Неяснотите около възможното пренасяне на SARS-CoV-2 от някои животни към човешката популация предизвикаха появата на редица хипотетични опити за научно обяснение на зоонозата при заразяването на хора със сегашния коронавирус. Най-вече прилепи, но и панголини, цивети, дори някои видове змии се оказаха особено често спряганите потенциални „виновници“ за изграждането на своеобразен мост при осъществяването на този евентуален природен трансфер.
Промени ли се отношението към тези животни след появата на Covid-19? Какво знае науката до момента за естествения им биологичен потенциал, който би могъл да ги превърне в живи резервоари за този вирусен пренос? Как всичко това се свързва с уникалните способности на тяхната имунната система, изграждана милиони години в условията на еволюция? Ще се окажат ли достатъчни юридическите забрани за търговия с диви животни, както и тези – за живите „мокри“ пазари в Азия за антивирусна превенция в бъдеще или ще надделеят консуматорският ентусиазъм и битовите магически суеверия?
В навечерието на Международния ден на биологичното разнообразие разговаряме със зоолога от Националния природонаучен музей при БАН доц. д-р Николай Симов.
Неотдавна попаднах на изложбата "Цветовете на Индия". Омаяна от изящните миниатюри от Раджастан, рисувани върху коприна, от пъстрите шалове и ръчно изработените предмети от вещи занаятчии, потърсих с поглед организатора. Дама, облечена в курта – туника до коляното и панталон, досущ като индийка. Но се оказа българка. Помолих я да се представи с..
Събитието се проведе за четвърти път с домакинството на Биологическия факултет на Софийския университет. То увенчава целогодишната работа на ученически научни клубове в цялата страна. Фондация Сай Хай е основана от Ели Стойкова и Ренета Богданова с цел и мисия да насърчава и подпомага заниманията с наука и изследователския подход в обучението на..
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..
Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката,..
Защо и как се променят медийните, политическите и гражданските разкази за войните, които се водят в Близкия изток и в Украйна, коментира в "Мрежата" по..
Институтът за съвременно изкуство в София отбелязва своята 30-годишнина. Започва програма от три групови изложби на своите членове, като предвижда и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
