Колю Фичето е основоположник на новата българска монументална архитектура

"Аз живея, за да строя" и още "Не градете толкоз дувари, дето да ви делят, ами повече мостове – да ви събират" – това казва уважаваният и почти митологичен възрожденец майстор Колю Фичето. Навършват се 220 години от рождението на Никола Иванов Фичев, известен като Кольо Фичето и наричан Уста̀ Колю Фичето. Мина Кръстева е авторка на книгата "Градежът", посветена на легендарния строител. В ''Артефир'' тя разказва:

"Идеята за написването на тази книга не възникна спонтанно, тя узря постепенно. Бях впечатлена от личността и градежите на гениалния български строител и архитект. Завършила съм Гимназията по строителство и архитектура "Колю Фичето". После животът ми се стече така, че заминах да живея във Велико Търново, а там преминава по-голяма част от живота на самобитния майстор. Роден е в Дряново през 1800 г. В Търново Колю Фичето е изградил едни от забележителните си архитектурни творения като Хана на Хаджи Николи, Къщата с маймунката, много църкви и разбира се, емблематичната сграда Старият конак, влязла трайно в историята на България с това, че след Освобождението в нея се събира Учредителното събрание, за да изготви и приеме Търновската конституция, Първото Велико народно събрание и е обявено Съединението на България. Духът на големия български майстор витае навсякъде в този град."

Колю Фичето освен великолепни сгради и мостове е изградил множество черкви, кули и камбанарии. Участвал е във възстановяването на няколко значими български манастира. При градежа на църквата "Св. св. Константин и Елена" във Велико Търново той дарява своя труд за проектирането и изграждането ѝ. Творческа натура, изключително честен човек, милеещ за българското, Колю Фичето изучава тънкостите на дюлгерския занаят в най-добрите школи като Брациговската, Дряновската, Тревненската и Костенската. Той по свой начин развива всички тези знания и умения, създавайки свой неповторим стил, издигащ на по-високо ниво възрожденската ни архитектура. Той е основоположник на новата българска монументална архитектура.

Колю Фичето не е обичал да разказва за себе си, не е обичал да споделя какво прави, къде ходи. За него е било важно какво оставя след себе си. Бил е дълбоко вярващ, състрадателен, щедър. Всяка есен е дарявал торби с брашно на бедни вдовици и сираци. Участвал е активно във възрожденските процеси в поробените български земи. Бил е заклет за делото на Велчовата завера през 1835 г. като участник в т.нар. "Дюлгерска армия", подготвян е от кап. Георги Мамарчев във военни умения. 

Колю Фичето се проявява като спомоществовател на издаване на нови книги, макар самият той да се е научил да чете едва на 30 години. Той поощрява децата и внуците си да се образоват. Първородният му внук ген. Иван Фичев учи в Робърт колеж в Цариград, а после завършва с отличие Военната академия в Торино, Италия, и е водещата фигура във военното дело на младата българска държава.

Повече можете да чуете от звуковия файл.