Властите в Пекин трябваше да реагират две седмици по-рано

Китай е на 177-о място в Индекса за свобода на медиите на Репортери без граници за 2019 година, от общо наблюдавани 180 държави. Медиите в Китай никога не са били напълно свободни, но преди 10 години имаше тенденция да предават новините и фактите в интерес на обществото. Например епидемията от САРС – предшественика на сегашния коронавирус, беше адекватно представена от медиите в страната. Откакто обаче президент Си Дзинпин дойде на власт, ситуацията се промени драстично. Седрик Алвиани, завеждащ секцията на Репортери без граници в Източна Азия, коментира в "Мрежата" първоначалното медийно затъмнение в Китай и реакциите на властта в Пекин, свързани с коронавирусната епидемия.

Генералният контекст, в който медиите в Китай работят

През последните години – след 2012-2013, бяха взети поредица от мерки срещу свободата на медиите. Първото нещо, което Комунистическата партия направи, е да затегне контрола върху традиционните медии и върху журналистите. Това създаде ситуация, в която беше все по-трудно журналисти да пускат истории и репортажи, които властите не искаха да стават публични. Сега например е невъзможно за журналисти да имат собствен блог. Всекидневно получават инструкции от партията за това какви теми могат и какви теми не могат да обсъждат. Има вид идеологически контрол от властите върху главните редактори. На второ място, властите през годините организираха масово потискане върху т.нар. "гражданска журналистика", върху тази категория от журналисти, които не са професионалисти, но се опитват да компенсират недостатъците на традиционните медии. Голяма част от тези хора бяха пратени в затвора или бяха преследвани за това, че се занимават с независима журналистика в такава степен, че сега много малко хора все още се осмеляват да предават независима информация. Също така бяха въведени редица мерки за задълбочен контрол върху интернет в Китай. Интернет като цяло е под масивен firewall, който хората наричат "Голямата китайска защитна стена" и потребители са наказвани за споделяне на информация, която властите не харесват, онлайн. Сега е възможно за нормален гражданин да бъде вкаран в затвора за няколко години само за репостване на информация например. Интересно е, че е записано в закона, но е абсолютно противоконституционно, защото китайската конституция категорично заявява, че китайските граждани се ползват с правото на свобода на медиите и свобода на изразяването. Просто в Китай голяма част от законите противоречат на конституцията на страната. 

Поне двама журналисти и няколко коментатори бяха арестувани и вкарани в затвора за това, че разпространяват факти за кризата с коронавируса. Трябва да отбележим, че лекарите, които първи подадоха сигнали за реалната ситуация, също бяха арестувани, заплашвани и наказани, така че да не продължат да разпространяват информация. И това е причината Репортери без граници да смята, че ако Китай не практикуваше такива политики на цензура, коронавирусът може би никога нямаше да напусне границите на Китай. Защото имаше поне 2 месеца, в които властите можеха да подадат сигнал и да задействат мерки, които да спрат разпространението на вируса. Вместо това, те последователно се опитваха да прикрият съществуването на епидемия, което резултира и до първите случаи на заразени извън границите на Китай. Първият документиран случай се смята, че е на 17-и ноември в град Ухан. Един месец по-късно вече има 60 пациенти, диагностицирани със сериозен непознат вирус. По това време властите не комуникират тази информация с медиите. И даже им трябваше още един месец, след който официално да дадат сигнал за случващото се в Китай. 

Два месеца затишие

Да. И това е една от причините, заради които ситуацията стана толкова сериозна. През това време т.нар. "whistleblower-и" се опитват да бият тревога доста по-рано. На 25-и декември няколко доктори вече знаят, че има разпространение на инфекция в болниците и вече знаят, че болестта може да се предава между хора. Но в Китай, ако работиш в медия, рискуваш да разрушиш кариерата си, рискуваш да бъдеш задържан или по-лошо, така че е много трудно за източниците на информация да общуват с медиите. На 30-и декември лекарите се опитват да предупредят населението и това води властите на 31-ви официално да разкрият пред света, да подадат сигнал пред Световната здравна организация, че има епидемия от нов вирус. Но в същото време, когато Китай сигнализира СЗО, властите казват на WeChat, най-голямата социална мрежа в Китай, да цензурира огромен брой ключови думи, които се отнасят към епидемията. Т.е. по абсолютно същото време, когато Китай предупреждава света за възможността от епидемия, прави така, че собственото ѝ население да не може да получава новини и информация и да разпространява факти за вируса. Което означава, че обществото, разбира се, не може да се предпази. 

Кога бяха взети първите мерки от властите?

