Дигитализацията на образованието, предприета под натиска на обстоятелствата, показа, че училището може да се променя. Смяташе се, че подобна стъпка ще отнеме години, а се случи почти за едно денонощие. Сега е моментът за равносметка и за ясна стратегия какво трябва да е българското образование, за да е в крак с времето и да подготвя децата за бъдещето.
"Навлизането на технологиите не е целта, то е средство за постигане на качество в образованието" – изтъкна Явор Джонев от фондация "Образователна трансформация".
И той, и госпожа Надежда Николчева, директор на 31-во училище, както и всички страни в процеса – ученици, родители и експерти – оценяват полезната роля на технологиите, но са единодушни, че присъствието на учениците в клас е условието non plus ultra, без което училището е невъзможно.
Дигитализирането донесе ред позитиви: "Когато трябваше да присъстват, учениците се опитваха да избягат, в момента, в който достъпът до училище стана невъзможен, децата преоцениха присъствието си, ролята си и желанието да са в час" – изтъкна госпожа Николчева.
Дигитализирането на част от процеса би могло да реши въпроса с препълнените класни стаи, големите паралелки и многото деца, събрани на едно място. Също така повдига въпроса за остарялата и непродуктивна двусменна система на учене.
В тази връзка Надежда Николчева отправи конкретно конструктивно предложение: "Училищата да се разделят на основни и гимназии – това е вариантът да се реши проблемът с пренаселените училища, като се запази качеството на преподаване. Защото при вариант с механично съкращаване на паралелки на един учител ще му се наложи да преподава на 5-и, 6-и, 8-и и 9-и клас, което значително би намалило качеството на работата му, възможността за индивидуална работа с ученици и надграждане на компетентността му."
Принудителната необходимост училищата да останат празни подчерта и друга съществена роля на училището:
"Фиксирани върху резултатите, често пропускаме възпитателната роля на училището, а тя не е за подценяване" – каза Надежда Николчева.
"Обществото осъзнава все по-ясно нуждата от приемащо, утвърждаващо ценности училище – подчерта и Явор Джонев. Училището трябва да приема децата безусловно с обич и уважение, да утвърждава ценности като свобода и уважение, сътрудничество и солидарност.
Все по-ясно става, че училището е място за култивиране на универсални способности за качествени взаимоотношения и личностно развитие, за общуване и взаимодействие, за инициатива и планиране, за активно гражданство най-сетне, като това е съчетано с по-добро дисциплинарно учене.
Нужно е децата да се поставят в изследователска роля, да бъдат насърчавани да задават въпроси и да търсят отговорите – да изследват света, на базата на наученото да могат да го прилагат и преживяват в практиката.
Няма как да очакваме политическата система да се задейства и да промени образователната, ние гражданите трябва ясно да заявим какво образование искаме."
В края на анализа си Явор Джонев обърна внимание на друг наболял проблем, какъвто е насърчаването на състезателност, и ранното профилиране на децата, от което губят не само те, но и всички ние като общество.
Нужно ни е училище, основано на вярата, че всяко дете може. Всяко дете може да постигне над средното ниво."
Като потвърждение можем да приведем финландския опит, при който голямата промяна започва от заличаването на делението елитарни и нежелани училища и фокусиране върху това всяко едно училище да предлага качествено образование, без значение дали се намира в голям град или в провинцията, и с какви материални ресурси разполага.
Чуйте анализите на Надежда Николчева, директорка на 31-во СУЧЕМ, и Явор Джонев от фондация "Образователна трансформация".
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg