Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Рене Флеминг: Исках да бъда добра във всичко, което правя

Рене Флеминг
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Наричат Рене Флеминг „златният глас“ на Америка! Оперна дива с божествен глас. А тя чуе ли определението дива, реагира на мига: „Нямам нищо общо с представите, които си изграждат за мен, щом съм на сцената. Там трябва да бъда интригуваща, екзотична… В живота обаче, уви, съм доста скучна според мнозина. Не искам да ме наричат дива, защото това определение носи привкус на разглезена и капризна примадона…“, Е, Рене Флеминг е всичко друго, но не и разглезена. Изключително земна и очарователна, тя мигом привлича погледите, където и да се появи. А гласът ѝ – истински разкош, съчетал в едно блясък, мекота и чудна палитра от цветове…

Звездата ѝ изгрява през 1991 година, когато замества в последния момент Фелисити Лот като Графинята в спектакъл на „Сватбата на Фигаро“ в МЕТ и оттогава Рене Флеминг е примадона в достолепния театър. Казват обаче, че прочутото сопрано няма нищо общо с маниерите на примадоните от големите сцени. На светлинни години е от звездоманията. „Исках да бъда добра във всичко, което правя“, признава Рене Флеминг в автобиографичната си книга. „Съзнавах, че постъпвам малко крайно със себе си, пренебрегвайки собствените си желания, но днес ми е от полза, защото, слава Богу, съм оперирана от звездоманията.“ 

Рене Флеминг е родена на 14 февруари 1959 г. в Индиана, щата Пенсилвания. Скоро се преместват в Рочестър. Родителите ѝ били учители по музика, а Рене е най-голямата от трите дъщери. „У дома постоянно се пееше, тъй че аз пропях, преди да проговоря. Съвсем естествено бе да изразявам чувствата, желанията и мечтите си чрез пеене. Проговорила съм сравнително късно – на около три години“, връща лентата прочутото сопрано. И добавя: „Как едно момиче от малък град до Ню Йорк има смелостта да представя своята страна на най-престижни сцени по света? Дължа го на гласните си струни: тънки, тайнствени и съвсем непредсказуеми. Те ме отведоха на най-невероятните места, за които дори не съм мечтала…“

От 1983 до 1987 година Рене Флеминг учи в Джулиард скул. Нарича 1984 „феноменална“ година – тогава е на специализация в Германия, където усвоява тънкостите на занаята при майстори като Арлин Оже и Елизабет Шварцкопф. След дебюта в Хюстън през 1988-а, а сетне в Ковънт Гардън, МЕТ и Миланската скала кариерата на Рене Флеминг набира шеметна скорост. 

През 1997 предизвиква истински фурор като Манон в едноименния шедьовър на Жюл Масне в Париж. Година по-късно обаче в Ла Скала яростно я освиркват в спектакъл на „Лукреция Борджия“ от Доницети. Унищожителни са и критиките на специалистите… Времето, когато Рене се развежда с първия си съпруг. Запознават се в Джулиард скул и бракът им просъществува повече от десетилетие. Певицата преживява тежко този житейски обрат, едва не губи гласа си. „Знам, че съм зависима от природните дадености и един ден всичко може внезапно да свърши. Можеш да работиш усърдно върху гласа си, да ваеш красиви мелодии, но той може да те изостави най-неочаквано. Затова винаги съм нащрек и се моля за професионално дълголетие…“

Рене Флеминг го има въпросното сценично дълголетие – вече повече от три десетилетия. Обича да експериментира. Чувства се в свои води в пъстроцветна палитра от жанрове и стилове: от оперни шедьоври и оперети до джаз стандарти и бродуейски хитове. Флеминг е изкусителна и на сцената, и в живота. Овалът на лицето, огромните очи с извити дълги мигли ѝ придават по-скоро вид на момиче. Облича се спортно и някак небрежно елегантно, което не пречи на светските хроникьори да я обявят за една от най-стилно облечените дами на Америка, вдъхновявала години наред топдизайнера Джанфранко Фере. 

