Загадъчната Венера Милоска

Както повечето знаменити артефакти, изобразяващи жена, статуята на Венера Милоска отдавна се е превърнала в културна икона, в символ, в обект на възхищение и въпроси.

Тя присъства в позовавания, карикатури и мемета, има статут на поп културна икона, на символ, далеч надхвърлящ реалния ѝ ръст от 2,2 метра мрамор, който някога е бил оцветен и украсен с накити.

И докато широката публика смята, че основната загадка, свързана със статуята, е тази на липсващите ѝ ръце, по-внимателният поглед откроява и други противоречия

Името ѝ подвежда

Вярваме, че статуята изобразява гръцката богиня на любовта и красотата, която често е изобразявана полугола. Но гърците наричат тази персона Афродита, тя е Венера за римляните.

Афродита, както знаем от митологията, е родена от морската пяна край остров Кипър. Оттам и позоваването ѝ като Киприада в някои източници. Прочутата статуя пък е намерена от фермер на име Йоргос Кентротас, който измъква частите ѝ от руините на древен град на остров Милос.



Тя може би не е Венера

Има догадки, че в статуята е увековечена не Афродита/Венера, а Амфитрита, богинята на морето, особено почитана на Милос. Други допускат, че става въпрос за Нике – богинята на победата, а трети – че е храмова проститутка. 

Подарена е на краля на Франция

Когато Кентротас вика един френски офицер да му помогне да откопаят забележителната скулптура, той задвижва поредица събития, които водят до маркиз Дьо Ривер, който представя милоската красавица на Луи ХVІІІ. На свой ред той я дарява на Лувъра, където тя е до ден-днешен.

Венера Милоска срещу Венера де Медичи

По време на походите си Наполеон плячкосва от Италия един от най-съвършените примери на гръцката скулптура Венера ди Медичи, но през 1815 г. статуята е върната.

Така че постъпването на Венера Милоска през 1820 г. е ознаменувано като триумф, а статуята е обявена за по-велика от Венера ди Медичи.

Венера е лишена не само от ръцете, но и от накитите си

Тя е била украсена с обици, гривна и диадема – което личи от дупките, оставени в мрамора и свидетелстващи за наличието им.

Освен това вероятно е била шарена, защото белият мрамор на гръцките статуи, на който се възхищаваме днес, всъщност е бил покрит с боя. Но върху Венера Милоска не е останала следа от оцветяване.

Макар и леко приведена, тя е висока цели 2 метра. 

Значещата липса

Ръцете на Венера са пример за значеща липса. Те са източник на множество лекции, дебати и есета, но по-важното е, че ни провокират да отвържем въображението си – как ли са били разположени, какво са държали, докосвали ли са някого другиго? 

Всъщност неувяхващата притегателна сила на Венера се дължи не толкова на съвършената пропорция на тялото, колкото тъкмо на липсващите ръце или както пише Джонатан Джоунс, арткритикът на "Гардиън": "Венера Милоска е неочакван сюрреалистичен шедьовър.

Липсващите ръце я превръщат в странно, излязло сякаш от сънищата видение. Тя е съвършена и несъвършена, красива и накърнена – тяло като руина. Това усещане за загадъчна незавършеност я превръща от творба на античността в модерно творение."