4
Още когато прочетох началните думи на комикс-романа „Земя на синовете“ на Джан Алфонсо Пачиноти (познат повече като Джипи): „За причините и обстоятелствата, довели до края, могат да се изпишат десетки глави в книгите по история. Но след края книги вече не се пишеха“, услужливо поместени от издателя и на задната корица, една червена лампичка светна, че, аха… това ми е познато по някакъв начин, това е нещо голямо, но… на какво ми прилича?... И почти веднага се коригирах: не, не ми прилича, по-скоро е тъкмо противоположният край на спектъра на това, за което неволно взех да си мисля тогава (2016 беше годината, спомням си). А то бе началото на „Край на света на края“ на Кортасар: „Тъй като писарите ще продължат, малцината читатели, които ги имаше по света, ще сменят занаята си и също ще станат писари“. Някак си, предугадих, че книгата на Джипи ще довърши в главата ми (със своето опако) отглас от мисъл на Кортасар, която ме е споходила по-рано, в други времена, когато други възможни антиутопии са ни вълнували.
Не че Джипи е предвидим, не си го и помисляйте – следващата му книга, която ще бъде представена на български (виждал съм корицата на фейсбук страницата на издателството – б.а.) е толкова различна от „Земя на синовете“, колкото въобще можем да си представим… Но да се върнем към антиутопиите. Тук, преди да преминем към разговора в ефир (без Джипи на живо, защото самия него в конкретния период на излизането на книгата и на този брой на предаването го бяха споходили стоматологични тегоби), предлагаме още един цитат, този път – думи на издателя Манол Пейков:
„Ненапразно „Пътят“ на Кормак Маккарти, може би най-силният и най-известният антиутопичен роман на нашето време, ме съпътства буквално всяка седмица, всеки ден от живота ми по някакъв начин си го припомням. За мен мисълта за това какво ще се случи след края на цивилизацията, за търсенето на смисъла, е много централна и много важна. И по някакъв начин ме преследва и в сънищата ми. И смятам, че този комикс е много добра литература, и съм много щастлив, че успях да го издам буквално седмици след излизането му в Италия“… Та, разговаряме с Манол Пейков и с Антон Стайков (дебют за него в „Аларма“ – б.а.). Годината е 2016, ама все едно, че е днес. Да не мислите, че проблемите на хората, бягащи по един или друг начин от войната в Сирия (например), са изчезнали с едно махване на вълшебната пръчица само защото по новините от месец и половина всички други теми са изтласкани в периферията от темата за коронавируса?
На Световния ден на книгата в литературната онлайн рубрика „Още от Аларма“ на програма „Христо Ботев“ избрахме да ви срещнем със „Земя на синовете“ на Джипи (превод: Нева Мичева, шрифт и визуална адаптация (на ръка): Кирил Златков, издател: „Жанет 45“). В студиото – благодарение на архиваторския ни усет, защото се отнасяме изключително сериозно към аудиоархива си – (отново и завинаги) са Антон Стайков и Манол Пейков. А основанието ни е съвсем некомерсиално. Да, знаем, че съвсем разбираемо в момента точно е много хипстърско да четем антиутопии, знаем, че някои по-млади читатели за първи път посягат към „1984“ (съвсем нормално – аз дочитам „2666“ едва днес, на 40, защото… днес му дойде времето, явно – б.а.), знаем за въобще темата за края/краищата на света, а и за това, което следва след тоя край/краища, е изключително актуална и занимателна именно днес… И може би именно поради това – от здравословен снобизъм – решихме да ви предложим една съвсем различна книга – с повече картинки и по-малко текст. Което съвсем не я омаловажава. Както Манол Пейков сентенциозно се изрази веднъж: „Графичният роман не е литература за по-глупави читатели“. Но, нали сме „Аларма“. Нали сме пънк. Самият Джипи е пънк, ако сте пропуснали тоя факт… Пънкът е много по-честен начин да се обговаря каквото е останало от света, отколкото морализаторстването, соченето с пръст и скандирането „Лов, лов, лов!“ (в смисъла на „ловуване“, не на вселенска любов – б.а.). Избрахме „Земя на синовете“ да увенчае рубриката ни точно на днешния ден по съвсем праволинейни причини – защото в тази „книга с картинки“ всъщност много сериозно се говори и за книгите. Не агресивно, не идеалистично, не менторски – а, ей така… минималистично и изчерпателно. Връщаме се сега в разговора с Манол Пейков и Антон Стайков и към по-стари истории – от времената, когато „антиутопия“ е била още непозната дума.
В Художествена галерия - Добрич вече тече международната изложба "Хартията – споделено пътуване", която е част от проект "30 години "Хартията". Тя може да бъде видяна до края на юли. Представени са 100 творби на 60 художници, които са участвали до сега в изложбите, симпозиумите и пленерите "Хартията". Събитията, които съпътстват изложбата са..
33-тият Международен театрален фестивал "Варненско лято" отново изправи зрителите пред вечния въпрос "Да бъдеш или да не бъдеш?". Емблемата на ренесансовата трагедия и изобщо на трагедийното творчество – Шекспировият "Хамлет", продукцията на Театър "България армия" с режисьор Стоян Радев – постави началото на фестивала и се игра в две последователни..
"Седем поеми" на Илко Димитров събира знакови творби на поета, когото познаваме освен като прекрасен поет, и като юрист, общественик, бивш политик. Автор е на 17 книги и носител на Годишната награда на Сдружение на българските писатели за поемата си "Паркът", която присъства и в този сборник. Десет години по-късно през 2009 година получава..
Представянето на български произведения в наши и чуждестранни колекции е много важна тема, която обаче сякаш рядко достига до вниманието на обществото. Възприема се като лична работа на художниците и колекционерите – и в основата си е точно така. Но убягва нейната значимост за обществото, за неговата култура и представянето ѝ у нас и по света. Целият..
Как изкуството на Китай и Япония влияе на българските художници, като проследява развитието на познанието за двете далекоизточни страни, започнало от печатните издания, излизали на български език в столицата на Османската империя – за това разказва изложбата, подредена в СГХГ. Експозицията ще остане в СГХГ до края на август, а неин куратор е..
Вийо Фарка Туре , синът на краля на западноафриканския блус Али Фарка Туре , отново идва с триото си – точно година след първия си концерт у нас и..
"Крилете на песента" е музикално-документален филм, посветен на маестра Ваня Монева и нейния хор. Премиерата му ще се състои на 8 юни от 19 ч...
На книжния пазар има нова детска книга, различна от всички други, които сте чели. Тя се казва " Приказки за различността", а неин автор е Христина..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
