„Златиста светлина над теб показва откъде пристигаш.
Очите ти излъчват вълшебство към онзи, който те погледне.
Всички се въртят около теб, чудят се каква си, къде съм те намерил…
… Летиш като комета, носиш се в призрачен танц,
Замаян съм, напълно съм опиянен, но ти си тук,
по този златен прах вървиш по своя дълъг път…“
Приблизително това пее Йън Гилън във Fireball (Комета), песента, с която започва едноименният албум на британската група „Дийп Пърпъл“. Годината е 1971-ва. През лятото излиза дългосвирещата плоча Fireball. Част от музикантите не са доволни от продукцията заради нервното напрежение при записите, менажерския и фирмен натиск за повече концертни участия (по това време групата е истинска златна кокошка в шоу бизнеса) и на този фон певецът на „Дийп Пърпъл“ Йън Гилън заявява, че Fireball любим негов албум! Не само на него, бихме добавили. Взривни триминутни парчета като Fireballса редки случаи в рок историята. В тях за малко време в бързо темпо се случват много неща, а подобна концентрирана мощ трудно се постига.
Такъв ореол има и песента „Илюзия“ на ФСБ (Румен Бояджиев, Константин Цеков, Александър Бахаров, Иван Лечев, Петър Славов). И сигурно Кометата на „Дийп Пърпъл“ след 10 години е предизвикала музикантите от Формация Студио Балкантон да започнат албума си „78 оборота“ тъкмо с по-кратката и от три минути виртуозна и неповторима тяхна „Илюзия“ – бисер в българския рок:
„Ден след ден все я чаках,
всичко в мен в плен отдадох,
сън ли би или илюзия?
В този миг, тъй безкраен,
никой друг поглед таен
не знае как изглежда тя.
Скитах се дълго и без път отъпкан,
с факел във нощта,
мамих се само с този огън пален
в мен от любовта!
Бях видял в малка мида
бисер бял, недокосван,
сън ли бе или илюзия?
В този свят необятен
само с теб, бисер таен,
ще знаем как изглежда тя.
Може би имаш само образ странен,
факел си в нощта,
може би мамиш само с огън, пален
в мен от любовта…“
текст: Даниела Кузманова; музика: Румен Бояджиев, Константин Цеков, Александър Бахаров; аранжимент: ФСБ, 1981
На 12-и септември рожден ден празнува една бележита личност в българската съвременна музика – Любомир Денев – джаз пианист, композитор, диригент, аранжор, автор на текстове . Още от началото на 70-те години маестро Денев участва в изграждането на фундамента на българския джаз и съвременната оркестрова музика, върху който фундамент днес стъпват и..
Тази вечер, на 11 септември (четвъртък) , от 21.00 ч. зала "Сингълс" на НДКще бъде домакин на първия български концерт на един наистина специален дует, който пристига директно от Ню Йорк за два концерта – в София и Скопие. За първи път българската публика чу гласа на битолчанина Кръсте Роджевски (живеещ от 1997 г. в САЩ) през далечната 2007 г...
Лятото във Варна продължава музикално. В "Нашият ден" на живо от Морската столица се включва Цветелина Начева , за да представи две сериозни събития – концерт от програмата на Международния музикален фестивал Варненско лято 2025 и началото на 43-ия Международен хоров конкурс "Проф. Георги Димитров". Концерт на скандинавския ансамбъл "1В1" ще..
Плевенската филхармония ще представи концерт от поредицата "Плевенчани от световната сцена" със солист цигуларката Гергана Гергова. Тя е концертмайстор на Симфоничния оркестър в "Театро Реал" в Мадрид. Родена е в семейство на музиканти. Завършва музикалното училище "Панайот Пипков" в Плевен в класа на Благородна Танева. След това учи при проф. Минчо..
Известните джаз музиканти басистът Веселин Веселинов-Еко и пианистът Милен Кукошаров представиха пред публиката на "Аполония" концерта си "Приключения в света на огледалните молекули". Двамата се шегуват: "Измисляме нов жанр – както има такава храна, така и молекулярна музика". Зорница Цветанова се срещна с тях буквално преди концерта им. Чуйте..
Международният поетичен фестивал " Софийските метафори" съчетава съвременна поезия, музика, визуални и сценични изкуства по начин, достъпен за широката..
Международният филмов фестивал "Срещу течението" се открива на 11 септември в София, в клуб “Строежа” от 19 часа, когато ще бъдат представени 5 филма, а..
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg