Работното време отдавна не е измерител на свършената работа. За радикална промяна на модела, в който денонощието е разделено на 8 часа работа, 8 часа сън и 8 часа лично време се говори отпреди пандемията. Тя просто катализира процеса.
Мнозина заработиха от къщи и оцениха предмствата на този тип заетост - вместо в 6 ч., можеш да станеш в 8 ч., по-гъвкав си в управлението на времето, пести се от придвижване до работното място, от това печели и градската среда, а и съвременните офиси у нас невинаги отговарят на условията. Много компании започнаха да освобождават помещения, тъй като трайно въвеждат хоум-офис практики или пък хората се редуват и използват едно и също работтно място в различни дни.
Сред недостатъците на дистанционната работа е, че страда екипността, невинаги се реагира достатъчно бързо и адекватно. Самотата, липсата на оценка и реакция не са за подценяване.
Има и друго - в съвременния пост-индустриален етап на капитализма милиони хора не виждат смисъл от това, което вършат, и докато преди го правеха в един общ жужащ кошер, въпросът за ползата от труда оставаше на заден план.
Днес останали насаме с лаптопа все повече хора осъзнават безсмислието на онова, което вършат, на фона на преоценката на редица подценени доскоро професии като тези на медицинските сестри, продавачите в магазини и заетите в чистотата.
Страхът от промяната се оказа толкова силен, че след първночаланото намаляване на заразените, светът се втурна към познатото и се опита да действа така, сякаш нищо не се е случило.
Но промяната е започнала и е необратима.
Една от професиите, които ще претърпят сериозно развитие е тази на HR-специалистите например. По време на голямата финансова криза от 2008 една статия във "Файнтеншъл таймс" беше взривила обществеността. В нея се твърдеше, че HR-отделите на големите компании са паразити. Те изсмукват ресурса, изработен от професионалистите и измислят ненужни правила, за да оправдаят съществуването си.
Днес повече отвсякога специалистите по подбор на персонала имат реален шанс да докажат важността си, защото именно от тях очакваме да посочат как да продължим да работим "изолирани заедно" като екип, като същевременно пазим дистанция.
Чуйте разговора с Милена Хаджииванова, HR специалист:
Гъстотата е хубаво нещо, ако питате архитектите. Тя прави пространствата продуктивни и икономически рентабилни. Пандемията ще преоцени тази аксиома на градоустройството. Как ще се променят градовете, инфраструктурата и вътрешните пространства? Винаги е интересно да чуем хората, които гледат отгоре и в перспектива - архитектите.
Какво ще се случи с огромните офис сгради, които губят наематели или направо пустеят? Вече се говори, че част от офис-кутиите и големите "хангари" с десетки бюра, без достъп до естествена светлина и въздух ще бъдат реорганизирани и превърнати в жилищни пространства.
Материалът, с който се работи, търпи промяна, тъй като се оказа, че пластмасата и стоманата най-дълго задържат вируси.
Тъй наречените коуъркинг пространства също преживяха тежко кризата, а със затварянето на границите и спирането на полетите, дигиталните номади са изправени пред нуждата да променят начина си на живот и работа.
"Малък е шансът нещата да се върнат такива, каквито бяха. Променя се всичко, включително архитектурата, и тази промяна не е непременно положителна", обобщава тенденциите арх. Анета Василева:
Хората сме социални същества и продължителната изолация работи срещу човека, ако щете като биологичен вид. Как светът след коронавируса ще промени личните ни взаимоотношения.
Разберете какво мислят психолозите:
"МЕД – месенето е демокрация" е инициатива, създадена от студенти от департаментите "Политически науки" и "Медии и комуникации" на НБУ, която цели да запознае учениците с демократичните инструменти, правото на избор, последствията от него и съобразяването с мнозинството. Участието в инициативата става чрез включването в интерактивна симулативна игра,..
Николай Конопов е родом от Свиленград, тромпетист, а днес и животновъд. След години работа в чужбина той се завръща в България, за да живее в малкото сакарско село Костур, от което е семейството на майка му. Неговото собствено семейство – съпругата му и трите му деца са до него в приключението животновъдство. Първоначално те отглеждат кози, а..
Гл. ас. д-р Гергана Георгиева е изследовател и преподавател във Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Нейните научни интереси са свързани с геофизиката, сеизмологията и глациологията. Освен академичната си дейност, тя е активен полярен изследовател, участвала вече в шест антарктически експедиции . През тази година..
Седмото издание на Въздушната обиколка на България стартира с особено символично значение – събитието е посветено на два важни юбилея: 100 години от присъединяването на страната ни към Международната въздухоплавателна конвенция и 110 години от създаването на първия български самолет от легендарния пилот и конструктор Асен Йорданов. В ефира на..
От 18 до 23 септември 2025 г. възрожденската Самоводска чаршия във Велико Търново се превърна в сцена на едно от най-обичаните културни събития у нас – " Нощ на Самоводската чаршия и Фестивал на занаятите ." В продължение на шест дни десетки майстори, творци и музиканти от цялата страна събраха посетители от всички възрасти, за да ги потопят в..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна..
Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg