Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Литературна рубрика „Още от Аларма“

„Земя на синовете“, препрочетена в едни по-антиутопични времена

4
„Земя на синовете“ на Джипи
Снимка: Свобода Цекова

Манол Пейков, снимка: личен архивОще когато прочетох началните думи на комикс-романа „Земя на синовете“ на Джан Алфонсо Пачиноти (познат повече като Джипи): „За причините и обстоятелствата, довели до края, могат да се изпишат десетки глави в книгите по история. Но след края книги вече не се пишеха“, услужливо поместени от издателя и на задната корица, една червена лампичка светна, че, аха… това ми е познато по някакъв начин, това е нещо голямо, но… на какво ми прилича?... И почти веднага се коригирах: не, не ми прилича, по-скоро е тъкмо противоположният край на спектъра на това, за което неволно взех да си мисля тогава (2016 беше годината, спомням си). А то бе началото на „Край на света на края“ на Кортасар: „Тъй като писарите ще продължат, малцината читатели, които ги имаше по света, ще сменят занаята си и също ще станат писари“. Някак си, предугадих, че книгата на Джипи ще довърши в главата ми (със своето опако) отглас от мисъл на Кортасар, която ме е споходила по-рано, в други времена, когато други възможни антиутопии са ни вълнували.

Не че Джипи е предвидим, не си го и помисляйте – следващата му книга, която ще бъде представена на български (виждал съм корицата на фейсбук страницата на издателството – б.а.) е толкова различна от „Земя на синовете“, колкото въобще можем да си представим… Но да се върнем към антиутопиите. Тук, преди да преминем към разговора в ефир (без Джипи на живо, защото самия него в конкретния период на излизането на книгата и на този брой на предаването го бяха споходили стоматологични тегоби), предлагаме още един цитат, този път – думи на издателя Манол Пейков:
„Ненапразно „Пътят“ на Кормак Маккарти, може би най-силният и най-известният антиутопичен роман на нашето време, ме съпътства буквално всяка седмица, всеки ден от живота ми по някакъв начин си го припомням. За мен мисълта за това какво ще се случи след края на цивилизацията, за търсенето на смисъла, е много централна и много важна. И по някакъв начин ме преследва и в сънищата ми. И смятам, че този комикс е много добра литература, и съм много щастлив, че успях да го издам буквално седмици след излизането му в Италия“… Та, разговаряме с Манол Пейков и с Антон Стайков (дебют за него в „Аларма“ – б.а.). Годината е 2016, ама все едно, че е днес. Да не мислите, че проблемите на хората, бягащи по един или друг начин от войната в Сирия (например), са изчезнали с едно махване на вълшебната пръчица само защото по новините от месец и половина всички други теми са изтласкани в периферията от темата за коронавируса?



Антон Стайков, фотограф: Свобода ЦековаНа Световния ден на книгата в литературната онлайн рубрика „Още от Аларма“ на програма „Христо Ботев“ избрахме да ви срещнем със „Земя на синовете“ на Джипи (превод: Нева Мичева, шрифт и визуална адаптация (на ръка): Кирил Златков, издател: „Жанет 45“). В студиото – благодарение на архиваторския ни усет, защото се отнасяме изключително сериозно към аудиоархива си – (отново и завинаги) са Антон Стайков и Манол Пейков. А основанието ни е съвсем некомерсиално. Да, знаем, че съвсем разбираемо в момента точно е много хипстърско да четем антиутопии, знаем, че някои по-млади читатели за първи път посягат към „1984“ (съвсем нормално – аз дочитам „2666“ едва днес, на 40, защото… днес му дойде времето, явно – б.а.), знаем за въобще темата за края/краищата на света, а и за това, което следва след тоя край/краища, е изключително актуална и занимателна именно днес… И може би именно поради това – от здравословен снобизъм – решихме да ви предложим една съвсем различна книга – с повече картинки и по-малко текст. Което съвсем не я омаловажава. Както Манол Пейков сентенциозно се изрази веднъж: „Графичният роман не е литература за по-глупави читатели“. Но, нали сме „Аларма“. Нали сме пънк. Самият Джипи е пънк, ако сте пропуснали тоя факт… Пънкът е много по-честен начин да се обговаря каквото е останало от света, отколкото морализаторстването, соченето с пръст и скандирането „Лов, лов, лов!“ (в смисъла на „ловуване“, не на вселенска любов – б.а.). Избрахме „Земя на синовете“ да увенчае рубриката ни точно на днешния ден по съвсем праволинейни причини – защото в тази „книга с картинки“ всъщност много сериозно се говори и за книгите. Не агресивно, не идеалистично, не менторски – а, ей така… минималистично и изчерпателно. Връщаме се сега в разговора с Манол Пейков и Антон Стайков и към по-стари истории – от времената, когато „антиутопия“ е била още непозната дума.

