Живеем в средище на истории със силна разказваческа традиция, където обаче няма оформен жанр за т.нар. „storytelling“. Затова ѝ Мария Касимова-Моасе определя своите комични фантасмагории като разказвачески етюди. Или „Свободно падащи истории“ – представлението, което преди дни имаше ново издание. То върна аудиторията към позабравни, но базисни моменти, когато един човек застава пред други хора и просто им разказва.
Всеки разказ има свой, индувидуален ритъм. Историите са такива, кавито са и хората в публиката на разказваческото шоу. Какво ще падне от джобчето с истории на Мария Касимова зависи от емоциите, усещанията и настроението – нейните и тези на хората, които я слушат. Тя обича да разказва. Обича и традицията на разказване. Тази любов към разказа се заражда още в детските ѝ години. Някъде в Балчик, на маса, заобиколена от актьорите на Сатиричния театър.
„Това е един скрит процес, който, когато съпреживяваш с други хора, е фантастичен. Защото всички в крайна сметка сме някъде на полето на приказното. На нещо, което ни кара да се смеем, да поплачем, да сме възторжени“, споделя нещоправачката Мария. Тя се определя именно така – като инструмент, който има задачата да подбере най-вкусните думи за разказване.
„Най-красивото е, че в процеса на разказването всяка история се довършва във всяка една отделна душа“, казва още Мария Касимова-Моасе. Тя открива допълнението на историите си в очите на слушателите им. През тях тя вижда силата на думите, от които се получава едно съвместното пътуване през въображението и езика.
Човек има нужда да се припознае в нечия история и да се открие в откритото от някой друг преди него. Разказът дава именно това. Прави и най-важното – буди любопитството у хората. А как един човек, който обича да разказва истории, се превръща в разказвач Мария Касимова, която вече е готова за разказвачески маратон, споделя в звуковия файл.
Топлият августовски брой на списание "Страница" се появи тъкмо когато времето ни да четем през отпуската е малко повече. А в книжката под номер втори за годината има доста за четене. Традиционно списанието публикува нова българска и преводна литература, като и този път това е и проза, и поезия. В рубриката "Критически страници" има рецензии от..
От клонингите до изкуствения интелект или как фантастиката става реалност за 90 години пред очите на писателката-рожденичка Весела Люцканова. Всяка книга е свидетелство за това какво са чувствали и от какво са се вълнували и страхували, на какво са се надявали хората, живели по времето, в което е писана една книга, дори най-фантастичната. Именно Весела..
В четири епизода "Трамвай по желание" представя на своята публика миналото и настоящето, наследството и завещанието на една от най-достойните театралтни институции в България – великотърновския драматичен театър "Константин Кисимов". Първата театрална трупа в града се създава през 1870. За нуждата на театъра се закупуват декори, костюми от..
Село Дълбок дол , община Троян , за шести път стана домакин на пленера по керамика "Вода, земя и огън" – събитие, което събира утвърдени и млади автори в творческа среда извън обичайните им ателиета. Организаторът Цветан Донковски разказа в ефира на "Нашият ден" за философията и подбора на участниците в тазгодишното издание. "Тази..
Далеч от мултиплексите и стрийминг платформите, една инициатива докарва със специален автобус "Чавдар" подбор от образци на българското документално кино в три югозападни града – Кюстендил, Сандански и Петрич. Зад идеята стои голям екип, който включва режисьорката Златина Тенева и Румен Баросов, както и Студентското читалище "Св. Климент Охридски..
"Архитектурата е изкуство, което е съобразено с логиката и е подчинено на много технически изисквания", така арх. Полина Паунова от Пловдив обяснява..
Събитие с вход свободен ще се проведе в София – "Лятно кино в парка Гео Милев" , на поляната между двете главни алеи. Кинематограф БГ е организатор на..
Село Дълбок дол , община Троян , за шести път стана домакин на пленера по керамика "Вода, земя и огън" – събитие, което събира утвърдени и млади..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg