Опитът на човечеството с различни заразни заболявания показва, че при резки климатични промени са възниквали най-големите епидемии. Промените в температурата, валежите и влажността на въздуха оказват ефект върху разпространението на инфекциозните заболявания.
У нас очакванията са за топло и сухо лято с температури около градус над обичайните и до 70-80% от средните валежи за сезона – каза климатологът проф. Георги Рачев.
В разговора за корелацията между климат и вируси участва и проф. Радостина Александрова, д-р по вирусология към БАН.
Връзката между климатичните промени и разпространението на вируси се усложнява от участието и на редица други фактори.
Световната метеорологична организация наскоро предупреди, че около 22 милиона души са били принудени да променят мястото, на което живеят, заради екстремни метеорологични условия през 2019 г., спрямо 17,2 милиона година по-рано.
Фактори като миграция, промени в екосистемите и поведението на дивите животни влияят върху разпространението на зарази.
"3 от 4 нововъзникващи болести идват от животните – нашата дейност е от ключово значение как ще се държат и хора, и животни", каза проф. Александрова и обърна внимание на факта, че неслучайно вирусът тръгна от Ухан в най-студените, сухи месеци от годината.
Глобално и локално
В бъдеще човечеството ще продължи да се изправя пред предизвикателствата, които промените в климата в резултат на човешката дейност причиняват. В локален план е важно да продължаваме да спазваме дистанция и лична хигиена.
Колкото до уроците, които можем да извлечем, добре е да осъзнаем, че живеем в свързан свят, в който дейността на хората оказва влияние върху природата. Трябва да отхлабим хватката, в която впримчваме живота на земята.
Да уважаваме науката. Да уважаваме лекарите и да не забравяме, че разполагаме само с този свят.
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg