Дигитализацията на образованието, предприета под натиска на обстоятелствата, показа, че училището може да се променя. Смяташе се, че подобна стъпка ще отнеме години, а се случи почти за едно денонощие. Сега е моментът за равносметка и за ясна стратегия какво трябва да е българското образование, за да е в крак с времето и да подготвя децата за бъдещето.
"Навлизането на технологиите не е целта, то е средство за постигане на качество в образованието" – изтъкна Явор Джонев от фондация "Образователна трансформация".
И той, и госпожа Надежда Николчева, директор на 31-во училище, както и всички страни в процеса – ученици, родители и експерти – оценяват полезната роля на технологиите, но са единодушни, че присъствието на учениците в клас е условието non plus ultra, без което училището е невъзможно.
Дигитализирането донесе ред позитиви: "Когато трябваше да присъстват, учениците се опитваха да избягат, в момента, в който достъпът до училище стана невъзможен, децата преоцениха присъствието си, ролята си и желанието да са в час" – изтъкна госпожа Николчева.
Дигитализирането на част от процеса би могло да реши въпроса с препълнените класни стаи, големите паралелки и многото деца, събрани на едно място. Също така повдига въпроса за остарялата и непродуктивна двусменна система на учене.
В тази връзка Надежда Николчева отправи конкретно конструктивно предложение: "Училищата да се разделят на основни и гимназии – това е вариантът да се реши проблемът с пренаселените училища, като се запази качеството на преподаване. Защото при вариант с механично съкращаване на паралелки на един учител ще му се наложи да преподава на 5-и, 6-и, 8-и и 9-и клас, което значително би намалило качеството на работата му, възможността за индивидуална работа с ученици и надграждане на компетентността му."
Принудителната необходимост училищата да останат празни подчерта и друга съществена роля на училището:
"Фиксирани върху резултатите, често пропускаме възпитателната роля на училището, а тя не е за подценяване" – каза Надежда Николчева.
"Обществото осъзнава все по-ясно нуждата от приемащо, утвърждаващо ценности училище – подчерта и Явор Джонев. Училището трябва да приема децата безусловно с обич и уважение, да утвърждава ценности като свобода и уважение, сътрудничество и солидарност.
Все по-ясно става, че училището е място за култивиране на универсални способности за качествени взаимоотношения и личностно развитие, за общуване и взаимодействие, за инициатива и планиране, за активно гражданство най-сетне, като това е съчетано с по-добро дисциплинарно учене.
Нужно е децата да се поставят в изследователска роля, да бъдат насърчавани да задават въпроси и да търсят отговорите – да изследват света, на базата на наученото да могат да го прилагат и преживяват в практиката.
Няма как да очакваме политическата система да се задейства и да промени образователната, ние гражданите трябва ясно да заявим какво образование искаме."
В края на анализа си Явор Джонев обърна внимание на друг наболял проблем, какъвто е насърчаването на състезателност, и ранното профилиране на децата, от което губят не само те, но и всички ние като общество.
Нужно ни е училище, основано на вярата, че всяко дете може. Всяко дете може да постигне над средното ниво."
Като потвърждение можем да приведем финландския опит, при който голямата промяна започва от заличаването на делението елитарни и нежелани училища и фокусиране върху това всяко едно училище да предлага качествено образование, без значение дали се намира в голям град или в провинцията, и с какви материални ресурси разполага.
Чуйте анализите на Надежда Николчева, директорка на 31-во СУЧЕМ, и Явор Джонев от фондация "Образователна трансформация".
През 2025 г. фермерският пазар във Варна отбелязва своята десетгодишнина, готвейки се за все по-успешни и богати събития, с все повече интерес от потребителите. Според Никола Куташки, един от организаторите на пазара, успехът на начинанието в бъдещето е повече от сигурен, защото освен качествена храна, фермерските пазари създават и безценна..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на персонала в болниците у нас. Два от тях обвързват възнаграждението с процент от средната работна заплата. Третият законопроект предвижда праговете за категориите персонал да се договарят чрез колективен..
В ефира на предаването Lege Artis , Силвия Гордеева – управител и съучредител на фондация "Живот със сколиоза", повдигна важен въпрос, свързан с липсата на цялостно финансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за ортопедични корсети, използвани при лечение на сколиоза. Гордеева сподели, че фондацията е отправила..
С наближаването на въвеждането на еврото в България, фармацевтичният сектор се подготвя усилено за предстоящите промени. В ефира на предаването Lege Artis , председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов коментира опасенията на аптекари и пациенти относно възможен хаос при преминаването към новата валута. По думите на Маринов,..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за общественото здраве. От хепатит В лекуваните са 2 500 при 28 хил. новооткрити случая. Четирима души..
Във Видин на 21 юли започна четиринадесетото издание на фестивала на изкуствата "Дунавски вълни". Той ще продължи до 26 юли на различни места в града и в..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува проф. Грета Панова – български учен и математик с международно признание. В момента тя е..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg