Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Литературна рубрика „Още от Аларма“

„Земя на синовете“, препрочетена в едни по-антиутопични времена

4
„Земя на синовете“ на Джипи
Снимка: Свобода Цекова

Манол Пейков, снимка: личен архивОще когато прочетох началните думи на комикс-романа „Земя на синовете“ на Джан Алфонсо Пачиноти (познат повече като Джипи): „За причините и обстоятелствата, довели до края, могат да се изпишат десетки глави в книгите по история. Но след края книги вече не се пишеха“, услужливо поместени от издателя и на задната корица, една червена лампичка светна, че, аха… това ми е познато по някакъв начин, това е нещо голямо, но… на какво ми прилича?... И почти веднага се коригирах: не, не ми прилича, по-скоро е тъкмо противоположният край на спектъра на това, за което неволно взех да си мисля тогава (2016 беше годината, спомням си). А то бе началото на „Край на света на края“ на Кортасар: „Тъй като писарите ще продължат, малцината читатели, които ги имаше по света, ще сменят занаята си и също ще станат писари“. Някак си, предугадих, че книгата на Джипи ще довърши в главата ми (със своето опако) отглас от мисъл на Кортасар, която ме е споходила по-рано, в други времена, когато други възможни антиутопии са ни вълнували.

Не че Джипи е предвидим, не си го и помисляйте – следващата му книга, която ще бъде представена на български (виждал съм корицата на фейсбук страницата на издателството – б.а.) е толкова различна от „Земя на синовете“, колкото въобще можем да си представим… Но да се върнем към антиутопиите. Тук, преди да преминем към разговора в ефир (без Джипи на живо, защото самия него в конкретния период на излизането на книгата и на този брой на предаването го бяха споходили стоматологични тегоби), предлагаме още един цитат, този път – думи на издателя Манол Пейков:
„Ненапразно „Пътят“ на Кормак Маккарти, може би най-силният и най-известният антиутопичен роман на нашето време, ме съпътства буквално всяка седмица, всеки ден от живота ми по някакъв начин си го припомням. За мен мисълта за това какво ще се случи след края на цивилизацията, за търсенето на смисъла, е много централна и много важна. И по някакъв начин ме преследва и в сънищата ми. И смятам, че този комикс е много добра литература, и съм много щастлив, че успях да го издам буквално седмици след излизането му в Италия“… Та, разговаряме с Манол Пейков и с Антон Стайков (дебют за него в „Аларма“ – б.а.). Годината е 2016, ама все едно, че е днес. Да не мислите, че проблемите на хората, бягащи по един или друг начин от войната в Сирия (например), са изчезнали с едно махване на вълшебната пръчица само защото по новините от месец и половина всички други теми са изтласкани в периферията от темата за коронавируса?



Антон Стайков, фотограф: Свобода ЦековаНа Световния ден на книгата в литературната онлайн рубрика „Още от Аларма“ на програма „Христо Ботев“ избрахме да ви срещнем със „Земя на синовете“ на Джипи (превод: Нева Мичева, шрифт и визуална адаптация (на ръка): Кирил Златков, издател: „Жанет 45“). В студиото – благодарение на архиваторския ни усет, защото се отнасяме изключително сериозно към аудиоархива си – (отново и завинаги) са Антон Стайков и Манол Пейков. А основанието ни е съвсем некомерсиално. Да, знаем, че съвсем разбираемо в момента точно е много хипстърско да четем антиутопии, знаем, че някои по-млади читатели за първи път посягат към „1984“ (съвсем нормално – аз дочитам „2666“ едва днес, на 40, защото… днес му дойде времето, явно – б.а.), знаем за въобще темата за края/краищата на света, а и за това, което следва след тоя край/краища, е изключително актуална и занимателна именно днес… И може би именно поради това – от здравословен снобизъм – решихме да ви предложим една съвсем различна книга – с повече картинки и по-малко текст. Което съвсем не я омаловажава. Както Манол Пейков сентенциозно се изрази веднъж: „Графичният роман не е литература за по-глупави читатели“. Но, нали сме „Аларма“. Нали сме пънк. Самият Джипи е пънк, ако сте пропуснали тоя факт… Пънкът е много по-честен начин да се обговаря каквото е останало от света, отколкото морализаторстването, соченето с пръст и скандирането „Лов, лов, лов!“ (в смисъла на „ловуване“, не на вселенска любов – б.а.). Избрахме „Земя на синовете“ да увенчае рубриката ни точно на днешния ден по съвсем праволинейни причини – защото в тази „книга с картинки“ всъщност много сериозно се говори и за книгите. Не агресивно, не идеалистично, не менторски – а, ей така… минималистично и изчерпателно. Връщаме се сега в разговора с Манол Пейков и Антон Стайков и към по-стари истории – от времената, когато „антиутопия“ е била още непозната дума.

