Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Криза и конспирация

Откъде идва доверчивостта към конспиративни теории у нас

Мария Христова и доц. Григор Сарийски
Снимка: Росица Александрова

Според популярна теория на конспирацията икономическата криза вследствие на пандемията е умишлено предизвикана. В подобни теории са убедени много хора у нас. 

Скорошно изследване на нагласите и податливостта на хората към дезинформация сочи, че България и Словакия са страните в Източна и Централна Европа с най-голям уклон към конспиративни теории. Данните са от изследване на базирания в Братислава институт Globsec.

"Данните не са изненадващи, те могат да се обяснят с нивото на грамотност в разглежданите страни. Защото там, където нивото на образованост е ниско, податливостта към бомбастичните теории расте, коментира в "Нашият ден" доц. Григор Сарийски. 

Конспиративната теория е лесен и бърз начин човек да си обясни ставащото, особено в момент на несигурност.

"Ако си спомняте времето на сектите и пасторите, беше, когато бяхме най-бедни, несигурни и уплашени.

Когато хората добиха известна степен на сигурност – пасторите си отидоха, а хората в игралните зали започнаха да намаляват, припомни доц. Сарийски.

"Идеята е, че колкото е по-несигурен човек, толкова по-склонен е той да пробва късмета си. Само погледнете кои бяха най-самоотвержените клиенти на "Националната" лотария... възрастни, оръфани, прегърбени... седяха по пейките с талонче и монета в ръка."

Другото, което създават тези теории, е чувството за принадлежност – много по-лесно е да намерите човек, който вярва, че шепа семейства дърпа конците на световните дела, отколкото някой, с когото да седнете да направите анализ, съпоставяйки данни и факти".

Има ли все пак система в лудостта -- някой има ли интерес от кризата, която пандемията създаде?

"Фермерът има изгода от това, че ще вали дъжд, но не той предизвиква дъжда."

3000 хил. долара ще струва лекарството срещу коронавирус, одобрено за производство в САЩ, същевременно производството му струва едва няколко долара. Фармацевтичните гиганти ще спечелят от кризата. 

Големите икономически играчи спечелиха от кризата, но не те я предизвикаха.

Друг ефект от пандемията ще е засилването на контрола върху хората, ограничаването на свободите. В известен смисъл – ситуацията ще повтори онази от след 11 септември.

По редица показатели кризата, в която се намираме, надминава Голямата депресия, но мащабът ѝ показва, че е отпреди пандемията. 

Пандемията се оказа иглата, която спука балона, а балонът се нарича лош дълг, зомби компании, нерентнатиблна икономика, несправедливо разпределение на благосъстоянието, прекомерна глобализация. Всичко това създаде една крехка структура, която рухна.

Няма как да чакаме бързо възстановяване, тъй нареченото V-възстановяване – стръмен спад, последван от също толкова стремителен и бърз възход.

Икономиката ще продължи да страда, независимо дали отново ще се затворим или ще направим като Швеция – когато сравним показателите, виждаме, че Швеция пострада не по-малко от България, въпреки различните подходи, които бяха възприели."

Чуйте разговора с доц. Григор Сарийски.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Видин Спортна зала - рампа за хора с увреждания

Подписка срещу изграждането на център за хора с увреждания: "Фашизъм" или страх?

В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..

публикувано на 26.11.24 в 11:15

Зимата наближава: Къде са кризисните центрове за спешно настаняване?

В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..

обновено на 26.11.24 в 11:01
Марина Кисьова

Марина Кисьова: За активните граждани на Пловдив и справянето с местните проблеми

За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..

публикувано на 26.11.24 в 10:12

Ромските общности на България и дезинформацията

Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..

публикувано на 26.11.24 в 09:34

Чрез инициативите на движение "Бездетен" са се родили 7 български деца

"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента.  Над 50 000 семейства у..

публикувано на 25.11.24 в 18:00