Дългогодишният директор на Националната гимназия за древни езици и култура Гергина Тончева и академик Антон Дончев са първите лауреати на новоучредената награда за духовен принос, която връчва Народният театър „Иван Вазов“. Тържествената церемония се състоя на 9 юли вечерта на Голяма сцена в театъра, а имената на носителите на престижния приз, който ще се връчва всяка година, обяви от сцената председателят на Фондация „Основа“-та акад. Дамян Дамянов.
Церемонията бе финалът на грандиозните чествания на 9 юли, с които Народният театър отбеляза 170-годишнината от рождението на Патриарха на българската литература.
Гергина Тончева не успя да присъства на церемонията и наградата от нейно име прие проф. Анастас Герджиков.
„Ние сме тези, благодарение на които Вазов е жив. Той си отиде, но остави след себе си един невероятен космически кораб, в който спят героите и идеите му, и те оживяват, когато се съединим с тях, когато им дадем от времето, кръвта и любовта си. Ние подаряваме вечност на героите на Вазов“, каза от сцената акад. Антон Дончев, чиято награда бе връчена от патрона на честването и кмет на Столична община Йорданка Фандъкова.
„На рождения ден на нашия патрон храмът, който носи неговото име и е събирал хиляди българи, присъствието на Иван Вазов е особено осезаемо и необходимо, даже насъщно, в тези дни на изпитание. Той вдъхва сила в душите ни, иска от нас да съберем достойнство, смелост, воля, братски сговор и съединени сили. Тази вечер Вазов е на стола си, за да ни напомни, че „След теб потомство иде цяло“. Благодарим ти, поете, за думите, които ни даде и за свещения език на дедите ни. Благодарим ти, че пазиш тази сцена и в светли и в мрачни мигове. Знаем, че с теб винаги жив е българският Бог“, произнесе от сцената директорът на театъра Мариус Донкин.
Сред специалните гости на церемонията беше и кметът на Сопот Деян Дойнов, който връчи на Йорданка Фандъкова и Мариус Донкин статуетки-бюст на Иван Вазов, които са копие на наградата, която общината дава всяка година на лауреата на най-голямата награда за литература в България, и дърворезба, изобразяваща сюжет от Възраждането и черквата „Свети Петър и Павел“ в Сопот, описана в романа „Под игото“.
В началото на церемонията, чийто водещ бе актьорът Дарин Ангелов, слово по повод юбилея произнесе изтъкнатия вазовед проф. Милена Цанева. Тя бе удостоена с медал за духовен принос, а наградата връчи директорът на БАН акад Юлиан Ревалски.
Публиката в залата чу изпълненията на децата Калина Божинова и Симеон Ангелов на „Аз съм българче“ и „Моята молитва“, и изгледа документалният филм „Театър по време на пандемия“ на режисьора Борис Радев. След края на прожекцията бе и премиерата на Голяма сцена на спектакъла „О, ти, която и да си“, посветен на Иван Вазов. Режисьор е Бойка Велкова, а в актьорския екип са Параскева Джукелова, Биляна Петринска, Ева Тепавичарова, Радина Боршош и Ненчо Костов. Сценографията и костюмите са дело на Нина Пашова, музиката – на Теодосий Спасов, а хореографията – на Мила Искренова.
Началото на честванията по повод 170-годишнината от рождението на Иван Вазов бе дадено сутринта на 9 юли с откриването на съвместна изложба с партньорите на честванията – Столична община и БАН в градинката пред Народния театър. Думи на почит към народния поет изрекоха патронът на честванията – кметът на Столична община Йорданка Фандъкова и драматургът на театъра Мирела Иванова.
След финала на церемонията към къщата на Иван Вазов на ъгъла на ул. „Раковски” и „Иван Вазов” се отправи шествие с участието на актьори от трупата и служители на на театъра, интелектуалци и граждани. Там 11-годишната Калина Божинова – дъщеря на актрисата Параскева Джукелова, и 13-годишният Симеон Ангелов – син на актьора Даниел Ангелов, представиха от любимия балкон на Вазов с изглед към театъра емблематичните му стихотворения „Аз съм българче” и „Молитва”.
Шествието продължи към паметника на Вазов, където слово произнесе директорът на Националния литературен музей Атанас Капралов и прозвучаха стихове на поета.
Снимки Ани Петрова
Живеем насред бързо развиващи се технологии, крайни социални нагласи, влияния на глобални тенденции, променящи възприятията и взаимодействието ни със света. За културата на младите българи, за живота на сцената и извън нея и за влиянието върху следващото поколение в "Нашият ден" разговаряме с актьора Филип Буков . Буков е познато лице от..
Как се създава достъпна театрална среда за деца в неравностойно положение – разговор с режисьора и сценограф Олег Степанов и с актьора Владимир Богданов от театралната компания The Balkan Theatre Factory . The Balkan Theatre Factory подкрепя достъпа на деца в неравностойно положение до театъра чрез инициативата "60 от сърце", която..
Гергина Иванова Дворецка e журналистка и поетеса, родена в София. Завършва Софийската гимназия с преподаване на френски език и българска филология в Софийския университет "Свети Климент Охридски”. Още като студентка започва работа в тогавашната "Младежка редакция" на програма "Христо Ботев". Целият ѝ професионален път е свързан с БНР. Още през 1990..
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Документалната изложба "Строителни войски" на фотографа Гаро Кешишян изследва темата за рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 – 1995 г. и създава образно пространство за емпатия и лична връзка със служещите в Строителни войски, разкривайки..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Галерия-книжарница "Къща за птици" събира днес (10 декември) от 18.00 ч. на литературно четене поетите Балчо Балчев, Валери Манолов, Георги Веснаков (via..
Световноизвестният гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който до пенсионирането си бе ръководител на катедрата по хирургия в Университетската болница..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg