Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Недостижимото изкуство на Юлия Винер

Юлия Винер„Колкото и парадоксално да звучи, но големият оперен певец няма право на личен живот, извън този на певец. Той трябва цялото си съществуване да подчини на големите изисквания на изкуството, на което се е отдал“. В тези думи на Юлия Винер прозира силата на магията и обаянието, с които остава абсолютен връх в историята на българското оперно изкуство – пълното отдаване на музиката, на театъра...

В поредното издание на „Музикални легенди“ на 9 април можете да слушате емблематични изпълнения на една от най-големите български оперни певици.

Юлия Винер-Ченишева е родена е на 17 юни 1929 година в София. Баща ѝ е руски емигрант с еврейски произход, а майка ѝ е от заможно шуменско семейство. Като малка учи балет и пиано, но в крайна сметка се посвещава изцяло на вокалното изкуство.

През 1947 г. е приета в Музикалната академия, където учи при Елена Ангелова-Орукин. Още като студентка печели награда от престижното Общобългарско състезание за инструменталисти и певци. Композиторът Веселин Стоянов толкова я харесва, че ѝ обещава, щом стане директор на Операта, веднага да я назначи. Само след две години той наистина става директор, а първата му заповед е за назначаването на Винер.

В интервю преди години певицата си спомня: „...Има неща, които никога не се забравят. За мен това е първото ми явяване пред една компетентна, музикална публика. Беше на Второто общобългарско състезание за певци и инструменталисти, където получих трета награда. Все още студентка, аз се състезавах с певици, вече утвърдени в нашия оперен живот. Пях популярната ария на Аида от трето действие на едноименната опера, така наречената Нилска ария. Тогава дойде при мен народният артист Асен Найденов, поздрави ме и подхвърли: „Хей, момиче, с тая опера ти ще направиш кариера!“. Действително неговото предсказание се сбъдна – „Аида“ влезе завинаги в моя репертоар.“

Вече прекрачила прага на Софийската опера, на рождения си ден през 1954 година Юлия Винер дебютира в ролята на Леонора от „Трубадур“ – изпълнение, за което в театъра се говори години наред. Това остава знакова партия за певицата, която изпълнява десетилетия наред с изключителен успех.

Още с началото на кариерата ѝ се зареждат най-тежките сопранови партии от италианския и руския репертоар. Не ѝ предлагат малки роли, може би защото още с първите си изяви се утвърждава като примадона. Изключителната техника и стабилност, абсолютният контрол над гласа, желязната дисциплина, подплатени с невероятно красивия тембър и впечатляващия обем на гласа ѝ, съчетани с необикновена красота и спираща дъха осанка, я превръщат в образец за интерпретация на големите женски образи на Верди – Аида, Елвира, Амелия, лейди Макбет, Елизабета и на Пучиниевите Тоска и Турандот.

Цели 12 сезона Винер е артист-солист и в Берлинската държавна опера, където пее с някои от най-прочутите в епохата певци. В този период тя постоянно пътува между София и Берлин, изпълнявайки партиите си там на немски, а тук на български език. И макар неведнъж да ѝ предлагат да се установи в Берлин, тя отказва.

Гастролирала е самостоятелно и със състава на Софийската опера на много от най-големите световни сцени в Русия, Румъния, Полша, Монголия, Китай, Чехия, Белгия, Австрия, Унгария, Куба, Люксембург... Ценена е високо от музикалната критика в Париж, Лозана, Брюксел, Амстердам, Виена и разбира се, в Германия.

ВИЖТЕ ОЩЕ

"Мадам Бътерфлай", опера в три действия, от Джакомо Пучини

Музика: Джакомо Пучини Либрето: Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по драмата на Давид Беласко, основана на историята "Мадам Бътерфлай" от Джон Лутер Лонг от 1898 г. Премиера: 17 февруари 1904 в Миланската Скала. Същата година е играна в Бреша, през 1906 е третата "американска" версия, а през 1907 г. е представена и в Париж. Пучини открива сюжета за..

обновено на 31.01.25 в 11:12

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 февруари 2025 г.

1 февруари 3.00 часа – Рейналдо Хан (1874-1947), Клавирен квинтет във фа диез минор. 3.31 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Клавирен квартет. 4.02 часа – Габриел Форе (1845-1924), Клавирен квинтет № 1 в ре минор, оп. 89. Изпълняват: квартет "Класика" и Меган Милац (пиано). 4.35 часа – Теодор Дюбоа (1837-1924), Chant Pastoral (Пастирска песен)...

публикувано на 31.01.25 в 10:50

Песенната изповед на "македонската самодива" – Росица Лазарова

Росица Лазарова се ражда в семейство на доктори. Нейните корени са от София и Вардарска Македония. В рода си няма професионални изпълнители, но нейната любов към народната песен се поражда с любопитството на едно младо момиче, живеещо над репетиционната зала на Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев" по това време. Увлечена в..

публикувано на 30.01.25 в 17:30
Ювал Рафаел

Оцелялата от фестивала "Нова" Ювал Рафаел ще представи Израел на Евровизия

Ювал Рафаел, преживяла нападението на "Хамас" от 7 октомври 2023 г., е избрана да представи Израел на тазгодишния песенен конкурс "Евровизия" . Талантливата певица спечели шоуто за таланти "Следващата звезда" и ще участва от името на родината си през месец май в Базел, Швейцария. 24-годишната Рафаел оцелява по чудо на музикалния фестивал "Нова",..

публикувано на 29.01.25 в 08:45

Константин Костов – между класиката и джаза

След завръщането си от Германия преди няколко години, джаз пианистът, композитор и аранжор Константин Костов се налага като име и на българската музикална сцена с иновативни концертни и студийни проекти. Роден във Враца и завършил НУИ "Панайот Пипков" - гр. Плевен в класа по пиано на Елеонора Карамишева, по-късно учи джаз пиано при проф. Юлия Ценова в..

публикувано на 29.01.25 в 08:05