Памет за Никола Инджов в „Артефир“

Днес изпращаме в последния му път Никола Инджов – поет, публицист, есеист, преводач на поезия от испански, португалски, руски и сръбски. "Няма да има поклонение заради епидемията. Не сме в правото да рискуваме здравето на други хора" – каза синът му Момчил Инджов.

Никола Инджов е роден на 30.09.1935 г. в Бургас в семейството на бежанци от Беломорска Тракия. Детството му преминава в Созопол, в Гюмюрджина (дн. Северна Гърция), а младостта му – в Хасково. За първи път публикува стихове в сп. "Септември" (1952). Има награди от Празника на поезията (1961), от Световния младежки фестивал в Хелзинки (1962), от Съюза на съветските писатели (1967), от Съюза на преводачите (1999), от Съюза на българските писатели за най-добър роман ("Възречени от Манастър") за 2001, за най-добра публицистична книга ("Приписки към времето") за 2005. Носител е на голямата литературна награда на Бургас (1996). Лауреат на Националната Ботевска награда (2001), на Орден "Кирил и Методий" – огърлие, за особени заслуги в развитието на българската култура (2006). 

Автор е на стихосбирките "Предчувствие", "Пътища и любов", "Вечерна ръкавица", "Всекидневен човек", "Лунна родина", "Останали стихотворения"; на поемите "Балада за Камен Болшевика", "Тихол с петела", "Дългосвет", "Избор на звезда", "Странник"; на романа "Възречени от Манастър"; на публицистичните книги и пътеписи "Сантиментален марш", "Кубамар", "Лотос, винтовка, рало", "Висоти и подножия", "Всекидневно човечество", "Отдалече път и надалече", "Пее среднощ, призори плаче", "Дяволите от рая", "Приписки към времето", "Избрани съчинения в четири тома" (изд. "Захарий Стоянов"). 

Сред по-важните му преводи сайтът Liternet определя: Лопе де Вега "Фуенте овехуна" (драма), "Петото слънце" (поезия на маите, инките и ацтеките), "Потеклото на светците" (поезия на убити латиноамерикански поети), "Време и вик под кондора" (латиноамериканска доколумбова, класическа и съвременна поезия).

Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели, почете паметта на Никола Инджов в „Артефир“ със спомени за него, прозвучаха и стихове на поета от книгата му „Дългосвет“.