Йохан Себастиан Бах – изкуството на органа

На музиката на Бах и на един проект на органиста Бернард Фокрул записал творби за орган на исторически инструменти е посветена „Музик мания“ днес (24 юни) от 14.30 часа.
Този проект е осъществен в период от 1982 до 1997 г. Издадени са шест диска, екипът е пропътувал повече от двадесет хиляди километра, правени са проби на около шестдесет инструмента. За финала са избрани петнадесет на различни места в Европа, повечето свързани с пътуванията на Бах. Историята ни запознава и с отделните инструменти – орган в църквата „Св. Мартин“ в Гронинген, Нидерландия който е от 1450 г., но през 17 в. е възстановен и разширен от известния майстор Арп Шнигер; орган в църквата „Св. Вилхади и св. Косма“ в гр. Щаде, Долна Саксония, инструмент построен от Еразъм Биелфелт в средата на 18 в.; в Пониц, Тюрингия най-известното нещо в града е бароковият орган на Готфрид Зилберман; в абатството „Нотр Дам“ в Лефе в Белгия, където органът е по модел на органите Зилберман и др.
Основната идея на Бернар Фокрул била да бъдат открити исторически органи, които са възможно най-близо до тези, на които действително е свирил Бах.

„През 1982 г. на органите в Амстердам, Гронинген, Норден, Хамбург, Бетенхаузен не беше възможно да се свири или поне не бяха реставрирани – казва Бернар Фокрул. Беше започнало усиленото възстановяване на тези инструменти и тяхното преоткриване, така че нашият проект вървеше почти със същите темпове. Още от началото знаехме, че няма нито един орган идеален за музиката на Бах. Младият Бах е познавал органите в родното си място – Тюрингия. След петнайсетгодишнината си е бил в Люнебург. След това в Хамбург и Любек той открива северния орган, който събужда възхищението му според свидетелства на негови ученици. Ангажиментите му като органист после го отвеждат в Арнщад, Мюлхаузен и Ваймар. Инструментите, вдъхновили огромна част от творбите за орган за жалост за изчезнали. Различни документи, експертизи и проекти позволиха да стесним приоритетите ни. Бах е бил във връзка с големия саксонски специалист Готфрид Зилберман. Сътрудничил си е със Захариас Хилдебранд, с който консултира големия орган в Хамбург, смятан за най-ярката реализация на неговите собствени виждания. Имал е възможност да пътува и да пробва много инструменти и по-точно тези в Алтенбург, Потсдам. Но от органа, с който е разполагал в Лайпциг нищо не е останало. И ето, че едва шест от органите на които е свирил Бах са били запазени, за жалост не в добро състояние“.

Инструментът в църквата „Св. Якоб“ в Хамбург е бил високо ценен от Бах, където се представя през 1720 г. Може би е познавал органите Зилберман в катедралите на Фрайберг и в Пониц – град недалеч от Лайпциг, но за това няма свидетелство“ – разказва Фокрул.

Изборът на органи за този интеграл е направена по няколко критерии – качество и автентичност, но и съпоставимост с даден период от живота на композитора, наличие на необходимите средства за изпълнение на дадени творби, темпериране за тоналностите използвани от Бах и разбира се клавиатури и педали.

„На някои много привлекателни инструменти позволяваха да бъдат изпълнявани само малък брой негови творби, поради малко октави – казва Фокрул. Позволихме си и малко да се отдалечим от местата където е живял Бах, ако инструментите подхождаха на естетиката. В Отобьорен органът беше много подходящ за творбите повлияни от френския и италианския стил, а в Нерешайм открихме изобилие от тези възможности за 8 и 4 педала, които Бах е използвал много свободно. Абатството в Мури има три антични органа, от които най-големият има характеристики близки до тези на органа използван във Ваймар. Други творби бяха изпълнени на инструменти в Норден, Амстердам и Хамбург. Използвахме инструменти в Саксония и Тюрингия за ранните му творби. Финалът на този труд поставихме в абатството в Лефе на нов орган изработен от Зилберман“.

В тези издирвания срещнахме неоценима подкрепа на органисти, кантори и пастори, които ни приемаха, даваха ни достъп до техните съкровища, тъй като те ги познават най-добре от всички – не само ценността им, но тайните им – продължава разказа си Бернар Фокрул. Когато започнахме не мислехме да записваме всичко създадено за орган от Бах, но постепенно се избистри тази идея, като включихме дори слаби творби или със съмнителна автентичност. Трябваше да направим два диска за творбите от младостта му, но стигнахме до шест. Не сме следвали хронологията – групирахме ги в три големи периода – младежки творби, Ваймарски период и Лайпцигски“.

Бернар Фокрул – органист и композитор, директор на кралската опера „Ла Моне“ в Брюксел, автор на книгата „Зараждането на индивида в изкуството“ заедно с Робер Льогро – професор по философия в университета в Кан и в Свободния университет в Брюксел и Цветан Тодоров, изследовател в Националния център за научни изследвания.
Фокрул е автор и на книгите „Между страстта и съпротивата“ от 2005 и „Да съживим операта, изкуство, което придава смисъл на света“ от 2018 г.
Роден е на 23.11.1953 г. в Лиеж, Белгия. Там учи в консерваторията и първоначално е член на „Ричаркар консорт“. Бил е президент на „Музикална младеж“, а от 1992 директор на театъра в Брюксел. Преди това изследва и записва творчеството на предшественици на Бах от школата на Северна Германия, както и иберийските композитори. Създава антология на лиежкия орган от 17 в., както и на органа в Бенелюкс. Доктор хонорис кауза на университета в Монреал, професор по орган в Кралската консерватория в Брюксел до 2010 г.
Освен серията с органова музика на Йохан Себастиан Бах, Фокрул е записал и интерграл с органовите творби на Дитрих Букстехуде. Последният му голям проект е интеграла с творби на Матиас Векман от 2014 г.