Прочутото сопрано има в репертоара си 50-ина роли. Пяла е на най-престижните световни сцени, а всяко нейно участие се превръща в събитие от голям ранг. „Като професионалист е съвсем естествено да се фокусирам върху вокалната прецизност и стилистична точност“, споделя Флеминг в автобиографичната си книга. „Публиката обаче очаква най-вече емоционално покритие на образа. Иска да усети обаянието на артиста, да я грабне, да я заплени. Двете са еднакво важни, когато се вмъкваш в кожата на даден образ. Най-значимото ми постижение ли? В началото всеки сполучливо изграден образ усещах като истинска победа! Всички ти се струват ярки, едва ли не съдбоносни! Разбирате ли – всяка роля, всяка изява! Сега, смея да мисля, това, което правя, държи определено ниво. Надявам се – запомнящо се! Имам право да избирам – извоювала съм си го! Когато започвах, това бе привилегия на ръководството на театрите. Те диктуваха условията! Радвам се, че толкова години запазихме добри отношения, както и с тези, които са начело на Decca. В трудни в икономическо отношение времена за големите звукозаписни компании имам ексклузивен договор с Decca. Ние, певците, уви приключваме артистичния си път по-рано от пианисти, цигулари, диригенти… Благодарение на записите обаче моят глас, надявам се, още дълго ще радва меломаните…“ 

А в съботната вечер на 25 април от 20 часа ще звучат някои от емблематичните записи на Рене Флеминг като Графинята в „Сватбата на Фигаро“, Русалка в едноименната опера на Дворжак, Татяна в „Евгений Онегин“, Алчина на Хендел, Армида на Росини…



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Избрано от сезона на Метрополитън опера – "Хофманови разкази" от Жак Офенбах

Последната творба на Офенбах оживява отново на сцената на Метрополитън опера. След като придобива известност като оперетен композитор Жак Офенбах се насочва към сериозен сюжет. Основата, са три истории – едновременно дълбоки, зловещи и смешни, от романтичния немски писател Е.Т.А. Хофман, който става главен герой в тях. Всяка от историите разказва..

публикувано на 01.03.25 в 07:50
Пиеро Епифания

Пиеро Епифания и неговата "Афроперуанска психеделия"

Повече от три (направо почти четири)   години минаха, откакто излезе дебютният албум на живеещия между Амстердам и София перуански перкусионист и композитор Пиеро Епифания Осамбела Miles, los amigos , така че можем логично да наречем новото издание Psicodelia Afroperuana дългоочаквано. То е ЕР (тоест, кратък албум) от четири пиеси – първа част..

публикувано на 27.02.25 в 17:45

Симфоничният оркестър на БНР представя "Вишеградски традиции"

Концерта "Вишеградски традиции" ще представи Симфоничният оркестър на Българското национално радио. Двама словашки музиканти ще гостуват на Радиооркестъра. На диригентския пулт ще застане Растислав Щур, а сред солистите на вечерта ще бъде младата изпълнителка на блокфлейта Айна Марош. Началото ще даде българско произведение. С изпълнението на..

публикувано на 27.02.25 в 17:39

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 15 март 2025 г.

1 март Свири Симфоничният оркестър на Полското национално радио в Катовице с диригент Нестор Байона. 3.00 часа – Фредерик Шопен (1810-1849), Концерт за пиано № 1 в ми минор, оп. 11. Солист: Шимон Неринг (пиано). 3.42 часа – Ференц Лист (1811-1886), Сватбен марш из "Сън в лятна нощ" от Менделсон. 3.47 часа – Клод Дебюси (1862-1918), Делфийските танцьорки..

публикувано на 27.02.25 в 17:15

"Хофманови разкази" на Жак Офенбах, опера в пет действия

Операта е по едноименната пиеса на Жул Барбие и Мишел Каре, базирана върху приказки на Е. Т. А. Хофман Либрето: Жул Барбие Световна премиера (без действието "Жулиета"): 10 февруари 1881, "Опера Комик", Париж Първо изпълнение в България: 9 март 1922, София Място и време на действие - Нюрнберг, Германия; Венеция, Италия - началото на ХІХ век..

публикувано на 27.02.25 в 15:36