Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Любовта на Орфей в постановка на Метропорлитън опера Ню Йорк

Снимка: metopera.org

Както по-голяма част от оперните театри по света отвориха своите безценни архиви така и МЕТ предложи запис на операта „Орфей и Евридика“ на Глук от 1 ноември 2019 г. Диригент е Марк Уигълсурт, ролята на Орфей изпълнява Джейми Бъртън, Евридика е Хей Хюнг Хонг, Амур е Хера Хейсанг Парк.

На 5 октомври 1762 г. във Виена е представена за първи път операта „Орфей и Евридика“ на Кристоф Вилибалд Глук. Той вече е известен композитор в цяла Европа. Въпреки многото творби представяни с успех Глук има нови виждания за операта. Но едва срещата с граф Джакомо Дурацо и най-вече с поета Раниеро де Калцабиджи го подтиква да направи голямата крачка. Според него сложните драми на Метастазио трябва да бъдат заменени с действие основано на някой мит и свързано с морална идея. Така се ражда „Орфей и Евридика“ – опера, която обединява текста на Калцабиджи, музиката на Глук, хореографията на Гаспаро Анджолини и сценографията на Джовани Мария Куалио, а първият Орфей е кастратът Гаетано Гуадани, Евридика е Лучия Клаверо, а Амур Мариана Бианки.

Съдбата на Орфей победил със звука на своята лира адските сили е най-яркият оперен мит. Митът за свръхестествената сила на музиката, която поставена в служба на любовта побеждава смъртта. С него е свързана и историята на операта, измислена в началото на XVII век в барокова Италия с двете „Евридика“ – на Якопо Пери и на Джулио Качини във Флоренция през 1600 и „Орфей“ на Клаудио Монтеверди в Мантуа през 1607 година. Подхранен от този мит „Орфей и Евридика“ на Глук на свой ред се превръща в мит: виенската версия, а след нея и парижката дълго време били смятани от музикалните историци, като отправна точка за реформата на Глук, като възраждане на оперния жанр, освободен от условностите на барока.

Музиката на операта била композирана през зимата на 1761/62, а лятото на 1762 представена на фрагменти в тесен кръг на „приятели на реформата“. Премиерата била в градския театър във Виена за празник на австрийския суверен и в присъствието на императрица Мария-Тереза. Това било театрален спектакъл събрал най-добрите артисти на Виена за представление за избрана публика. Дирижирал сам авторът. Реакцията на публика била сдържана. Обвинявали Глук, че в операта му „страстите не са ярки“, „преходите от едно към друго емоционално състояние са прекалено бързи“. Едва след няколко спектакъла настъпило разведряване, въпреки че мърморенето на консервативните дворцови кръгове продължило.

В Италия в преработен вид била играна в двореца в Парма като част от триптих наречен „Празници на Аполон“. През 1774 дошъл ред на парижкото представление с нов текст на френски, с добавени вокални, танцови и инструментални номера и с нови щрихи, които направили оркестрацията още по-великолепна.

„Когато започнах да пиша музиката на тази опера имах намерението да я избавя от всякакви злоупотреби, промъкнали се в оперите поради суетността на певците и отстъпчивостта на композиторите, които така дълго развалят италианската опера. Исках да огранича музиката в операта до рамките на действителното ѝ предназначение – да служи за засилване на изразителността на поезията, без да става причина за прекъсване на действието и да го охлажда чрез излишни украшения“ – споделя композиторът.

Съдържание на операта „Орфей и Евридика“ на Глук

Слушайте операта в предаването „Неделен следобед“ на 26 април от 14 часа



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Колаж: Цветан Цветанов

Кръсте Роджевски и Томика Рийд за първи път в България

Тази вечер, на 11 септември (четвъртък) , от 21.00 ч. зала "Сингълс" на НДКще бъде домакин на първия български концерт на един наистина специален дует, който пристига директно от Ню Йорк за два концерта – в София и Скопие. За първи път българската публика чу гласа на битолчанина Кръсте Роджевски (живеещ от 1997 г. в САЩ) през далечната 2007 г...

публикувано на 11.09.25 в 09:32

Музикалното лято във Варна продължава

Лятото във Варна продължава музикално. В "Нашият ден" на живо от Морската столица се включва Цветелина Начева , за да представи две сериозни събития – концерт от програмата на Международния музикален фестивал Варненско лято 2025 и началото на 43-ия Международен хоров конкурс "Проф. Георги Димитров". Концерт на скандинавския ансамбъл "1В1" ще..

публикувано на 11.09.25 в 09:02

Концерт от серията "Плевенчани от световната сцена" със солист Гергана Гергова

Плевенската филхармония ще представи концерт от поредицата "Плевенчани от световната сцена" със солист цигуларката Гергана Гергова. Тя е концертмайстор на Симфоничния оркестър в "Театро Реал" в Мадрид. Родена е в семейство на музиканти. Завършва музикалното училище "Панайот Пипков" в Плевен в класа на Благородна Танева. След това учи при проф. Минчо..

публикувано на 11.09.25 в 08:52
Веселин Веселинов-Еко (контрабас) и Милен Кукошаров (пиано)

Приключенията на Веселин Веселинов-Еко и Милен Кукошаров

Известните джаз музиканти басистът Веселин Веселинов-Еко и пианистът Милен Кукошаров представиха пред публиката на "Аполония" концерта си "Приключения в света на огледалните молекули".  Двамата се шегуват: "Измисляме нов жанр – както има такава храна, така и молекулярна музика". Зорница Цветанова се срещна с тях буквално преди концерта им. Чуйте..

публикувано на 10.09.25 в 09:10

Rebel Rebel – пет години свобода

Чуйте!  When I grow up, there will be a day, when everybody has to do what I say… Rebel Rebel става на 5 и празнува с любимите "Клоофингър" – рап-метъл законодателите, за които да се бунтуват е естествено състояние, дарк рок героите "Систърс ъф Мърси" и с "Цар Плъх", Lek City Case, Ali, Me And My Devil, Hellion Stone и No More Many More..

публикувано на 08.09.25 в 10:01