Властите официално затвориха Рибния пазар в Ухан – много популярен пазар, от който се смята, че е тръгнал вирусът – на 1-ви януари. Това е момент, в който вече има около 100 случая. Закъсняха, можеха да го направят много по-рано. Властите излязоха с позиция пред медиите едва когато президентът Си Дзинпин каза за случващото се в телевизионно обръщение на 20-и януари. Това е и датата, когато официалната власт за пръв път признава, че болестта може да се предава между хора. Това е закъснение от поне един месец. Беше публикуван анализ от британски университет – университета в Саутхемптън, в който анализ се казва, че ако властите бяха реагирали 2 седмици по-рано, 86% от всички заразени са щели да бъдат избегнати. Искам да подчертая нещо. Идеята не е да виним Китай за сегашната пандемия от коронавирус. Има много фактори, които обясняват защо болестта се разпространява в света. Но е факт, че ако Китай не практикуваше масова цензура в такъв голям мащаб, вирусът може би нямаше да има възможността да се разпространи извън Китай. 

В световната геополитика се разиграва вид информационна война на обвиненията – например президентът на САЩ Доналд Тръмп държи да нарича вируса специфично "китайски" в своите обръщения, с очевидната импликация, че Китай е собственоръчно виновен за броя болни и умрели в света. Очевидно статистиката, предоставена от китайските власти за размерите на епидемията в страната, е до голяма степен съмнителна. Но също така има тенденция западни политици да се опитват да прикрият собствените си грешки, а такива имаше много в отговор на кризата както в Европа, така и в САЩ. Тези политици се опитват да използват факта, че Китай има отговорност за първоначалното разпространение на вируса в самата страна, за да я обвиняват за световната пандемия. Разбира се, това не е разумно обвинение.

Както във всички критични ситуации, се появиха конспиративни теории в социалните мрежи, въпросът за фалшивите новини. Как те влияят на дискурса около коронавируса?

Има много фалшиви новини, свързани с коронавируса. Неизбежно е, когато има кризи, слуховете намират начин да бъдат разпространени, особено онлайн. Голям проблем е, че политици използват тези фалшиви новини и ги разпространяват за собствени ползи. Не е легитимно Китай да бъде нарочван и обвиняван за нещо, което можеше да възникне където и да било по света. Все пак е факт, че първите случаи бяха регистрирани в Ухан. Не е разумно Китай и най-вече самите китайци да бъдат обвинявани в разпространението на вируса. Има много конспиративни теории за това как този вирус бил всъщност разработен, а не натурален.

Такъв тип фалшиви новини и слухове неминуемо се появяват, когато има криза

Да. Не е изненадващо, че има фалшиви новини по време на криза. Проблемът идва, когато обществата не вярват на собствените си медии и предпочитат да се доверят на т.нар. "новини", разпространявани от ненадеждни сайтове. Истина е, че има много работа в борбата с фалшивите новини и дезинформацията. Тя не бива да бъде оставяна в ръцете на правителствата, а още по-малко в ръцете на социалните мрежи, а трябва да идва от професионалните журналисти. Затова и Репортери без граници инициирахме създаването на сертификационен проект на име Journalism Trust Initiative, който се опитва да адресира проблема, като дава възможност на медии да се сдобият със сертификат, който най-общо можем да сравним със сертификатите за органична храна. Това е един вид етикет, който гарантира на публиката, че медията, която има сертификата, работи спрямо етичните правила на професията.

Промени ли се моделът на комуникация в Китай – има ли повече прозрачност?

За съжаление китайските власти не изглежда да са научили нищо от сегашната криза. Наскоро изгониха 13 журналисти от 3 международни медии, базирани в САЩ. Това е голям проблем, защото международната общност има сериозна нужда от точна и независимо проверена информация за това какво се случва в Китай сега. Китайските власти последователно упражняват вид тормоз върху международните кореспонденти, стационирани в Китай. Така че – да, сега сякаш става все по-трудно и по-трудно за света да научава какво се случва в страната. За жалост, след началото на кризата с коронавируса властите не си научиха урока и продължават да действат с цензура и тормоз. Затова и всички числа и статистики изглеждат подозрителни. 

Усилията на Китай за помощ на засегнатите държави в контекста на международната политика на Китай

За да помогнат на света да забрави за недобрия си първоначален отговор, китайските власти прилагат много агресивна пиар политика навън. Снабдяването на маски и тестове за държави, засегнати от вируса, е част от тази политика. Но има и кампания по критикуване и натиск върху всяка медия, която не споделя официалния китайски наратив за кризата. Китайските посланици по света сега са особено активни. Има насочени усилия посланици на Китай да се опитват да подриват авторитета на медии, които ги критикуват, а също да бутат наратива, че може би вирусът не произлиза от Китай, а е внесен от американски войници в страната. Т.е. те казват, че западни сили атакуват Китай чрез вируса. Това се прави, за да може официалната история да бъде, че действията на властите са били за пример и навременни и не бива да бъдат критикувани. Миналата година РБГ публикува доклад от 52 страници, озаглавен "Китайският стремеж към нов медиен световен ред". В този доклад показваме как китайските власти прилагат план, с който се опитват да контролират медийните наративи в света, да курират облика на Китай, но и да лобират пред правителства в определени държави да прилагат по-авторитарни мерки спрямо медиите. Това е много важно – демократичните държави да реагират и да не позволят на Китай да пречи на свободната журналистика.