Красивият шепот на старите къщи

Мариана Екимова-Мелнишка и Александър Н. Геров са двама български интелектуалци – тя преводач и преподавател по английски, той – математик и фотограф, захванали се със задача, за която е редно да получат адмирации: разказват историите и показват лика на българските къщи, построени в края на ХІХ век и през първата половина на ХХ век, носещи в себе си дух към модернизаторство и стремеж към цивилизована Европа. 

Двутомникът „Къщите говорят“ и „Къщите още говорят“ е безценна съкровищница с образите на старите български къщи от София, Варна, Свищов, Бургас, Сливен, Дрянова, Кюстендил, Велико Търново, Лом и откъде ли още не, благодарение на която разбираме, че днешният „имидж“ на България с потурите и калоферските хора, налаган от някаква криворазбрана национална идентичност, всъщност няма нищо общо или почти нищо общо с устремленията на водещите наши първи люде – лекари, фабриканти, производители, индустриалци, артисти, агрономи, които са строили домовете си, поръчвайки ги на водещи европейски архитекти или на български, завършили образованието си във водещите сградостроителни училища на Западна Европа. 

Тези къщи са препълнени с история, която едновременно радва и покрусява: радва, защото в тях се вижда неукротимият български дух към най-добрите постижения на човечеството; покрусява, понеже този дух през 1944 г. безжалостно е прекършен, убит или пратен по лагери и затвори. 

Слава Богу, много от тези архитектурни бисери са останали до наши дни и Мариана Мелнишка и Александър Н. Геров разказват премълчаните им истории – безкрайно интересни, безкрайно поучителни. Разказват ги и в „Премълчаната история“, за да убедят за пореден път, че българската история не е само кръв, дрънкане на оръжие и битки, а също и строителство, градеж, съзидание, творчество.