Пряката връзка между рокендрола и комикс културата… И защо в България сме толкова не-рокендрол въобще като общество. Понякога извън ефир се завързват изключително интересни разговори, които после продължават и е ефир. Антон Стайков цитира Умберто Еко, който казва, че когато иска да се забавлява, чете Енгелс, а когато иска да прочете нещо сериозно и философско, чете „Корто Малтезе“ на Юго Прат… Добре, отново ефир! Червена лампичка! Аларма!

Разбира се, и този разговор, записван и излъчен през далечната 2016 г. и толкова актуален и днес, е с продължение. Извинявайте, с продължения.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Конакчиева

Мария Конакчиева представя своята мемоарна книга "Влюбена в живота"

Само месец преди Франция да отбeлежи националния си празник, своята българска премиера на 18 юни от 18.30 в Националната художествена галерия ще направи мемоарната книга на Мария Конакчиева "Влюбена в живота" , в която авторката събира като в песента или в живота на Джоузефин Бейкър двете си любови – страната, в която се ражда, и страната, в която..

публикувано на 04.06.25 в 17:50

Петър Канев и неговата свръхреалистична поезия

Петър Канев завършва културология в СУ "Св. Климент Охридски" през 1999 година; доктор е по философия на религията и изследовател при БАН; дългогодишен преподавател е в различни висши училища. Съосновател е на Литературно-философски клуб "Идиот", Сдружение "Щастливеца", Образователна мрежа "Място за бъдеще". Участва в литературните групи Новa..

публикувано на 04.06.25 в 16:01

Съвременните театрални измерения на трагическото в афиша на "Варненско лято" 2025

Международният театрален фестивал "Варненско лято" е еталон за време-пространство, което показва най-доброто от българската и международна театрална сцена през изминалия сезон – от съвременни интерпретации на антични трагедии до документален театър. Докато зрителят разглежда програмата, забелязва, че "Варненско лято" включва образци на античната..

публикувано на 04.06.25 в 15:45
 XV Хартиен арт фест в НДК

"Дух и Материя" в света на хартиеното изкуство

Под мотото "Дух и Материя" се провежда XV Хартиен арт фест в НДК.  За връчените по време на откриването награди от годишния конкурс за хартиено изкуство "Аматерас” и програмата на фестивала разговаряме в "Артефир" с куратора Даниела Тодорова . Участниците в годишния конкурс не са само автори, посветени изцяло на хартиеното изкуство. Сред..

публикувано на 04.06.25 в 15:09

Творчеството на Силвиу Пуркарете – акцент в програмата на "Световен театър в София"

От 4 до 24 юни София е домакин на платформата "Световен театър в София", която дава възможност да се срещнем със значими представления на водещи творци от международната сцена. Сред акцентите в тазгодишното 19-о издание е творчеството на румънския режисьор Силвиу Пуркар е те. Той ще бъде представен тук с два свои спектакъла: • "Орачът и..

публикувано на 04.06.25 в 12:05