Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Прогнози и анализи в Деня на Земята

БНР Новини
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ако пандемията има и положителни страни, те несъмнено са свързани с природата. Индустриите спряха, икономиката е на пауза, човечеството – изолирано, а Земята поема глътка въздух.

Възможно ли е интересите на хората да се съвместят с добруването на планетата, а и ако не мислим за нея, какво бъдеще ни очаква?

В Деня на Земята, най-големият нерелигиозен празник в света, в "Нашият ден" гостуват климатологът Георги Стефанов, политологът Георги Киряков и икономистът Григор Сарийски.

Георги СтефановИма ли връзка между загубата на природа и загубата на имунитет? 

"Има връзка между загубата на природа и възхода на епидемиите – изтъква Георги Стефанов.

Разликата между пандемията и климатичната криза е, че с първата вероятно ще се справим, случи ли се втората в подобен мащаб – не, а подобна катастрофа предстои, ако не направим нещо.

Въпросът е какво ще възстановяваме икономиката такава каквато е в момента  бавна, линейна, въглеродно-интензивна, изчерпваща ресурсите, произвеждаща опасни отпадъци и токсични замърсители? Защото, искаме ли да избегнем климатичната криза, трябва да изграждаме кръгова, устойчива, базирана на иновации икономика."

"Хората нямат търпение да се върнат на работа, но това връщане означава да продължат да издевателстват над Земята. Сега Земята си е взела почивка. Има общности от Индия, които за първи път от 30 години видяха Хималаите. Ние в София за първи път от много години успяхме да видим звездите нощем, изтъкна Георги Киряков.

Георги КиряковНо хората отново искат да започнат да работят, отново да произвеждат и да консумират и тук проблемът не е в коронавируса, а в желанието на човека да запази собствения си комфорт, независимо какво причинява на планетата си.
И не от политиците зависи това, а от хората, защото политиците се вслушват в желанията на хората. А на този етап желанието да запазим начина си на живот е несъвместим със запазването на биоразнообразието, с чистотата на въздуха и запазването на ресурсите."
Колкото до краткосрочните и средносрочните промени – начинът на формиране на политиката търпи промени.
Социалните мрежи направиха възможна директната връзка между политиците и избирателите – без посредник. Може да отпадне в значителна степен ролята на парламента, в тази непосредствена връзка той става все по-излишен.
Никога не е било толкова лесно да изложиш проблема си – бил той личен или на общността – и той да бъде забелязан и отразен от политиците. А това ще преформулира начините на вземане на политически решения и скоростта на вземане на политически решения."

"Липсата на подпомагане на хората в момента, решението да се държим за политиката на стягане на коланите, ще изиграе лоша шега на възстановяването. Потреблението, на което досега се разчита, ще бъде много бавно, при положение че за месец над 80 хил. останаха без работа, а като безработни са регистрирани 272 хил. души."
Григор СарийскиМожем ли да очакваме цялостна промяна на икономическите модели в глобален план?
"Това е неизбежно, каза доц. Сарийски и припомни, че "очаквахме криза и преди пандемията и тя изобщо не е отпаднала. Това, което се променя, е начинът на мислене заради заразата. 
Икономиката работи в режим на растеж, а не може да има безкраен режим в един краен свят.
Трайната промяна е в ограничаване на темповете на растеж."




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ботаническата градина на БАН показва колекцията си от орхидеи

През 1901 година осем ловци на орхидеи заминават на експедиция във Филипините. В рамките на месец един от тях вече е изяден от тигър, друг е залят с бензин и изгорен жив, петима изчезват безследно и само един успява да оцелее и да излезе от гората с четиридесет и седем хиляди цветя от вида Phalaenopsis. Млад мъж, изпратен през 1889 година..

публикувано на 20.02.25 в 10:25
Мария Шаркова

От 5 години у нас не се извършва трансплантация на черен дроб от жив донор

Мария Шаркова , адвокат по медицинско право, коментира решение на ВАС срещу отказ на НЗОК да заплати чернодробната трансплантация в чужбина на младеж в тежко състояние . "Отменен е отказът и средствата, заплатени за лечението на младежа, събрани чрез дарения, ще бъдат възстановени от НЗОК. По-важно е какво се установи в рамките на това дело...

публикувано на 19.02.25 в 13:47
Д-р Александър Канчелов

Проблемът с наркотиците: Заявки, решения, илюзии

Националният център за обществено здраве и анализи изнесе статистически данни, според които над 30% от децата между подрастващите са правили опит да пушат, над 40% от тях са запалили първата си цигара на 14-15 години. Делът на момичетата е 27,9% , а на момчетата – 21,5%. Интензивни пушачи са 63,1 от момичетата и 51,3% от момчетата Децата между..

публикувано на 19.02.25 в 13:45

Музиканти сигнализират за нередности в ОКИ "Надежда"

В рубриката "Разговорът" бе проведена дискусия след сигнал от страна на творци относно работата им с Общинския културен институт "Надежда". В разговора участваха музикантката Розалина Касабова , музикалният редактор Зорница Цветанова и заместник-кметът на направление "Култура, образование, спорт и младежки дейности" в Столична община..

обновено на 19.02.25 в 11:51

Детският активизъм – какво мислят, искат и могат децата у нас

За желанието на непорасналите да подарят времето си, за да направят света по-добър, в "Нашият ден" разговаряме с Евгения Тонева – изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ. Тонева се занимава с изследване на детския активизъм у нас – какво  всъщност искат децата и съвпадат ли желанията им с възгледите на..

публикувано на 19.02.25 в 10:26