Живеем в средище на истории със силна разказваческа традиция, където обаче няма оформен жанр за т.нар. „storytelling“. Затова ѝ Мария Касимова-Моасе определя своите комични фантасмагории като разказвачески етюди. Или „Свободно падащи истории“ – представлението, което преди дни имаше ново издание. То върна аудиторията към позабравни, но базисни моменти, когато един човек застава пред други хора и просто им разказва.
Всеки разказ има свой, индувидуален ритъм. Историите са такива, кавито са и хората в публиката на разказваческото шоу. Какво ще падне от джобчето с истории на Мария Касимова зависи от емоциите, усещанията и настроението – нейните и тези на хората, които я слушат. Тя обича да разказва. Обича и традицията на разказване. Тази любов към разказа се заражда още в детските ѝ години. Някъде в Балчик, на маса, заобиколена от актьорите на Сатиричния театър.
„Това е един скрит процес, който, когато съпреживяваш с други хора, е фантастичен. Защото всички в крайна сметка сме някъде на полето на приказното. На нещо, което ни кара да се смеем, да поплачем, да сме възторжени“, споделя нещоправачката Мария. Тя се определя именно така – като инструмент, който има задачата да подбере най-вкусните думи за разказване.
„Най-красивото е, че в процеса на разказването всяка история се довършва във всяка една отделна душа“, казва още Мария Касимова-Моасе. Тя открива допълнението на историите си в очите на слушателите им. През тях тя вижда силата на думите, от които се получава едно съвместното пътуване през въображението и езика.
Човек има нужда да се припознае в нечия история и да се открие в откритото от някой друг преди него. Разказът дава именно това. Прави и най-важното – буди любопитството у хората. А как един човек, който обича да разказва истории, се превръща в разказвач Мария Касимова, която вече е готова за разказвачески маратон, споделя в звуковия файл.
Премиерният спектакъл "Игра на котки" е копродукция на Театрално-музикалния център в Кърджали и НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Режисьор е Александър Туник, който е студент по "Режисура за драматичен театър" в класа на проф. Пламен Марков. Автор на пиесата e унгарският драматург Ищван Йоркен. Той изпада в немилост след революцията през 1956 година..
Художникът Олег Гочев посреща своята 70-годишнина с изложба в СБХ "Шипка" 6. Експозицията включва 47 творби, показвани в продължение на 30 години в Германия, Барселона, Констанц и Базел. Озаглавена е "Олег Гочев. Перспективата на времето (70-30) и може да бъде видяна в галерията на Съюза на българските художници на ул. "Шипка" 6 до 16 април ...
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в предаванията на "Хумор и сатира". Направи ми впечатление с естествената си игра, с умението да покаже комизма във всяка ситуация, без да преиграва, а и пееше чудесно. В продължение на повече от пет..
Изложба с картини на Рембранд и Йожен Бурнанд се открива тази вечер в църквата "Сан Марчело ал Корсо" в Рим. Експозицията е озаглавена "Пътят на надеждата" и е посветена на Христовото Възкресение. Събитието се организира от държавния секретариат на Ватикана. В експозицията са включени картини, на които са изобразени различни сцени от..
Имерсивният театрален танцов спектакъл на Karakashyan & Artists, реализиран от режисьора и хореограф Коста Каракашян с финансовата подкрепа на Министерството на културата, е вдъхновен и създаден по мотиви на пиесата на Жан Кокто “Човешкият глас“. В него главната роля е поверена на талантливата Марчела-Василена, която представя края на една любов чрез..
На 7 април – Деня на здравния работник, отбелязваме значимостта на хората, които се грижат за здравето ни не само в болничните зали, но и чрез словото...
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg