Метафорите в политиката и как през медийните и политическите конструкции се променя социалната действителност, коментира политологът Страхил Делийски в „Мрежата“ на програма „Христо Ботев“
Управлението по време на и след извънредното положение
„Със сигурност има някаква динамика. Първо, военната метафорика спря буквално, сякаш изведнъж. Както допреди двайсетина дни водехме война с невидим враг и слушахме една власт, която командва и заповядва, сега сякаш тази война изведнъж свърши. И в момента на Борисов му е много трудно да се прехвърли на следващата вълна, на следващата метафора. Той и на брифинга по повод снимките нямаше готов отговор каква ще е новата колективна фантазия, чрез която ние да си обясним неговото властване. Защото ключовата цел на комуникацията на Борисов е да създаде параметрите на една колективна фантазия, чрез която той да изглежда легитимен, смислен и доколкото е възможно: адекватен.
Сега сякаш го няма това и като допълнителен проблем се явява онази линия на негативни внушения към него – записи, снимки, есемеси и какво ли още не, която той още не може да контролира. Тъй като той все още не е наясно как трябва да комуникира, стреля на посоки. Но това в никакъв случай не създава смислена публична среда и реалност.“
Метафората „спинкам“
„Един от проблемите на българската политическа публичност е, че е доминирана от Борисов и медиакратичния му начин на управление, но по-същественият е, че той наложи и собствените си специфики върху нея. При него няма политическо, няма публично, при него всичко е в сферата на интимното, личното, на „Аз“, на преживяванията на протагониста. И тук не става дума за някакви последователни ценностно-идеологически мотивирани действия, а става въпрос за хрумвания от типа – „този ме ядоса“, „онзи ми се сърди“, „няма да ме съборят“, „аз го чувствам“ и т.н.
Не е ли добре един премиер да чувства цялата държава като свое семейство
„О, да много е добре. Въпросът е, че има много видове семейства. Едни са авторитарни, където бащата е строг, заповядва, действа с шамари, никой не може да му противоречи и т.н. Има и демократични семейства, където децата се възпитават много по-либерално и в този смисъл е нормално да преживяваме държавата през семейната метафора. Въпросът е как си представяме ние доброто и здраво семейство, защото в различните култури представите за семейство са различни. Според мен културата, върху която Борисов гради представата за семейство, не е много либерална. Просто той е винаги човекът, който раздава справедливост, било с шамари, било с целувки.“
Чутото в записа и политическата метафора за тях
„Едва ли някой ще се изненада от чутото в записите. Това е манталитет, възпитание, факт е и че понякога подобен тип поведение се одобрява, но всъщност става дума за демонстративно налагане на една рустикална версия за света и човешките взаимоотношения, която рустикалност за съжаление е гарнирана с познавателни ограничения и дефицити. Защото рустикалното, селското като метафора на отношенията може да бъде и хубаво, и лошо. Но Борисов ни вкарва в една колективна представа, в която взаимоотношенията и поведението се оценяват на базата на не прекалено високи естетически и духовни критерии.“
„Мутренска война“ – кому е нужна
„Ако слушаме премиера, такава война е нужна на всички, които му завиждат. Ако трябва да навлезем на политологическото равнище на анализ, обаче то очевидно става въпрос за динамика в едни отношения между агенти, които имат ключова роля върху политическия и икономическия процес в България, без тази роля да е по силата на някакви легитимни конституционни или политически обстоятелства. Една от причините Борисов да се задържи на власт е, че той беше, а може би продължава да е успешен гарант на едни специфични отношения, които някой може да нарече и мутренски. Той беше гарант на тези специфични отношения на едни специфични герои, които за огромно съжаление се оказват решаващи за това какво се случва в икономиката и политиката на България. А той е гарант не по силата на това, че е министър-председател, защото работата на министър-председателя не е да балансира мафиотските взаимоотношения. Но той беше гарант под предлога, че в него е монополът за легитимното насилие.
