Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Жестовите преводачи – мост между тихия и шумния свят

Снимка: CC0 Public Domain

Радиото, както ще чуете и в разговора с жестовите преводачки Таня Димитрова и Силвия Маринова, прави почти невъзможен разговора между т.нар. "чуващи" и нечуващи хора. Хубавото обаче е, че го има това „почти“.

Почти, защото макар да не позволява превод в ефир, един разговор за моста между тихия и шумния свят в медия като радиото винаги е нужен. Той винаги може да бъде преведен на жестов език и винаги може да достигне до тези, до които трябва.

Мост са именно преводачите. В случая тези, които отделиха своето „Време и половина“ за слушателите на програма ‚Христо Ботев“. Таня Димитрова и Силвия Маринова, които всеки ден през последните близо два месеца виждате на екран. Те и колегите им превеждат дори непреводимото на хората с увреден слух у нас. А те не са малко. Статистиката в случая е излишна. Макар че напоследък все тя говори. А в това предаване жестовете имаха думата.

Жестовете носят емоцията и смисъла на всяка дума. Те носят и интонацията на гласа, културата на езика. За да си жестов преводач, трябва да рисуваш с думи. Света и всичко в него. Най-трудно, разбира се, се рисува лошото.

Жестовият преводач трябва да има ясна артикулация и изразителна мимика, защото освен с жестовете си той говори и с лицето си. Преводачът трябва да има бързи реакции и богата езикова култура. Трябва да е добре запознат с богатството на езика и да умее да заменя думите и термините с техните синоними. Необходимо е и да се съобразява с нивото на глухите хора, на които превежда. Изисква се и много усет и търпение.

Професията на жестовия преводач е мисия. Малцина поемат отговорността, която тя носи. Желаещи обаче има. И стават все повече. Първото стъпало към образованието на този тип преводачи е жестовият език да бъде изследван и приет на лингвистично и граматично ниво. От една година се работи върху това и може би предстои държавата да го установи като официален, вярват Таня Димитрова и Силвия Маринова. И за двете жестовият език е майчин. Това им е дало още повече възможности за развитие в професията. А преводач се става с много практика. Таня и Силвия имат такава.

Таня Димитрова работи с деца и възрастни с увреден слух от 1998 година. Тя е слухово-речев терапевт по образование. От 2005-а е консултант по кохлеарна имплантация към Военномедицинска академия. Има дългогодишен опит като жестов преводач в различни медии. Била е преподавател към Катедра „Специална педагогика“ на Факултета за начална и предучилищна педагогика в СУ. В момента е управител на Центъра за деца с увреден слух „Яника“.

Силвия Маринова е един от първите телевизионни жестови преводачи. Започва да превежда още на 20-годишна възраст.  В началото новинарските емисии по единствените тогава телевизионни канали – Канал 1 и Ефир 2 на БНТ, а по-късно и тези на Нова ТВ и телевизия Евроком. Превежда както новините, така и спорта, и времето. Работила е и в Съюза на глухите. Паралелно с всичко това завършва и икономика.

Във „Време и половина“ те благодариха най-вече на глухите хора. 

Чуйте какво още казаха на и за тях в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мартин Атанасов, Косара Чигирева и доц. Георги Лозанов (от ляво надясно)

Публика срещу република или понятието "общество" днес

Какво означава понятието "общество" днес? Може ли републиката да съществува без активни граждани? Защо имаме нужда от обществени медии? Тези въпроси стоят във фокуса на дискусията в предаването "Гласът на времето" по националната програма "Христо Ботев" непосредствено след 1 ноември – Деня на народните будители.  Темата обсъждат победителят в..

публикувано на 03.11.25 в 18:00

Красимир Кръстев: Фотографите улавят моменти, аз предпочитам да ги дебна

"И рибар съм и ловец съм", въпреки своето конкретно заглавие, е едно предаване с много широка тематика, във всяко издание става дума за много повече... за природата, за екологията, за хората и за живота, за интересите, за хобито и за отговорността. Този път водещите Асен Масларски и Росен Мирчев са поканили за гост и събеседник Красимир Кръстев...

публикувано на 03.11.25 в 15:35
Теодор Цеков

Енергийните ресурси по света и у нас

Задава ли се недостиг на енергия в световен мащаб и нараства ли потреблението на нефт, газ и въглища? Изчезва ли петролът? Търговски войни – накъде вървят енергетиката, електроенергията и горивата? От Татарстан през САЩ до Венецуела – необходими ли са нови инвестиции в нефтената промишленост и търсене на редки метали? Създава ли руският нефт хаос в..

публикувано на 03.11.25 в 12:05
Илюстративна снимка

Мръсният въздух убива три пъти повече българи, отколкото европейци

В последните дни Министерството на околната среда (МОСВ) отчита видим напредък по Националната програма за чист въздух. Според данните в повечето градове на страната нивата на фини прахови частици вече са под нормата. В същото време по данни на Инициативата State оf Global Air, мръсният въздух убива три пъти повече българи, отколкото европейци, а..

публикувано на 03.11.25 в 09:35

Животът ни на земята – подготовка за вечния живот

Една от трите задушници, наречена още велика е в съботата преди деня на безплътните сили – Архангеловден. А е вангелско четиво от тази неделя е притчата за богаташа и бедния Лазар. Християнинът не следва да се съобразява с икономическите, обществените, верските и други различия, а да постъпва по закона на любовта. Бог ни е приел такива, каквито сме,..

публикувано на 02.11.25 в 09:35