Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Литературна рубрика „Още от Аларма“

Тайе Селаси за спираловидното време и за мъдростта на втория близнак

Тайе Селаси (архив на „Аларма“, 2018 г.)
Снимка: Цветан Цветанов

Според един йорубски мит, вплетен в повествованието на „Отивам си е възвратен глагол“ (2013) на ганайско-нигерийската писателка Тайе Селаси (1979), първият близнак Таийеуо (Тайе в реалния живот и Тайуо в романа – б.а.), чието име означава „да видиш и вкусиш света“, е скаутът, този, който после казва на втория близнак: светът е чудесен, излизай и ти… или: стой си там, светът е ужасно място. И така, вторият близнак се явява по-възрастният от двамата, по-мъдрият, защото идва на този свят знаещ. Разбира се, прехвърляйки биографията на Тайе Селаси, която е родена в Лондон, израснала в Бостън, живяла в Ню Йорк, Рим, Берлин, Лисабон, читателят много лесно може да се подхлъзне в посока търсенето на биографични паралели, докато чете романа. Но повярвайте, те са най-маловажното в това хем майсторско, хем затрогващо произведение. Достатъчна изходна точка е, че Тайе е първият близнак, този, който разбира нещата по трудния начин – чрез опита, чрез безбройните опити, чрез трошенето на собствената главата – това би ни дало най-полезния от всички възможни кодове за влизане в света на „Отивам си е възвратен глагол“.

Самата Тайе Селаси, докато беше в България преди малко повече от година, заяви, че много харесва българския превод на иначе непреводимото заглавието на романа си – „Ghana Must Go“ (нигерийски ксенофобски лозунг от 80-те със своите конкретни икономически, политически и социални конотации – б.а.). Преводач на романа е Бистра Андреева, а в разговора ни с писателката в ефир преводът е на издателя Манол Пейков. Темите, които засягаме, са немалко – от най-дългите сцени на умиране в съвременната литература (такава е първата част на романа – „Отиде си“, посветена на Куеко, бащата) до Тони Морисън (по време на срещата ни с Тайе Селаси – все още жива), своеобразен ментор на писателката; от усещането за време в „Отивам си е възвратен глагол“, много сходно с това на шаманите (африканските и по света), до медитацията по време на шумни индийски сватби със слонове. Аз пък споменавам, че годината, в която се срещаме (в края на 2018), е „най-ганайската“ за България, имайки предвид, че само няколко месеца преди това – от юли до септември – в рамките на „Аларма Пънк Джаз“, „Афровизия“, Плевенския Есенен джаз фестивал, „Джаз на село“ в Камен бряг (и инцидентно Варненския джаз фестивал)… лично бях организирал над 15 концерта на различни групи на Аюуне Суле от Кумаси и краля на музиката за колого (традиционна ганайска китара) Кинг Аишоба от Болгатанга. Дори правя паралел между завръщането в моето опустошено от наводнение и институционален цинизъм село (заедно с двамата ганайски музиканти) и завръщането на Куеко от Америка в Гана, за да види умиращата си майка – и двете завръщания, за жалост закъснели… Но участието на Тайе Селаси в нашето предаване започва по по-ведър начин – с това как откриваме, че имаме сходен начин да запомняме герои, сюжети, домашни любимци и всякакви други детайли… от лошите романи, а не от добрите.

Като читател няма как да не направя връзката между „Отивам си е възвратен глагол“ и друг един роман, писан от живял в Америка африкански автор (за жалост недооценен у нас, когато излезе преди повече от десетилетие) – „Прекрасните творения небесни“ на етиопеца Динау Менгесту (в превод на Василена Мирчева). А издателят споменава (още тогава), че предстои и още един такъв, ситуиран в подобна културна рамка – „Американа“ на нигерийката Чимаманда Нгози Адичи, чието време най-после дойде и то е само след две седмици, като броим от днес.... Но да се върнем на Тайе Селаси. Някак си неслучайно „Отивам си е възвратен глагол“ (колко джаз има в това зъглавие!) се появява в рубриката „Още от Аларма“ именно на Световния ден на джаза – защото в тази книга звучи много Колтрейн, а и Майлс Дейвис. А такива допълнителни нюанси са важни. Не само когато става дума за културни референции, но и когато се пише за кървави истории от Гражданската война в Нигерия, например…
Последните думи тук са разговор между Куеко и любимия герой на писателката – ганайския садху, мистикът-строител на къщи мистър Лампти: „Ти си дърводелец. Не градинар“ – „Аз съм артист. Като теб“…


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Къщите на София разказват своите истории

Изложбата "Истории зад фасадата" на Регионалния исторически музей София ще се открие днес в Централните хали от 19 часа . Тя показва своеобразен разказ от лични истории за хората, построили и живели в едни от най-емблематичните къщи в столицата. Йордана Николова, археолог и част от проекта "Клада бг" на музея, разказва, че екипът им е обикалял из 40..

публикувано на 12.09.24 в 15:10
Боян Арсов и София Бобчева

Бебе на борда на Народния театър

На 13 и 14 септември в Народния театър "Иван Вазов" на камерна сцена са премиерните спектакли на "Бебе на борда" от Кристофър Дюранг . Режисьор на представлението е Василена Радева. То се реализира по програмата "Театър+". Кристофър Дюранг умее да разкрива болката и гнева емоционално и изтънчено. Той е сред най-забавните съвременни комедиографи..

публикувано на 12.09.24 в 14:45

Архитектурата среща археологията

Днес (12 септември) започва Международният форум "Брацигово – каменният поток на времето" , който ще продължи до 14 септември . За опазването на недвижимото архитектурно наследство, археологията и традициите в "Нашият ден" говори архитект Десислава Димитрова . Началото на форума е поставено през 2021 година от Камарата на архитектите в..

публикувано на 12.09.24 в 12:42
Або Славчев и Неда Узунколева

За книгите, поколенческите различия, света на 90-те години и света на ХХ век

В разгара на софийската Алея на книгата в "Нашият ден" разговаряме с Неда Узунколева , автор на романа "Днес не ми се излиза" , носител на Наградата "Южна пролет", както и с Або Славчев , писател, редактор, радиоводещ – за  книгите, поколенческите различия, света на 90-те години, и света на XXI век. Радослав Бимбалов: Много важно е да..

публикувано на 12.09.24 в 11:14

Радослав Бимбалов: Много важно е да признаем злото в себе си, за да го победим

Един роман, в който Бог се обръща към човека. Сюжет, който рисува една антиутопична картина за бъдещето, но говори за днес – за всички болни теми на времето, в което живеем. В "Нашият ден" Радослав Бимбалов представя своя роман "Ти, подобие мое" , който вече може да бъде намерен на Алея на книгата. Оруел написва антиутопията "1984" през..

публикувано на 12.09.24 в 10:33