Радиото, както ще чуете и в разговора с жестовите преводачки Таня Димитрова и Силвия Маринова, прави почти невъзможен разговора между т.нар. "чуващи" и нечуващи хора. Хубавото обаче е, че го има това „почти“.
Почти, защото макар да не позволява превод в ефир, един разговор за моста между тихия и шумния свят в медия като радиото винаги е нужен. Той винаги може да бъде преведен на жестов език и винаги може да достигне до тези, до които трябва.
Мост са именно преводачите. В случая тези, които отделиха своето „Време и половина“ за слушателите на програма ‚Христо Ботев“. Таня Димитрова и Силвия Маринова, които всеки ден през последните близо два месеца виждате на екран. Те и колегите им превеждат дори непреводимото на хората с увреден слух у нас. А те не са малко. Статистиката в случая е излишна. Макар че напоследък все тя говори. А в това предаване жестовете имаха думата.
Жестовете носят емоцията и смисъла на всяка дума. Те носят и интонацията на гласа, културата на езика. За да си жестов преводач, трябва да рисуваш с думи. Света и всичко в него. Най-трудно, разбира се, се рисува лошото.
Жестовият преводач трябва да има ясна артикулация и изразителна мимика, защото освен с жестовете си той говори и с лицето си. Преводачът трябва да има бързи реакции и богата езикова култура. Трябва да е добре запознат с богатството на езика и да умее да заменя думите и термините с техните синоними. Необходимо е и да се съобразява с нивото на глухите хора, на които превежда. Изисква се и много усет и търпение.
Професията на жестовия преводач е мисия. Малцина поемат отговорността, която тя носи. Желаещи обаче има. И стават все повече. Първото стъпало към образованието на този тип преводачи е жестовият език да бъде изследван и приет на лингвистично и граматично ниво. От една година се работи върху това и може би предстои държавата да го установи като официален, вярват Таня Димитрова и Силвия Маринова. И за двете жестовият език е майчин. Това им е дало още повече възможности за развитие в професията. А преводач се става с много практика. Таня и Силвия имат такава.
Таня Димитрова работи с деца и възрастни с увреден слух от 1998 година. Тя е слухово-речев терапевт по образование. От 2005-а е консултант по кохлеарна имплантация към Военномедицинска академия. Има дългогодишен опит като жестов преводач в различни медии. Била е преподавател към Катедра „Специална педагогика“ на Факултета за начална и предучилищна педагогика в СУ. В момента е управител на Центъра за деца с увреден слух „Яника“.
Силвия Маринова е един от първите телевизионни жестови преводачи. Започва да превежда още на 20-годишна възраст. В началото новинарските емисии по единствените тогава телевизионни канали – Канал 1 и Ефир 2 на БНТ, а по-късно и тези на Нова ТВ и телевизия Евроком. Превежда както новините, така и спорта, и времето. Работила е и в Съюза на глухите. Паралелно с всичко това завършва и икономика.
Във „Време и половина“ те благодариха най-вече на глухите хора.
Чуйте какво още казаха на и за тях в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
