Живеем в средище на истории със силна разказваческа традиция, където обаче няма оформен жанр за т.нар. „storytelling“. Затова ѝ Мария Касимова-Моасе определя своите комични фантасмагории като разказвачески етюди. Или „Свободно падащи истории“ – представлението, което преди дни имаше ново издание. То върна аудиторията към позабравни, но базисни моменти, когато един човек застава пред други хора и просто им разказва.
Всеки разказ има свой, индувидуален ритъм. Историите са такива, кавито са и хората в публиката на разказваческото шоу. Какво ще падне от джобчето с истории на Мария Касимова зависи от емоциите, усещанията и настроението – нейните и тези на хората, които я слушат. Тя обича да разказва. Обича и традицията на разказване. Тази любов към разказа се заражда още в детските ѝ години. Някъде в Балчик, на маса, заобиколена от актьорите на Сатиричния театър.
„Това е един скрит процес, който, когато съпреживяваш с други хора, е фантастичен. Защото всички в крайна сметка сме някъде на полето на приказното. На нещо, което ни кара да се смеем, да поплачем, да сме възторжени“, споделя нещоправачката Мария. Тя се определя именно така – като инструмент, който има задачата да подбере най-вкусните думи за разказване.
„Най-красивото е, че в процеса на разказването всяка история се довършва във всяка една отделна душа“, казва още Мария Касимова-Моасе. Тя открива допълнението на историите си в очите на слушателите им. През тях тя вижда силата на думите, от които се получава едно съвместното пътуване през въображението и езика.
Човек има нужда да се припознае в нечия история и да се открие в откритото от някой друг преди него. Разказът дава именно това. Прави и най-важното – буди любопитството у хората. А как един човек, който обича да разказва истории, се превръща в разказвач Мария Касимова, която вече е готова за разказвачески маратон, споделя в звуковия файл.
Регионална библиотека "Любен Каравелов" - Русе търси любовта в нас и около нас с фотоконкурса "Любовта е навсякъде". В "Нашият ден" Цветелина Шанова , библиотечен специалист, разказва, че фотоконкурсът е посветен на Деня на любовта и виното – 14 февруари . Снимките могат да интерпретират темата свободно – от отражението на обичта в..
Известната камерунска писателка и активистка Джаили Амаду Амал е специален гост на третото издание на инициативата "Нощ на четенето" на 24 януари от 18.30 ч. във Френския институт и конференцията "Момичета с мисия образование" на 23 януари от 9.30 до 13.30 ч. в Интерпред, зала "София". Джаили Амаду Амал придобива световна..
"Отвъд спирка "Съвършена" е първият роман на Георги Геров, който излезе от печат в края на миналата година. Според редактора на книгата Николай Терзийски "Това е роман за самотата, за любовта и за пътищата ни. За житейските пътеки на всеки от нас, които, погледнати отгоре, може да изглеждат предначертани, но онова, което ги..
"Лазарица" е първата премиера за новата година в Драматично-кукления театър във Враца. Постановката по прочутата пиеса на Йордан Радичков е дело на режисьора Петринел Гочев. След "За хората и свраките" в Сливенския театър, "Епични времена" в Пазарджик и " Ние, духовата музика " в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" , "Лазарица" е четвърта негова постановка по..
През 2025 година се навършват 115 години от рождението на литературния и художествен критик, есеист и мемоарист Борис Делчев. Годишнината ще бъде отбелязана в Дома на киното от 18.00 часа с прожекцията на биографичния филм "Борис Делчев – живот и дневник" под режисурата на проф. Александър Донев и Владислав Кодев. Ще бъде представено и..
В петък, 24 януари в родните киносалони влиза българският игрален филм "Клас 90". Сюжетът събира съученици 33 години след завършването на средното им..
На днешния 21 януари отбелязваме 146 години от смъртта на Любен Каравелов – революционер, поет, журналист и енциклопедист, оставил дълбока следа в..
Боян Виденов е роден в София, в семейство на музиканти. Напуска родината съвсем малък и получава завидно европейско музикално образование. На 23 години..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg