Доверието в медиите по време на криза

Медията има изключително важна роля по време на бедствия. Тя и журналистите стават почти толкова важни за защитата на хората, колкото лекарите. Какво е доверието в медиите по време на криза, коментира медийният експерт проф. Георги Лозанов в "Нашият ден".

"Изследването на Стопанския факултет към СУ изразява едно твърде общо отношение към медиите. Те не будят доверие у младите (особено последните години, когато говорим за ситуация на постистина, за фалшиви новини), които интензивно използват онлайн медиите и въобще гледат на интернет като на медия. Много пъти съм казвал, че нямаме основание за това – интернет не е медия, интернет е информационен битак, на който можеш да намериш всичко, вкл. и задълбочени анализи и информации, но и всякакви лъжи, стратегии и манипулации."  

Така проф. Георги Лозанов коментира експресно проучване сред студентите, направено от Стопанския факултет на СУ "Св. Кл. Охридски", фондация Каузи и Junction Bulgaria по по методика на Edelman Trust Barometer 2020, представящо различните нагласи и степени на доверие на младите хора по отношение на мерките срещу Covid-19. Според това изследване недоверието на студентите към медиите е 79%.

"Тези 21% доверие ги приемам по-скоро като обща оценка за медийната ситуация, особено пък в България, която вече 3 години е на 111-о място по свобода на словото и хората са с убеждението, че медиите в голяма степен са зависими и т.н. 

Специално по отношение на коронавируса и пандемията, аз мисля, че медиите в информационен план си вършат работата. Второ, че нямат алтернатива – тези млади хора или който и да е – откъде другаде, освен от медиите, да се информират. Каквото и доверие към институциите да имаш, към ген. Мутафчийски лично, ти научаваш това, което той мисли, през медията."

Доверието към медиите пада като цяло – това е процес, който не е нито нов, нито изцяло български, макар че в България той е в най-плашещите му форми... "Преди 10 години с проф. Ивайло Знеполски направихме конференция с най-големите експерти в сферата на медиите. Неин наслов беше "Демокрацията болна от своите медии". Още преди 10 години медиите станаха диагноза. Заради фалшивите новини и разбира се, заради политиките на корпоративен натиск, който в България се чувства осезаемо и който води до освобождаване на журналисти. В последните случаи беше използвано извънредното положение, за да не се забележи в общия кръг от мерки..." 

Всичко зависи от гражданската реакция

"От това обществото да е чувствително и да си пази журналистите, защото добрите, независимите журналисти винаги са подложени на натиск и на риск."

Чуйте проф. Георги Лозанов в звуковия файл.

Журналистите Огнян и Живка Атанасови коментираха ситуацията и медийното говорене в Австрия. В Австрия в началото на май се очаква да започне разхлабване на мерките. 

"От вчера набира скорост един нов скандал, относно заседание на правителството от 13 март, където Себастиан Курц е обвинен, че е искал да се заиграе със страховете на хората. Това за първи път е нещо тревожно. Иначе, Курц излиза всеки вторник в 11 часа, за да съобщи на населението какви мерки ще се приемат от тук нататък. Мерките в Австрия не са толкова строги – абсолютно спокойно можеш да се разхождаш. Лично моето усещане е за липса на всякаква паника. Но изключително дисциплинирано се спазват мерките." – каза Живка Атанасова.

"Медиите не могат да бъдат виновни за това, което се случва. Медиите отразяват. Дали на някого му харесва или не – е друг въпрос. Дали някой насилва медиите или не – това също е друг въпрос." – каза Огнян Атанасов и поднесе своя аплауз към медиите "за това, че те са на предпърва линия".