Пряката връзка между рокендрола и комикс културата… И защо в България сме толкова не-рокендрол въобще като общество. Понякога извън ефир се завързват изключително интересни разговори, които после продължават и е ефир. Антон Стайков цитира Умберто Еко, който казва, че когато иска да се забавлява, чете Енгелс, а когато иска да прочете нещо сериозно и философско, чете „Корто Малтезе“ на Юго Прат… Добре, отново ефир! Червена лампичка! Аларма!

Разбира се, и този разговор, записван и излъчен през далечната 2016 г. и толкова актуален и днес, е с продължение. Извинявайте, с продължения.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

За съдбата на престолонаследника от Шишмановата династия

Историкът Петър Николов-Зиков разказваза съдбата на престолонаследника от Шишмановата династия Иван Стефан в книгата "Людовико – императорът на България". Трудът разкрива съдбата на царя в изгнание. В изданието авторът продължава да изследва родната история от XIII и XIV век след неговите трудове "Истинската история на Видинското княжество" и "Домът..

публикувано на 23.07.25 в 13:35

"Многострадалната Геновева" оживява на сцената на Старозагорския театър

Старозагорският драматичен театър ще представи тази вечер най-новата си премиера – спектакъла "Многострадалната Геновева или летопис на едно въстание". Първата среща с публиката ще се състои на сцената на Античния форумен комплекс "Августа Траяна" в Стара Загора . Постановката е резултат от съвместната работа на утвърден екип: драматизацията е дело..

обновено на 23.07.25 в 10:52

"Лятна филмомания" в Банско

Предстоят три дни приключенско кино под звездите в "Лятна филмомания " . Фестивалът в Банско ще предложи избрани филми от миналогодишното издание на Банско филм фест. Селекцията включва най-добрите планинарски, приключенски и екстремни филми през последната година. Жителите и гостите на Банско ще се насладят на 9 филма от България, Полша, Италия,..

публикувано на 22.07.25 в 16:39

Троян и Габрово в творчески диалог чрез художничката Пепа Църова

Габровската художничка Пепа Църова представя в Троян, в "Серяковата къща", от 18:00 часа своята самостоятелна изложба "Разговор за градини и поляни".   Изложбата е съвместен проект на галерия "Серякова къща" – Троян, и галерия "Орловска 10" – Габрово, и поставя начало на бъдещо сътрудничество между двете експозиционни пространства. С авторката Пепа..

обновено на 22.07.25 в 12:01

Фестивалът "Дунавски вълни" стартира с богата програма във Видин

Във Видин на 21 юли започна четиринадесетото издание на фестивала на изкуствата "Дунавски вълни". Той ще продължи до 26 юли на различни места в града и в близките населени места – в БиблиоПощата, в парк "Владикина бахча", на сцената на крепостта "Баба Вида", на жп гарата, в Културния център "Жул Паскин" и в читалищата на някои съседни села. Днес в..

обновено на 22.07.25 в 11:15