Спомням си, когато ги гледах за първи път. Беше на фестивала Sziget в Будапеща, но не на някоя от големите и шумни сцени, а Театралната сцена, която на фестивалния остров Обудай си има свои собствени закони. Камерна е и затова трябва отрано да се наредите на опашка (пропускайки други концерти на други сцени, разбира се), понеже след 50-ия, 60-ия или в най-добрия случай 90-ия човек (зависи от представлението) спират да пускат. Нашата пънкарска компания беше седнала почти в краката на Мартин Жак и го бяхме зяпнали – него, с неподражаемия му фалцет и акордеончето му, а и групата – така, както бихме зяпали Джим Морисън или Алан Гинзбърг, или Ник Кейв, предрешен като Чарли Чаплин, дошъл да ни попее на ухо. Разбира се, по онова време, 20 и няколко годишни (най-много да е било 2005 г.), всички отдавна познавахме добре творчеството и на Том Уейтс, и на Борис Ковач, и на „Монти Пайтън“ (описвам всичко с тогавашните ми музикални асоциации)… Но чак такава комбинация от трите на N-та степен, при това – носеща и своите си особености и ярък характер – не бяхме очаквали. И то на метър-два разстояние. Всеки, който е бил поне веднъж на концерт на The Tiger Lillies, ще се съгласи.
Е, когато една такава музика, едно такова представление – независимо от годината (през 2019 г. групата чества 30 години от създаването си – б.а.), независимо дали флиртува с Едит Пиаф, с Брехт, с Едгар Алан По, с циганската музика или с рокендрол-клоунадата – …та, когато една такава група изпадне в ситуация на социална дистанция, нещата стават страшни. Ето какво пише самият Мартин Жак на бендкемп-страницата на групата по повод ситуацията и мотивите, тласнали го към създаване на концептуалния албум „Covid-19“:
„Covid-19 се стовари върху нас като гръм от ясно небе, поставяйки ме в невъзможност да правя това, което винаги съм правил през последните 30 години – концерти! Нещото, поддържало ме жив материално, обемало времето ми и запазвало разсъдъка ми. За мен пеенето пред публика винаги е било емоционално и творческо разтоварване. Covid-19 спря всичко това и през последните 3 седмици се чувствам като аквариумна рибка. Единственият начин да запазя в относителна степен разсъдъка си, беше да започна да пея за цялата тази лудост. И ето го албумът, който записахме – аз, изолиран в студиото си в Берлин, и моят колега Ейдриън, изолиран в студиото си в Атина. Covid-19.“
Насред многото тематични песни, посветени на коронавируса, които се появиха през последния месец (тук нека споменем и българския принос – екзорсистката песен на Иво Димчев – б.а.), „Covid-19“ на The Tiger Lillies освен, че е първият концептуален албум, цялостно посветен на ситуацията днес, също така има и своята чисто журналистическа стойност. С което май се връщаме към корените на нещата. Преди малко повече от десетилетие, когато стана така, че присъствах на нелепа трагедия, в която загинаха хора, един музикант от Гвинея Бисау, живеещ в Сърбия – Раул Алберто Диаш – ми каза: „Вие в Европа пишете за трагедиите във вестници, ние в Африка разказваме за тях в песни“. The Tiger Lillies, макар никой от тях да не е изненадващо африканец под сценичния грим, с този албум ни напомниха именно този културен модел, който понякога е много по-силен от всякакви медийни анализи, брифинги, фейсбук словоблудстване и други говорилни. Защото докосва душата… и чак след това ума – без да ги поставя в конфликт.
„Априлският ден бе ясен и студен, часовниците биеха тринайсет часа. С глава, сгушена между раменете, за да се скрие от лютия вятър, Уинстън Смит се шмугна бързо през остъклените врати на жилищен дом „Победа“… Спокойно, това е просто началото на друга история, писана в други времена. Навън вече не вали, просто пръска. И 13 ч. мина. Не е април 1984 г. Нито април 1986 г. Нито дори 1 май. И макар да ексхумираха дори самия Кашпировски, всъщност Тунгуският метеорит не е променил хода на историята и лютите не са вледенили цяла Евразия. Живеем в по-добрия времеви ръкав. И все още можем да чуваме и адекватните гласове на по-будните ни съвременници.
Албумът „Covid-19“ може да бъде слушан, разбира се, в различни издания на предаването „Аларма“ на програма „Христо Ботев“, но също така и в рубриката „Ал-Буум на седмицата“ на Радио Бинар (всеки ден от днес до 26 април от 12, 18 и 24 часа), както и в първия час на „Пулсиращи ноти“ след новините в 20.00 ч. този петък, 24 април по „Хоризонт“, където ще звучи и част от интервюто на Ирина Недева, направено с Мартин Жак при единственото гостуване на The Tiger Lillies у нас през далечната 2016 г. (по покана на Der Circle).
Красотата и поезията на мрака – малко весели, повече тъжни, но все крайно експресивни, ще владеят пловдивския античен театър в три поредни дни 20, 21, и 22 септември, когато предстоят три ексклузивни концерта за целите Балкани. Великолепни гости и чудесно подбрани български формации, които да подгреят публиката за тях. "Моно Инк." –..
16 септември Свири Симфоничният оркестър на Словенското радио и телевизия с диригент Илич Ривас. 3.00 часа – Арнолд Шьонберг (1874-1951), Просветлена нощ, оп. 4. 3.30 часа – Йоханес Брамс (1833-1897), Концерт за пиано № 1 в ре минор, оп. 15. Солист: Мета Файдига (пиано). 4.17 часа – Анатолий Лядов (1855-1914), Прелюд в си минор, оп. 11 № 1. Изпълнява..
Тази събота (14 септември от 20 часа) ще си спомним за един от най-големите български певци, получил признание по най-престижните оперни сцени. Това е басът Николай Гяуров , чиито 95-години от рождението се навършиха на 13 септември. Като цялостен оперен запис избрахме да прозвучи Вердиевия шедьовър "Дон Карлос", създаден по едноименната..
Създателят на легендарния рокендрол лейбъл Voodoo Rhythm Records (Берн, Швейцария) и one man band № 1 в света пристига у нас на 17 септември , вторник, точно десетилетие без един месец след първата си визита в София – отново по покана на серията "Аларма Пънк Джаз" на програма "Христо Ботев". Какво да очакваме? Примитивен рокендрол и..
За първа година фестивалът продължава през есенния сезон, като е подготвил разнообразна и наситена концертна програма. Очакват се да пристигнат международни гости, именити музиканти и изгряващи таланти, които ще представят палитра от камерни концерти. "Започнахме с летящ старт през месец май и със същата скорост и енергия продължаваме и през месец..
В училище "Космос" всяка нова учебна година носи надежда за цялата местна общност. Откриването на това учебно заведение, преди години, връща живота..
На 28 септември, в Античния театър на Пловдив, публиката ще има възможността да се потопи в едно уникално музикално преживяване, водено от виртуозния..
Възпитанието на децата е като отглеждането на градина. То се нуждае от търпение, постоянство и любов. В първия учебен ден в импровизираното изнесено..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg