Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Литературна рубрика „Още от Аларма“

„История за краля и дъжда“

7
Зорница Христова и Кирил Златков на премиерата на „История за краля и дъжда“
Снимка: архив на галерия „КО-ОП“

Няма съмнение, някъде точно по средата на 50-те дни и 50-те нощи се намираме, а предаването с авторите на тази така актуална в момента книга Зорница Христова и Кирил Златков го излъчихме малко преди първия ден от извънредното положение. И тогава наистина навън заваля, сякаш за да ни подсети…

„Какво можем да направим, когато светът е завладян от бедствие с библейски мащаби и никой не може да му заповяда да спре? Може би все нещо ще ни е по силите“ – това са думи на Зорница Христова за „История за краля и дъжда“, създадена в края на миналата година, „преди светът да стане черно-бял“. А Кирил Златков я нарича „книга за голямото бедствие и за спасяването на другите“. И тук можем да добавим: книга-прозрение, в която 50-те дни са по-тъмни от 50-те нощи, защото след нощта винаги следва ден. Книга-притча за хора и животни (конкретни и метафорични – коне, делфини, жирафи, тъй любимите на Кирил Златков мечки, кучета, зайци, елени, домашни птици, новородени котенца), книга-полусън за природни катаклизми, за мрак и отчаяние, но и за решенията, които вземаме в най-тежките моменти в живота, спасявайки в крайна сметка и себе си по единствения начин – като първо протегнем ръка, за да спасим другите, като жертваме короната в името на живота.

Дали „История за краля и дъжда“ ще изгради около себе си читателски култ както по-ранната съвместна книга на Кирил Златков и Зорница Христова „Когато искам да мълча“, още е рано да се каже, защото „след края книги вече не се пишеха“ (неволен цитат от съвсем друга книга, който ще ви разшифроваме, ако вече само не сте, още следващата седмица – б.а.)… Но, уверяваме ви, определено иде реч за важно, красиво, мъдро и дори практически полезно произведение, отговарящо на не един и два въпроса, които всички ние сигурно вече сме си задали от началото на карантината досега. Методът на разказване също е изключително въздействащ – някъде на границата между минимализма на думите и хилядите нюанси между черното и бялото в картините – като във филм на Бела Тар. А в разговора ни в „Аларма“ Кирил Златков ни връща и десетилетия назад, когато в творчеството му за първи път се появяват образите на изплуващи животни…


Този текст го пиша на счупената клавиатура на пропътувал хиляди километри стар служебен лаптоп (когато още можеше да се пътува), а пиратският интернет, който мъждука на северния ми балкон (хванат от заведение, което със сигурност не работи в момента, но навярно е предплатило за три месеца) допълнително усложнява нещата. Така малко преди да го изпратя, видях, че в заглавието на текста съм пропуснал едно „л“ и се е получило „История за края и дъжда“, което е абсолютно невярно спрямо посланието в книгата. Но пък и показва как понякога не задължително големите бедствия, а дори забавянето на нещата и спънките по пътя ни дават възможност да коригираме и пренаредим правилно нещата. И не на последно място – казано предпразнично: „История за краля и дъжда“ е необходима книга, която ни дава много повече увереност във възможния добър край и надежда за възкресението на света, отколкото всякакви показни масови събирания и облизвания на обща сребърна лъжичка. Светли празници от екипа на „Аларма“!


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Фондация "Ято" с първата "Киноработилница за глухи деца и младежи"

В киносалона сте, светлините са загасени, рекламите са минали и сте в очакване филмът да започне. Кое е първото, което привлича сетивата ви? Статистиката тук не говори, но една немалка част от хората навярно биха казали, че е звукът, той най-бързо достига до ума на човек. Какво се случва обаче с тези от нас, за които животът се измерва с непрестанна..

публикувано на 31.05.25 в 10:10
„Ти си главният герой“, ателие по актьорство за всички професии

"Ти си главният герой" – с кауза отвъд пределите на театъра

Познаваме актрисата Ева Данаилова като едно от лицата на Народния театър "Иван Вазов", но преди няколко месеца тя избра да не живее вече в София, а в Русе, и сега е част от трупата на Драматичния театър "Сава Огнянов". Преди броени дни тя създаде в крайдунавския град ателие по актьорство за всички професии. Ателието се нарича "Ти си главният..

публикувано на 30.05.25 в 15:25

Българските неделни училища от южните райони на Германия отпразнуваха заедно 24 май

24 май събра няколко български неделни училища от южните райони на Германия, за да може българската общност да усети значението на този ден – особено когато българският език е ежедневна борба в чужда култура. Училища от областите Бавария и Баден-Вюртемберг създадоха автентична българска атмосфера, с която изучаващите български език в Германия показаха..

публикувано на 30.05.25 в 11:27
Изложба „Високи гласове“ в Топлоцентрала

Кризи между миналото и бъдещето

Текстът към изложбата "Високи гласове", открита в "Топлоцентрала" и в Националния музей "Земята и хората" до 31 май, започва така: "Десетилетията на човешки прогрес, технологичен напредък, научни открития, изобилие и нарастващ комфорт на живот родиха сякаш и безгранично консуматорство, катастрофална експлоатация на ресурси, психологически..

публикувано на 30.05.25 в 11:16

Керамика и скулптура в диалог с легендите от миналото

"Разговорът" днес е за едно артистично семейство, чийто път в изкуството се движи едновременно през историята и съвремието, през митовете и личните търсения. В Севлиево, в Градската галерия "Асен и Илия Пейкови", е подредена изложбата "Митове и легенди" . Тя представя съвместното творчество на скулптора Спас Киричев и художничката-керамик..

обновено на 30.05.25 в 11:11