Използването на една институционална роля за нещо, за което не е призвана да върши, деформира институцията. И в момента това не са атаки срещу премиера. Това са атаки срещу Бойко Борисов – гарантът на тези взаимоотношения. В тях няма нищо политическо, просто защото в поведението на Борисов отдавна няма нищо политическо.
Опасност от тревожност в обществото
„Много е хубаво, когато обществото, публиката, вярва в един триумфалистки вариант на разказа за успехите, който тече в публичното пространство и която тази власт разказва. Но да строиш пътища е част от задължението на властта. Какво означава – радвайте се за нас, защото ние правим това, което сме длъжни да правим? Тревогата се поражда от разминаването между тази триумфалистка версия на властта и онази алтернативна, конструирана между хората отвъд медийните рамки версия на действителността. Когато се получат такива разминавания, политическата власт започва да изпитва трудности, а когато изпита трудности, тя ги компенсира с недемократични механизми.
Каква трябва да е нагласата на хората
„Всеки ще види това, което иска. Тези, които харесват Борисов, ще продължат да го харесват. Тези, които не го харесват, ще търсят лошото. Това е нормално. Големият въпрос е какво следва от това, че разговорът винаги е размит от публичното и интимното, което винаги е демонстрирал премиерът. Какъв е смисълът ние като общество да се занимаваме с г-н Борисов, освен ако не смятаме, че това е най-важният човек в нашия живот. Това е голямата драма на българската политическа публичност, че в нея трудно се водят разговори, в които Борисов да не присъства. За мен е важно обществото да престане да общува през личността на Борисов, тогава качеството на публичния разговор ще е съвсем различно. Защото, както се вижда, когато излиза нещо, свързано с Борисов, то не е особено красиво по силата на много обстоятелства. Особено когато го атакуват. Но атаките в политиката навсякъде по света са функция на характеристиките на атакувания.“
В началото на седмицата римският папа Франциск напусна този свят. По време на 12-годишния си понтификат Франциск осъществи мащабни реформи в управлението на католическата църква, Светия престол и Ватикана. Той постави началото на нова ера на ръководство на Римокатолическата църква. Като първият папа от Западното полукълбо, първият от Южна Америка и..
Село Черковица се намира в община Никопол и в него живеят около 350 човека. Селото е разположено на брега на река Дунав и поречието на река Осъм. На около 5 километра от Никопол и на около 50 от областния град Плевен. За произхода на името му има две кратки легенди: В миналото селото е било разположено близо до с. Жернов. Било построено във вид на..
Парламентарните репортери Кристияна Стефанова от телевизия "Евроком" и Лъчезар Лисицов от "Клуб Z" коментират в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" "Ту-туу" журналистите в света на "Ту-туу" политиците. От кого е по-лесно да се възмутиш Кристияна Стефанова : "Според мен ние трябва да сме възмутени главно от себе си, всички парламентарни..
Тази седмица за поредна година излезе докладът на Българския хелзинкски комитет за правата на човека в България за 2024-та. Какво констатира той в частта за медиите и правосъдната система, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Надежда Цекулова , един от авторите на доклада. "За съжаление нищо в доклада не ни изненада. Установихме,..
За добрите практики в грижата за бездомните животни в "Нашият ден" разговаряме със Стефан Курдов , журналист, музикант и двигател на гражданската инициатива за създаване на зоополиция във Варна. Курдов заявява: "Водим разговори с ръководството на града. Идеята е да се създадат сертификати за доброволни структури за предпазване на животните от..
Преди 10 години на 22 април беше открита новата галерия "Стубел" с тринадесет картини от серията "Вертикали" изложбата на Атанас Парушев-Шока "Абстрактно"...
Парламентарните репортери Кристияна Стефанова от телевизия "Евроком" и Лъчезар Лисицов от "Клуб Z" коментират в "Мрежата" по програма "Христо Ботев"..
На 26 април 2025 г. (събота), от 11:00 до 15:30 часа Физическият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" отваря вратите си за всички, които искат да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg