Много неща се промениха от началото на изолацията във връзка с Covid-19. Едно от тях е, че водим повече видеоразговори откогато и да било. В началото различните платформи, осигуряващи конферентна връзка, се претовариха, после нещата се канализираха и сега всички гледаме колеги, преподаватели, учители, роднини и приятели на екраните си, използвайки най-често Zoom.
Защо обаче технологията, призвана да улесни живота, ни прави все по-уморени? Кое прави видеоразговорите по-трудни в сравнение с контакта лице в лице?
"Видеоразговорът изисква много повече концентрация, отколкото физическия – казва Джанпиеро Петрилиери, който изучава устойчивото учене и ефективност на работното място. При видеоразговор трябват повече усилия, за за покажеш невербални реакции като гримаси, език на тялото, трябва да контролираш тона и височината на гласа, трябва да внимаваш и за реакциите на останалите, а това изморява. "Умовете ни може да са заедно, но телата ни казват друго. Дисонансът, който това причинява, уморява и тормози. Във видеоразговора не можеш да се отпуснеш така, както в нормалния."
Забавяне на връзката с 1,2 секунди кара хората да приемат респондента си за враждебно настроен или разсеян
Тишината е друго предизвикателство. "В истинския разговор тишината дава естествен ритъм на общуването. Но когато се случва във видеоразговор, започвате да се притеснявате, че нещо не е наред с техниката.
Изследване на немски изследователи показва, че забавянето в конферентна връзка се приема като признак на неприязън.
"Друг важен момент е, че при видеоразговор си на екрана, знаеш, че всеки те гледа, чувстваш се като на сцена, усещаш социалния натиск, от теб се очаква "да играеш", а това е изнервящо и стресиращо, добавя Петрилиери. Напрежение поражда фактът, че се питаш как изглеждаш и как се държиш пред камерите.
Допълнителен фактор е, че на екран виждаме хората, с които по принцип се виждаме всекидневно и това е част от рутината на деня, а екранът ни напомня, че сме сами в необичайна ситуация.
Друг съществен момент е, че винаги разделяме професионалния от личния си живот, работата от забавленията, свободното време и приятелите. А сега всичко това се случва на едно и също място.
Представете си, че сте в бар и говорите едновременно с преподавателите си или с шефовете, срещате се с родителите си или с интимен партньор – не е ли странно? Точно това правим в момента, обобщава Джанпиеро Петрилиери.
Ограничени сме до собствения си хол или кухня, в средата на една будеща тревоги криза и единственото ни поле за взаимодействие е компютърният екран.
А защо усещаме Zoom умора, даже когато говорим с приятели?
Ако използваме видеоконферентните връзки по работа, независимо с кого се виждаме после, ние го приемаме като задължение. Пък и ако някой ни е поканил в определен час да се присъединим към общ чат, трябва да се запитаме по свое желание ли влизаме, искаме ли да сме там или гледаме да сме учтиви с хората, които са ни поканили.
Как да намалим Zoom умората?
Експертите са категорични, че трябва да лимитираме видеоразговорите само до най-необходимите. Според тях практиката да свикваме за щяло и не щяло видеоконференции е порочна и не твърде ефективна.
Ако няма как да не присъствате, изключването на камерата помага, а ако не можете да го направите – сложете екрана странично, така че да не ви се налага да гледате отражението си през цялото време, това може да намали напрежението. Също така се разсейвайте между отделните сесии.
Важно е да имаме преходи и граници; имаме нужда да си създадем буфери, които да ни помогнат да оставим една своя роля и да влезем в другата, така както оставяме работните си проблеми и задължения, когато се прибираме у дома.
"А ако искате да кажете нещо на някого, който е специален и важен за вас, съветва Петрилиери, постъпете старомодно и му напишете писмо, за да му покажете, че наистина държите на него."
Източник: ВВС
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Съдебни преследвания, политически и обществен драматизъм в българското общество – разговор в "Нашият ден" с Радослав Бимбалов, писател, общественик и..
В края на август (27-30 август) новосъздадената танцова компания Surdce ще представи в Proposition Gallery, Лондон, премиерата на спектакъла “Самодива” –..
Държавната опера в Стара Загора навършва 100 години с премиера на спектакъла "Цар Калоян" на сцената на Античния форум "Августа Траяна" – на 17 и 18..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg