Тайе Селаси за спираловидното време и за мъдростта на втория близнак

Според един йорубски мит, вплетен в повествованието на „Отивам си е възвратен глагол“ (2013) на ганайско-нигерийската писателка Тайе Селаси (1979), първият близнак Таийеуо (Тайе в реалния живот и Тайуо в романа – б.а.), чието име означава „да видиш и вкусиш света“, е скаутът, този, който после казва на втория близнак: светът е чудесен, излизай и ти… или: стой си там, светът е ужасно място. И така, вторият близнак се явява по-възрастният от двамата, по-мъдрият, защото идва на този свят знаещ. Разбира се, прехвърляйки биографията на Тайе Селаси, която е родена в Лондон, израснала в Бостън, живяла в Ню Йорк, Рим, Берлин, Лисабон, читателят много лесно може да се подхлъзне в посока търсенето на биографични паралели, докато чете романа. Но повярвайте, те са най-маловажното в това хем майсторско, хем затрогващо произведение. Достатъчна изходна точка е, че Тайе е първият близнак, този, който разбира нещата по трудния начин – чрез опита, чрез безбройните опити, чрез трошенето на собствената главата – това би ни дало най-полезния от всички възможни кодове за влизане в света на „Отивам си е възвратен глагол“.

Самата Тайе Селаси, докато беше в България преди малко повече от година, заяви, че много харесва българския превод на иначе непреводимото заглавието на романа си – „Ghana Must Go“ (нигерийски ксенофобски лозунг от 80-те със своите конкретни икономически, политически и социални конотации – б.а.). Преводач на романа е Бистра Андреева, а в разговора ни с писателката в ефир преводът е на издателя Манол Пейков. Темите, които засягаме, са немалко – от най-дългите сцени на умиране в съвременната литература (такава е първата част на романа – „Отиде си“, посветена на Куеко, бащата) до Тони Морисън (по време на срещата ни с Тайе Селаси – все още жива), своеобразен ментор на писателката; от усещането за време в „Отивам си е възвратен глагол“, много сходно с това на шаманите (африканските и по света), до медитацията по време на шумни индийски сватби със слонове. Аз пък споменавам, че годината, в която се срещаме (в края на 2018), е „най-ганайската“ за България, имайки предвид, че само няколко месеца преди това – от юли до септември – в рамките на „Аларма Пънк Джаз“, „Афровизия“, Плевенския Есенен джаз фестивал, „Джаз на село“ в Камен бряг (и инцидентно Варненския джаз фестивал)… лично бях организирал над 15 концерта на различни групи на Аюуне Суле от Кумаси и краля на музиката за колого (традиционна ганайска китара) Кинг Аишоба от Болгатанга. Дори правя паралел между завръщането в моето опустошено от наводнение и институционален цинизъм село (заедно с двамата ганайски музиканти) и завръщането на Куеко от Америка в Гана, за да види умиращата си майка – и двете завръщания, за жалост закъснели… Но участието на Тайе Селаси в нашето предаване започва по по-ведър начин – с това как откриваме, че имаме сходен начин да запомняме герои, сюжети, домашни любимци и всякакви други детайли… от лошите романи, а не от добрите.