4
Още когато прочетох началните думи на комикс-романа „Земя на синовете“ на Джан Алфонсо Пачиноти (познат повече като Джипи): „За причините и обстоятелствата, довели до края, могат да се изпишат десетки глави в книгите по история. Но след края книги вече не се пишеха“, услужливо поместени от издателя и на задната корица, една червена лампичка светна, че, аха… това ми е познато по някакъв начин, това е нещо голямо, но… на какво ми прилича?... И почти веднага се коригирах: не, не ми прилича, по-скоро е тъкмо противоположният край на спектъра на това, за което неволно взех да си мисля тогава (2016 беше годината, спомням си). А то бе началото на „Край на света на края“ на Кортасар: „Тъй като писарите ще продължат, малцината читатели, които ги имаше по света, ще сменят занаята си и също ще станат писари“. Някак си, предугадих, че книгата на Джипи ще довърши в главата ми (със своето опако) отглас от мисъл на Кортасар, която ме е споходила по-рано, в други времена, когато други възможни антиутопии са ни вълнували.
Не че Джипи е предвидим, не си го и помисляйте – следващата му книга, която ще бъде представена на български (виждал съм корицата на фейсбук страницата на издателството – б.а.) е толкова различна от „Земя на синовете“, колкото въобще можем да си представим… Но да се върнем към антиутопиите. Тук, преди да преминем към разговора в ефир (без Джипи на живо, защото самия него в конкретния период на излизането на книгата и на този брой на предаването го бяха споходили стоматологични тегоби), предлагаме още един цитат, този път – думи на издателя Манол Пейков:
„Ненапразно „Пътят“ на Кормак Маккарти, може би най-силният и най-известният антиутопичен роман на нашето време, ме съпътства буквално всяка седмица, всеки ден от живота ми по някакъв начин си го припомням. За мен мисълта за това какво ще се случи след края на цивилизацията, за търсенето на смисъла, е много централна и много важна. И по някакъв начин ме преследва и в сънищата ми. И смятам, че този комикс е много добра литература, и съм много щастлив, че успях да го издам буквално седмици след излизането му в Италия“… Та, разговаряме с Манол Пейков и с Антон Стайков (дебют за него в „Аларма“ – б.а.). Годината е 2016, ама все едно, че е днес. Да не мислите, че проблемите на хората, бягащи по един или друг начин от войната в Сирия (например), са изчезнали с едно махване на вълшебната пръчица само защото по новините от месец и половина всички други теми са изтласкани в периферията от темата за коронавируса?
На Световния ден на книгата в литературната онлайн рубрика „Още от Аларма“ на програма „Христо Ботев“ избрахме да ви срещнем със „Земя на синовете“ на Джипи (превод: Нева Мичева, шрифт и визуална адаптация (на ръка): Кирил Златков, издател: „Жанет 45“). В студиото – благодарение на архиваторския ни усет, защото се отнасяме изключително сериозно към аудиоархива си – (отново и завинаги) са Антон Стайков и Манол Пейков. А основанието ни е съвсем некомерсиално. Да, знаем, че съвсем разбираемо в момента точно е много хипстърско да четем антиутопии, знаем, че някои по-млади читатели за първи път посягат към „1984“ (съвсем нормално – аз дочитам „2666“ едва днес, на 40, защото… днес му дойде времето, явно – б.а.), знаем за въобще темата за края/краищата на света, а и за това, което следва след тоя край/краища, е изключително актуална и занимателна именно днес… И може би именно поради това – от здравословен снобизъм – решихме да ви предложим една съвсем различна книга – с повече картинки и по-малко текст. Което съвсем не я омаловажава. Както Манол Пейков сентенциозно се изрази веднъж: „Графичният роман не е литература за по-глупави читатели“. Но, нали сме „Аларма“. Нали сме пънк. Самият Джипи е пънк, ако сте пропуснали тоя факт… Пънкът е много по-честен начин да се обговаря каквото е останало от света, отколкото морализаторстването, соченето с пръст и скандирането „Лов, лов, лов!“ (в смисъла на „ловуване“, не на вселенска любов – б.а.). Избрахме „Земя на синовете“ да увенчае рубриката ни точно на днешния ден по съвсем праволинейни причини – защото в тази „книга с картинки“ всъщност много сериозно се говори и за книгите. Не агресивно, не идеалистично, не менторски – а, ей така… минималистично и изчерпателно. Връщаме се сега в разговора с Манол Пейков и Антон Стайков и към по-стари истории – от времената, когато „антиутопия“ е била още непозната дума.
Основната цел на Румен Иванов е чрез последната си книга "Етногенезис и етническа история на българския народ" е наистина, амбициозна, но и дълбоко осъзната. Тя представя мащабната картина на етнокултурното развитие на българския национален "организъм" от самото му раждане, през вековете на изпълненото с драматизъм и бурни обрати минало, като стигне и..
Това лято в рамките на стажантските програми на БНР, Ангелина Евчева, второкурсничка от ФЖМК на Софийския Университет "Св. Климент Охридски" и бесарабска българка от одеското село Делжилер, избра да ни разкаже за историята на своята общност и за един от най-важните местни герои. Хореографката, библиотекарка и пазителка на традициите Анна..
"Картина извън картината" се нарича първата голяма ретроспективна изложба, посветена на Иван Вукадинов (1932–2024) – единственият български художник, приет в Колекцията за модерно и съвременно изкуство на Ватиканските музеи. Експозицията, която се открива на 16 септември, ще продължи до 23 ноември в СГХГ . Целта ѝ е да запознае публиката с..
В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" се открива изложбата "Наследство и памет без граници". Експозицията се организира съвместно с Националната библиотека на Сърбия и Словашката национална библиотека и представя многообразието на регистрираното документално културно наследство в Регистъра на ЮНЕСКО "Паметта на света". Инициативата има..
Варненският драматичен театър "Стоян Бъчваров" учредява свой международен фестивален форум. Предстои първото издание на Международния черноморски театрален фестивал (МЧТФ). Фестивалната визия, дело на графичния дизайнер Славяна Иванова, подсказва мястото на събитието със стилизирани изображения на риби, а фестивалното мото "Театърът се вълнува" търси..
Той е аерокосмически инженер. Роден е в Пловдив където завършва Английската езикова гимназия. От малък се интересува от математика, физика, химия и..
"Букварко" е образователен проект, който превръща българската азбука в музикално приключение. Той представлява колекция от 30 оригинални песни, които..
Петър Георгиев Рей е завършил НАТФИЗ. От 1991 г. живее и твори в Канада. В последната година се е установил в Берлин. Той е мултижанров творец актьор,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
