Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Незабравимата Гена

2
Снимка: @ghenadimitrovafoundation

Гена Димитрова – спомен за една велика българка, напуснала ни през 2005 г., но оставила дълбока диря в сърцата на милиони почитатели на голямото изкуство в цял свят. Могъщ, неземен, феноменален глас, природна стихия, ураган, Божи дар, уникален талант и какви ли не още суперлативи можем да кажем за нея, но преди всичко човек с добро сърце, отдадено напълно на изкуството! Или както пее една от нейните емблематични героини Тоска: „Живях от изкуство, живях от любов… Дарявах песента си жарка на небето, на звездите и засияваха те по-бързо…”

В съботната вечер (13 юни) от 20 часа с помощта на документални и студийни записи от българските и световните сцени ще си спомним за голямото изкуство на прочутата певица, ще я чуем като принцеса Тураднот, Норма, Абигаиле, Джоконда, лейди Макбет, Амелия, Мадалена, Одабела.

„Раждането на голям истински драматичен глас е чудо на природата. Драматичните гласове са различни като характер, налагат се над всичко и над всички. Драматичното сопрано изисква не само голям глас, но физическа и психическа издръжливост. За тези гласове се казва, че са като птицата кондор: летят нависоко, дълго и сами. Те са застрашен вид, пред изчезване…“, пише музиковедката д-р Магдалена Манолова в книгата си по повод 60-годишния юбилей на Гена Димитрова през 2001 г.

На 7 декември 1983 г. е дебютът на Гена Димитрова като Турандот в постановката на Франко Дзефирели на сцената на Миланската скала. Събитието е меко казано зашеметяващо! В яркото обкръжение на диригента Лорин Маазел и солистите Пласидо Доминго, Катя Ричарели и Никола Мартинучи изгрява звездата и на българката. Тя вече е забелязана от музикалния елит, но именно Турандот става причина Гена да се превърне в една от най-добрите оперни звезди на всички времена.

„Триумфът на „Турандот“ е най-вече триумф на сопраното Гена Димитрова. Аплаузите в края на представлението бяха предназначени за нея. С ентусиазираните си възгласи „Неповторима!“ и „Единствена!“ публиката дълго не ѝ позволи да напусне сцената“, пише критикът Марио Пази тогава.

А музикалното издание „Дженте“ отбелязва: „Може би никоя друга певица няма правото на тази награда - да се нарича Кралица на Скалата. Преди десетилетия това беше Мария Калас, днес е Гена Димитрова!“

Лорин Маазел, Катя Ричарели (Лю), Гена Димитрова (Турандот), Пласидо Доминго (Калаф), Кърт Ридл (Тимур) в операта „Турандот“ - Ла Скала,1983 г.Мечтата става реалност и Гена достига върха! Оперна прима... Да се задържиш там се изискват още повече усилия. Певицата споделя, че е изкачила този висок връх в оперното изкуство благодарение на корените си и на хората около нея, които са носели високи човешки качества и добродетели. И добавя: „Пих вода от много кладенци, работих с различни педагози, диригенти, режисьори, а те самите бяха от старата генерация и знаеха много. Предадоха ми своите знания, но и ме научиха на морал“. И още думи за Верди: „Музиката на маестрото разпалва като вятър огъня в нас. При него всичко е гениално, защото подсказва какво трябва да направиш. Неговите героини са ми носели голямо щастие, те обогатяват душевността ми. Не мога да кажа, че героините от друга страна влияят на живота и характера ми, но те ми помагат да преосмисля философски много неща. Днес вървим към бъдеще, което ми се струва лишено от чувства. Така че потапянето в тези отминали светове дава много. За мен операта не е развлечение. Операта е храм“.... „Много неща не съм успяла да направя през живота си, но смятам, че съм привилегирована – Господ ми даде толкова много талант, че колкото и да ми подливаха вода, аз все бях отгоре. Животът, който обаче живях, бе жертван в името на кариерата ми. Вече мечтая за тишина.“
Откровено признание на един голям артист!



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

"Софийски музикални седмици" – фестивал с дълга история и бъдеще

Международният фестивал "Софийски музикални седмици" е най-старият културен форум у нас, който не е прекъсвал своите издания през 55-годишната си история, въпреки многобройните трудности и сътресения. Фестивалът се радва на хиляди съмишленици и ценители на класическата музика от цял свят, които следят с интерес концертите и събитията през годините...

публикувано на 04.07.24 в 09:25

Маестро Валентин Пейчинов отново в България

Световноизвестният българо-американски оперен бас, дългогодишен солист в Метрополитън опера в Ню Йорк и вокален педагог – маестро Валентин Пейчинов е в България по повод новите Майсторски класове, които организира в родината. Тази година събитието е част от програмата на 55-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици". Маестро Валентин..

публикувано на 01.07.24 в 16:35
Виктор Янакиев (вляво) и Антон Митов

Антон Митов представя: Виктор Янакиев – класически музикант

През 1992 година родителите на Виктор заминават за Аржентина, където основават класически оркестър. Там се ражда Виктор, който като дете говори само испански и английски език. След завършване на средното си образование той идва в България и решава да остане тук. Защо? За аржентинския фолклор, "двете различни Аржентини", тангото, китарата, певеца,..

публикувано на 01.07.24 в 13:19

Българският "Лоенгрин" – празник на вокалното изкуство и оркестрово майсторство

"Неделният следобед" на 30 юни бе посветен изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110 години от рождението на изтъкнатия български оперен режисьор Михаил Хаджимишев. И между двата повода има пряка и много тясна връзка, защото предпоследната постановка на Вагнеровия шедьовър "Лоенгрин" в..

публикувано на 01.07.24 в 12:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 1 до 31 юли 2024 г.

1 юли Изпълнения на Алина Ибрахимова (цигулка) и Седрик Тибергиан (пиано). 3.00 часа – Хавергал Брайън (1876-1972), "Легенда". 3.08 часа – Еужен Изаи (1858-1931), Елегична поема за цигулка и пиано, оп. 12. 3.23 часа – Цезар Франк (1822-1890), Соната за цигулка в Ла мажор. 3.53 часа – Лили Буланже (1893-1918), Ноктюрно. 3.56 часа – Цезар Франк..

публикувано на 30.06.24 в 10:40