Живеем в средище на истории със силна разказваческа традиция, където обаче няма оформен жанр за т.нар. „storytelling“. Затова ѝ Мария Касимова-Моасе определя своите комични фантасмагории като разказвачески етюди. Или „Свободно падащи истории“ – представлението, което преди дни имаше ново издание. То върна аудиторията към позабравни, но базисни моменти, когато един човек застава пред други хора и просто им разказва.
Всеки разказ има свой, индувидуален ритъм. Историите са такива, кавито са и хората в публиката на разказваческото шоу. Какво ще падне от джобчето с истории на Мария Касимова зависи от емоциите, усещанията и настроението – нейните и тези на хората, които я слушат. Тя обича да разказва. Обича и традицията на разказване. Тази любов към разказа се заражда още в детските ѝ години. Някъде в Балчик, на маса, заобиколена от актьорите на Сатиричния театър.
„Това е един скрит процес, който, когато съпреживяваш с други хора, е фантастичен. Защото всички в крайна сметка сме някъде на полето на приказното. На нещо, което ни кара да се смеем, да поплачем, да сме възторжени“, споделя нещоправачката Мария. Тя се определя именно така – като инструмент, който има задачата да подбере най-вкусните думи за разказване.
„Най-красивото е, че в процеса на разказването всяка история се довършва във всяка една отделна душа“, казва още Мария Касимова-Моасе. Тя открива допълнението на историите си в очите на слушателите им. През тях тя вижда силата на думите, от които се получава едно съвместното пътуване през въображението и езика.
Човек има нужда да се припознае в нечия история и да се открие в откритото от някой друг преди него. Разказът дава именно това. Прави и най-важното – буди любопитството у хората. А как един човек, който обича да разказва истории, се превръща в разказвач Мария Касимова, която вече е готова за разказвачески маратон, споделя в звуковия файл.
Изложбата "Истории зад фасадата" на Регионалния исторически музей София ще се открие днес в Централните хали от 19 часа . Тя показва своеобразен разказ от лични истории за хората, построили и живели в едни от най-емблематичните къщи в столицата. Йордана Николова, археолог и част от проекта "Клада бг" на музея, разказва, че екипът им е обикалял из 40..
На 13 и 14 септември в Народния театър "Иван Вазов" на камерна сцена са премиерните спектакли на "Бебе на борда" от Кристофър Дюранг . Режисьор на представлението е Василена Радева. То се реализира по програмата "Театър+". Кристофър Дюранг умее да разкрива болката и гнева емоционално и изтънчено. Той е сред най-забавните съвременни комедиографи..
Днес (12 септември) започва Международният форум "Брацигово – каменният поток на времето" , който ще продължи до 14 септември . За опазването на недвижимото архитектурно наследство, археологията и традициите в "Нашият ден" говори архитект Десислава Димитрова . Началото на форума е поставено през 2021 година от Камарата на архитектите в..
В разгара на софийската Алея на книгата в "Нашият ден" разговаряме с Неда Узунколева , автор на романа "Днес не ми се излиза" , носител на Наградата "Южна пролет", както и с Або Славчев , писател, редактор, радиоводещ – за книгите, поколенческите различия, света на 90-те години, и света на XXI век. Радослав Бимбалов: Много важно е да..
Един роман, в който Бог се обръща към човека. Сюжет, който рисува една антиутопична картина за бъдещето, но говори за днес – за всички болни теми на времето, в което живеем. В "Нашият ден" Радослав Бимбалов представя своя роман "Ти, подобие мое" , който вече може да бъде намерен на Алея на книгата. Оруел написва антиутопията "1984" през..
В епизод 554 "Трамвай по желание" среща своята публика с уникалния кърджалийски "глас на България" Мария Колева. За широката публика у нас Мария става..
Запознаваме слушателите на Lege Artis с акцентите в 34-тия конгрес на Европейското респираторно общество . На телефонната линия на предаването..
София е домакин на първия за България професионален уъркшоп по фламенко. Ръководител на уъркшопа е испанският хореограф, танцьор и преподавател Хуан Карлос..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg