливост и срамежливост, както и "галантната скромност, с която подхожда към големите теми."
Казуо Ишигуро, автор на "Остатъците от деня", Никога не ме напускай" и др.
The Fortnight in September от Ар Си Шериф – най-повдигащата духа, жизнеутвърждаваща книга, за която мога да се сетя в момента. Издаден през 1931 г., това е деликатен разказ за обикновено семейство от ниската средна класа от Южен Лондон, което се готви, отива и се наслаждава на почивката си в малко градче в Съсекс.
На едно равнище тотално недраматичен разказ, Шериф магически рекалибрира представите ни за това, кое е и кое не е възхитително и вълнуващо, докато не се потопим напълно в емоциите на семейството. Шериф е автор, който не ни покровителства, нито се опитва да ескалира тези хора отвъд това, което те са. Той ги уважава по точните причини – за инстинктивната им доброта един към друг и към всеки, когото срещат, и за лишения от мнителност начин, по който функционират като щастливо семейство, независимо от личните си несигурности и фрустрации. Най-доброто в жанра Английска ваканция край морето и достойнството на всекидневния живот – те рядко са били улавяни с такава майсторска деликатност.
Матю Нийл, автор на English Passengers и Rome: A History in Seven Sackings
Като тийнейджър четях разказите на Артър Конан Дойл и никога не ми омръзваха. Има нещо ободряващо дори само във формата им, винаги започват с апартамента на Шерлок Холмс и доктор Уотсън на "Бейкър стрийт", изпълнен с викторианска увереност и домашен уют.
Портретът на късновикторианския Лондон, който Конан Дойл рисува, е жив и богат колкото ранните описания на Дикенс и Пепис. Историите винаги са с правилната дължина, така че няма нужда да бъдат вадени от глуха линия (дефект на повечето детективска проза днес). Също така са невероятно изобретателни – епигоните на Дойл бледнеят на неговия фон – решението на загадката винаги идва като откритие. Истории, на които да се насладиш като на вкусна закуска.
Камила Шамси, автор на Burnt Shadows и Home Fire.
Чистата радост от въображението на "Невидимите градове" на Итало Калвино ме връща десетилетия и десетилетия назад. Така, както Марко Поло разказва омагьосващи приказки на Кубилай Хан за градовете, които познава, а великият владетел слуша омагьосан, без непременно да вярва на всичко, което чува.
Фактите са без значение, когато историята е толкова пленяваща. Можете да прочете само един етюд – понякога не по-дълъг от пасаж – и да преживявате удоволствието дълго време (точно от това имаме нужда сега, когато сме тревожни и разсеяни за продължително четене). Или да се заровите в четивото и да бъдете пренесени другаде – употребявам тази дума внимателно и съзнателно сега, когато сме затворени.
Влизайки в затъмнената зала на галерията, не знаем какво точно да очакваме, нито какво точно ще видим. Стените са покрити с найлони, а в залата сме посрещнати от леко страховити звуци. Вътре в пространството виждаме редица от провесени обекти, наподобяващи одрани животни… Изложбата "Всичко, което остава" на Биляна Токмакчиева (куратор Гергана..
Две големи мраморни статуи, които археолозите откриваха буквално пред очите ни, предавайки на живо от мястото на събитието – Хераклея Синтика – станаха символ на археологическите находки през изминалата година и успяха да заинтригуват дори световните медии. Други не по-малко ценни открития също се бориха за внимание и всички специалисти заедно..
Приказна работа – костюми, пеене, танци. Един свят, в който можеш да бъдеш всеки друг, но не и себе си. А може би тъкмо ти, твоето себе си, зарежда с енергията си този свят, разкрил се пред зрителите на сцената или на екрана. И Параскева Джукелова мечтае точно за това още от трети клас – за тайнството на актьорската професия. Запленена от магията на..
В епизод 574 "Трамвай по желание" представя на своята публика книгата на големия актьор Ицко Финци "Пет пиеси, разказани от актьор". Необичайното четиво е представено в студиото на "Трамвая" от театралния режисьор Минчо Събев и театралния художник Чавдар Гюзелев. Но ето как самият Ицко обяснява поредното си ново начинание: "Какво значи това ли?..
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо..
На 25 януари бяха връчени престижните годишни награди на Българското национално радио "Сирак Скитник". Сред отличените беше видеокастът "Говори...",..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg