През 1876 г. Рихард Вагнер кани на първото издание на Байройтския фестивал. И до днес там се събират почитатели на класиката. Но те отиват не само заради музиката, а и заради традицията, уникалната акустика на театъра, специалната възможност да преживееш „от извора“ Вагнер – една от най-творческите, влиятелни и противоречиви личности в културната история на човечеството.
В предаването „На опера в събота“ на 16 май от 20 часа ще чуете документален запис от 26 юли миналата година на спектакъл на „Лоенгрин“ от прочутия Вагнеров фестивал под палката на Кристиан Тилеман.
„Лоенгрин“ се появява на бял свят в края на март 1848 г. Първоначално Вагнер завършва третото действие, после първото и второто, накрая идва ред и на въведението. Творбата е приета в репертоара на Дрезденската опера, където композиторът е диригент, но премиерата е на 28 август 1850 г. във Ваймар под диригентството на Ференц Лист и без присъствието на автора. Макар и невероятно, но през това време Вагнер е в изгнание в Швейцария поради участието си в Дрезденското въстание от 1849 г. Той чува за пръв път операта си едва 11 години по-късно в постановка на Виенската държавна опера.
През 1850 г. в Лайпциг излиза от печат и неговото есе „Изкуството на бъдещето“, в което описва възгледите си за операта като „тотално произведение на изкуството“ (Gesamtkunstwerk), обединяващо и управляващо различните изкуства (музика, песен, танц, поезия, изобразително изкуство и сценография). Защото инструменталната музика, според него, достига своя апогей в последната Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен и всеки процес след това е възможен само с изразните средства на всички изкуства. От позиция на днешния век могат да се открият някои пророчески аспекти в тази философия, като се имат предвид някои съвременни синтезни форми на изкуството.
Либретото е на самия Вагнер, който проучва старинните „лебедови“ легенди. Сред първоизточниците за „Лоенгрин“ е поема от средновековния рицар-поет Волфрам фон Ешенбах, известната приказка на братя Грим „Лебедовият рицар“, както и един средновековен ръкопис, издаден през 1813 г. под името „Баварският Лоенгрин“. Събитията в операта се развиват в град Антверпен през първата половина на Х в.
Изпълнителски състав:
• Лоенгрин – Клаус Флориан Фогт, тенор
• Хайнрих Птицелов, германски крал – Георг Цепенфелд, бас
• Елза фон Брабант, принцеса – Камила Нилунд, сопран
• Херцог Готфрид, неин по-малък брат – без пеене
• Фридрих фон Телрамунд, граф на Брабант – Фридрих Конечни, баритон
• Ортруд, негова съпруга – Елена Панкратова, мецосопран
• Кралски вестител – Егилс Силинш, бас
• Четирима брабантски рицари: тенори – Михаел Гнифке, Тансел Акзейбек; баси – Марек Райхерт, Тимо Рийхонен
Байройтски фестивален хор
Байройтски фестивален оркестър
Диригент – Кристиан Тилеман
Съдържание на операта „Лоенгрин“ от Рихард Вагнер
Никола Богомилов е едно от най-новите открития в класическия жанр на европейските музикални сцени. Младият пианист ще изнесе своя дебют на сцената на Международния фестивал "Софийски музикални седмици" на 3 юни от 19 ч. в зала "България". Никола Богомилов вече има солидна биография зад гърба си, въпреки че е в началото на своя професионален..
Всъщност колекционирате ли история? Житейско-музикална? Като албум с лепящи се картинки. Там някъде са и родните групи "Ревю", "Тангра" и "Нова генерация". На първа страница. Те са култ, ако случайно не знаете! Заедно и поотделно. "Нова генерация" + "Тангра" + "Ревю" ще отбележат 60 години от рождението на емблематичния поет, музикант и изобщо..
Младата певица Дани Стойкова се изправя пред вълнуващото предизвикателство да издаде дебютния си музикален албум. Тя не само ври и кипи в музикалния свят като индивидуален артист, но и като музикален редактор в програма "Хоризонт" на Българското национално радио.
"Севилският бръснар" или закачливата, но и реалистична музикална комедия на Джоакино Росини се появява отново на сцената в ексцентричната постановка на режисьора Бартлет Шер в сезона на съботните матинета на "Метрополитън опера" – Ню Йорк на 31 май 2025 г. Мецосопраното Айгул Ахметшина, която триумфира миналия сезон като Кармен на Бизе, сега се..
1 юни Свири Националният симфоничен оркестър на РАИ с диригент Андрес Ороско-Естрада. 3.00 часа – Антонин Дворжак (1841-1904), Концерт за виолончело в си минор, оп. 104. Солист: Пабло Ферандес (виолончело). 3.42 часа – традиционна каталунска, El cant dels ocells (Песента на птиците). Изпълнява Пабло Ферандес (виолончело). 3.46 часа – Рихард Щраус..
Директорът на Националния природонаучен музей при БАН, проф. Павел Стоев, и доц. Любомир Кендеров, ръководител на проекта "Комплексно екосистемно..
За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и..
Доротея Монова е магистър по журналистика от СУ "Св. Климент Охридски". Завеждащ отдел "Култура" в сп. "Ритъм" (1987-1990), редактор "Теория и история на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg