Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Прогнози и анализи в Деня на Земята

БНР Новини
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ако пандемията има и положителни страни, те несъмнено са свързани с природата. Индустриите спряха, икономиката е на пауза, човечеството – изолирано, а Земята поема глътка въздух.

Възможно ли е интересите на хората да се съвместят с добруването на планетата, а и ако не мислим за нея, какво бъдеще ни очаква?

В Деня на Земята, най-големият нерелигиозен празник в света, в "Нашият ден" гостуват климатологът Георги Стефанов, политологът Георги Киряков и икономистът Григор Сарийски.

Георги СтефановИма ли връзка между загубата на природа и загубата на имунитет? 

"Има връзка между загубата на природа и възхода на епидемиите – изтъква Георги Стефанов.

Разликата между пандемията и климатичната криза е, че с първата вероятно ще се справим, случи ли се втората в подобен мащаб – не, а подобна катастрофа предстои, ако не направим нещо.

Въпросът е какво ще възстановяваме икономиката такава каквато е в момента  бавна, линейна, въглеродно-интензивна, изчерпваща ресурсите, произвеждаща опасни отпадъци и токсични замърсители? Защото, искаме ли да избегнем климатичната криза, трябва да изграждаме кръгова, устойчива, базирана на иновации икономика."

"Хората нямат търпение да се върнат на работа, но това връщане означава да продължат да издевателстват над Земята. Сега Земята си е взела почивка. Има общности от Индия, които за първи път от 30 години видяха Хималаите. Ние в София за първи път от много години успяхме да видим звездите нощем, изтъкна Георги Киряков.

Георги КиряковНо хората отново искат да започнат да работят, отново да произвеждат и да консумират и тук проблемът не е в коронавируса, а в желанието на човека да запази собствения си комфорт, независимо какво причинява на планетата си.
И не от политиците зависи това, а от хората, защото политиците се вслушват в желанията на хората. А на този етап желанието да запазим начина си на живот е несъвместим със запазването на биоразнообразието, с чистотата на въздуха и запазването на ресурсите."
Колкото до краткосрочните и средносрочните промени – начинът на формиране на политиката търпи промени.
Социалните мрежи направиха възможна директната връзка между политиците и избирателите – без посредник. Може да отпадне в значителна степен ролята на парламента, в тази непосредствена връзка той става все по-излишен.
Никога не е било толкова лесно да изложиш проблема си – бил той личен или на общността – и той да бъде забелязан и отразен от политиците. А това ще преформулира начините на вземане на политически решения и скоростта на вземане на политически решения."

"Липсата на подпомагане на хората в момента, решението да се държим за политиката на стягане на коланите, ще изиграе лоша шега на възстановяването. Потреблението, на което досега се разчита, ще бъде много бавно, при положение че за месец над 80 хил. останаха без работа, а като безработни са регистрирани 272 хил. души."
Григор СарийскиМожем ли да очакваме цялостна промяна на икономическите модели в глобален план?
"Това е неизбежно, каза доц. Сарийски и припомни, че "очаквахме криза и преди пандемията и тя изобщо не е отпаднала. Това, което се променя, е начинът на мислене заради заразата. 
Икономиката работи в режим на растеж, а не може да има безкраен режим в един краен свят.
Трайната промяна е в ограничаване на темповете на растеж."




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Възможен ли е бракът между различни конфесии?

Бракът между представители на различни християнски деноминации може да бъде предизвикателен, но не е невъзможен. Днес ще ви покажем това. Как различията в религиозните празници и обичаи могат да бъдат преодолени чрез взаимно уважение и разбиране?  Когато партньорите говорят открито за своите религиозни убеждения и очаквания, се избягват недоразумения..

обновено на 16.09.25 в 16:19
Константин Веселинов

Рисковете в дигитална среда – как да предпазим децата

Във "Време за наука" насочваме внимание към темата за киберсигурността на тийнейджърите. Как да помогнем на юношите, които често знаят повече от нас за онлайн пространството, да се предпазят от рискове – питаме Константин Веселинов , основател и управляващ директор на CENTIO, компания с над 20-годишна история, фокусирана върху киберсигурността...

публикувано на 16.09.25 в 11:33

Пътят на българската реч зад граница – от неделното училище до матуритетен език

Учебната година започна и за 405 български неделни училища по света, според статистиката на МОН.   Какъв е пътят към утвърждаването на българския език като част от образователните системи на други държави и към приемането му за матуритетен? Как могат да си сътрудничат лекторите по български език в чуждестранните университети и учителите в..

публикувано на 16.09.25 в 09:43

Ново изследване на ИПИ: Зрелостниците в 200 български училища са с успех под "Среден 3"

"Образование без цел" – така е озаглавено новото изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ). То показва резултатите на средните училища в страната с фокус върху най-слабо представящите се. Зорница Славова от ИПИ коментира в "Нашият ден" събраните данни. Славова заявява: "Видяхме примери на образование, което е без цел и като..

публикувано на 15.09.25 в 12:33
Давид Кюранов

Давид Кюранов: Диалогът за образованието е диалог за бъдещето

Защо протестират родителите срещу идеята за въвеждане на предмета "Добродетели и религии" и как гледат на предлаганите от МОН промени в началния час на учебния ден, забраната на мобилни телефони в училище и идеята за включване на природните науки в матурата след 7 клас – разговор в "Нашият ден" с Давид Кюранов от Асоциация "Родители"...

публикувано на 15.09.25 в 11:15