Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Последната нощ на Сократ

„Смъртта на Сократ“, картина на Жак-Луи Давид от 1787 г.
Снимка: Wikimedia

Станете част от комично-философския разказ за последни часове от живота на атинския философ Сократ. На 8 май 2020 от 18 часа екип „Драматургични форми“ представя радиопиесата „Последната нощ на Сократ“ от българския писател и драматург Стефан Цанев. Писаната през 1986 г. пиеса многократно и ненапразно е определяна като един от върховете в драматургичното творчество на автора. Радиоадаптацията на режисьора проф. Здравка Митков, осъществена през 2005 г., напълно отговоря на високите стандарти, поставени от драматургичния текст. В ролите ще чуете артистите Георги Мамалев, Владимир Пенев, Нона Йотова в ролята на Ксантипа и Пламен Манасиев.

Макар пиесата да се опитва на първо време да ни заблуди, че е в същината си е философска и етическа, тя се занимава много повече с екзистенциални, морални и политически проблеми, свързани с обществения и личния живот тогава, сега и винаги. Не толкова около смъртта в чашата с бучиниш, колкото от избора да си свободен – дори и когато си от грешната страна на решетките, се оформя сюжетният конфликт в „Последната нощ на Сократ“. 

И ако останем още малко при метафората за решетките, истинската границата, която те очертават, е между истината и лъжата, доблестта и коленопреклонността, защото според Цанев те са демаркационната линия между свободата и не-свободата. Според него свободата в условията на тоталитарна власт е възможна единствено на индивидуално ниво, но за да се постигне тя, човек трябва да е готов да пожертва много, нерядко дори живота си. Задочно потвърждение на тази авторска позиция е фактът, че след премиерата си в рамките на тогавашния режим в България постановката е свалена от сцена въпреки огромната си популярност, а може би пък именно заради нея. 

Въпреки сериозния политически и етически заряд, съдържащ в себе си, „Последната нощ на Сократ“ е произведение, което забавлява и развлича. Комедийното е на същото високо ниво, колкото философските екстраполации за свободата, морала и социалните динамики в едно наглед свободно, но всъщност приклещено от тирания общество.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мир, обратното на война

Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..

публикувано на 12.09.24 в 11:56
Първото издание на „Под игото“ на български език

Величието на "Под игото": препотвърждаване

На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..

публикувано на 06.07.24 в 16:15

Седмица на животните в Радиотеатъра за деца

На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..

публикувано на 12.05.24 в 09:35

Смислен разговор

"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..

публикувано на 10.05.24 в 18:02

Джони пред Микрофоните

Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..

публикувано на 25.04.24 в 16:26