В ситуацията на пандемия надеждите за по-бързо справяне с Covid-19 предизвикват обяснимо нетърпение, макар че създаването на успешна ваксина е твърде сложен и продължителен процес, който преминава през задължителни етапи – като се започне от биоинформатиката и генетичното моделиране, свързани с определени антигени, премине се през предклинични тестове и се стигне до клиничните изпитания, чрез които се прави оценка на риска и доказалият се успех във времето при предизвикването на очакван имунен отговор. Процесът е съпроводен от детайлно проучване на множество нееднозначни аналитични и практически подходи далеч не само на принципа „проба-грешка“.
Какъв конкретен път трябва да се извърви, за да бъде създадена работеща ваксина, и на какъв стадий са експериментите за разработка на биологичния препарат за активиране на придобит имунитет срещу последния коронавирус у нас и по света? Защо в някои страни се използват живи ваксини, в друг вариант те се състоят от „умъртвени“ елементи, а в трети са особена „смес“ от тези две разновидности? Срещу кои опасни вируси все още няма разработени ваксини и какво затруднява създаването им?
За затрудненията разказва доц. д-р Андрей Чорбанов, ръководител на Лабораторията по експериментална имунология към Института по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН, който е и ръководител на екипа, който работи по създаването на българска ваксина срещу SARS-CoV-2.
Събитието се проведе за четвърти път с домакинството на Биологическия факултет на Софийския университет. То увенчава целогодишната работа на ученически научни клубове в цялата страна. Фондация Сай Хай е основана от Ели Стойкова и Ренета Богданова с цел и мисия да насърчава и подпомага заниманията с наука и изследователския подход в обучението на..
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..
Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..
Една странна тематична амалгама "замесихме" в поредното издание "За здравето". Гостуваха ни двама експерти: доц. Владислав Младенов, уролог, и анестезиологът проф. Атанас Темелков. Темите, върху които акцентирахме, бяха: често срещаните урологични аномалии в детската възраст, характерните и най-чести диагнози, както и свързаните с тях оплаквания при..
Балет "Арабеск" ще открие петото издание на Софийския фестивал на музикалния театър с новия си спектакъл "BarrocoLife/Съвършенното несъвършенство"...
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката,..
В с. Лилково, община Родопи, започва фестивалът на българската легенда "Самодивско сборище". Събитието е насочено към опазване на нематериалното културно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
