Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Прогнози и анализи в Деня на Земята

БНР Новини
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Ако пандемията има и положителни страни, те несъмнено са свързани с природата. Индустриите спряха, икономиката е на пауза, човечеството – изолирано, а Земята поема глътка въздух.

Възможно ли е интересите на хората да се съвместят с добруването на планетата, а и ако не мислим за нея, какво бъдеще ни очаква?

В Деня на Земята, най-големият нерелигиозен празник в света, в "Нашият ден" гостуват климатологът Георги Стефанов, политологът Георги Киряков и икономистът Григор Сарийски.

Георги СтефановИма ли връзка между загубата на природа и загубата на имунитет? 

"Има връзка между загубата на природа и възхода на епидемиите – изтъква Георги Стефанов.

Разликата между пандемията и климатичната криза е, че с първата вероятно ще се справим, случи ли се втората в подобен мащаб – не, а подобна катастрофа предстои, ако не направим нещо.

Въпросът е какво ще възстановяваме икономиката такава каквато е в момента  бавна, линейна, въглеродно-интензивна, изчерпваща ресурсите, произвеждаща опасни отпадъци и токсични замърсители? Защото, искаме ли да избегнем климатичната криза, трябва да изграждаме кръгова, устойчива, базирана на иновации икономика."

"Хората нямат търпение да се върнат на работа, но това връщане означава да продължат да издевателстват над Земята. Сега Земята си е взела почивка. Има общности от Индия, които за първи път от 30 години видяха Хималаите. Ние в София за първи път от много години успяхме да видим звездите нощем, изтъкна Георги Киряков.

Георги КиряковНо хората отново искат да започнат да работят, отново да произвеждат и да консумират и тук проблемът не е в коронавируса, а в желанието на човека да запази собствения си комфорт, независимо какво причинява на планетата си.
И не от политиците зависи това, а от хората, защото политиците се вслушват в желанията на хората. А на този етап желанието да запазим начина си на живот е несъвместим със запазването на биоразнообразието, с чистотата на въздуха и запазването на ресурсите."
Колкото до краткосрочните и средносрочните промени – начинът на формиране на политиката търпи промени.
Социалните мрежи направиха възможна директната връзка между политиците и избирателите – без посредник. Може да отпадне в значителна степен ролята на парламента, в тази непосредствена връзка той става все по-излишен.
Никога не е било толкова лесно да изложиш проблема си – бил той личен или на общността – и той да бъде забелязан и отразен от политиците. А това ще преформулира начините на вземане на политически решения и скоростта на вземане на политически решения."

"Липсата на подпомагане на хората в момента, решението да се държим за политиката на стягане на коланите, ще изиграе лоша шега на възстановяването. Потреблението, на което досега се разчита, ще бъде много бавно, при положение че за месец над 80 хил. останаха без работа, а като безработни са регистрирани 272 хил. души."
Григор СарийскиМожем ли да очакваме цялостна промяна на икономическите модели в глобален план?
"Това е неизбежно, каза доц. Сарийски и припомни, че "очаквахме криза и преди пандемията и тя изобщо не е отпаднала. Това, което се променя, е начинът на мислене заради заразата. 
Икономиката работи в режим на растеж, а не може да има безкраен режим в един краен свят.
Трайната промяна е в ограничаване на темповете на растеж."




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Таня Йосифова (вдясно) и Анелия Торошанова

Дигитален портфейл за цифрова самоличност в ЕС

Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..

публикувано на 29.11.24 в 14:45

Майка, мигрант и предприемач: Анна и сладкият ѝ успех

Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..

обновено на 29.11.24 в 14:34
съдия Марияна Кънчева

Личните данни в правото на Европейския съюз

Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..

публикувано на 29.11.24 в 12:45

От мечта към реалност: Пътят на Сдружението на българите на Крит

През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..

публикувано на 29.11.24 в 11:25

Българският език и култура обединяват млади учени на международна конференция

В Мелитополския държавен педагогически университет "Богдан Хмелницки" в Украйна се проведе деветата поредна Международна научна конференция за млади българисти. Събитието бе организирано от Центъра по българистика и лектората по български език, литература и култура в университета, като акцентът тази година бе поставен върху темата " Младите в..

обновено на 29.11.24 в 11:19