Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Криза и конспирация

Откъде идва доверчивостта към конспиративни теории у нас

Мария Христова и доц. Григор Сарийски
Снимка: Росица Александрова

Според популярна теория на конспирацията икономическата криза вследствие на пандемията е умишлено предизвикана. В подобни теории са убедени много хора у нас. 

Скорошно изследване на нагласите и податливостта на хората към дезинформация сочи, че България и Словакия са страните в Източна и Централна Европа с най-голям уклон към конспиративни теории. Данните са от изследване на базирания в Братислава институт Globsec.

"Данните не са изненадващи, те могат да се обяснят с нивото на грамотност в разглежданите страни. Защото там, където нивото на образованост е ниско, податливостта към бомбастичните теории расте, коментира в "Нашият ден" доц. Григор Сарийски. 

Конспиративната теория е лесен и бърз начин човек да си обясни ставащото, особено в момент на несигурност.

"Ако си спомняте времето на сектите и пасторите, беше, когато бяхме най-бедни, несигурни и уплашени.

Когато хората добиха известна степен на сигурност – пасторите си отидоха, а хората в игралните зали започнаха да намаляват, припомни доц. Сарийски.

"Идеята е, че колкото е по-несигурен човек, толкова по-склонен е той да пробва късмета си. Само погледнете кои бяха най-самоотвержените клиенти на "Националната" лотария... възрастни, оръфани, прегърбени... седяха по пейките с талонче и монета в ръка."

Другото, което създават тези теории, е чувството за принадлежност – много по-лесно е да намерите човек, който вярва, че шепа семейства дърпа конците на световните дела, отколкото някой, с когото да седнете да направите анализ, съпоставяйки данни и факти".

Има ли все пак система в лудостта -- някой има ли интерес от кризата, която пандемията създаде?

"Фермерът има изгода от това, че ще вали дъжд, но не той предизвиква дъжда."

3000 хил. долара ще струва лекарството срещу коронавирус, одобрено за производство в САЩ, същевременно производството му струва едва няколко долара. Фармацевтичните гиганти ще спечелят от кризата. 

Големите икономически играчи спечелиха от кризата, но не те я предизвикаха.

Друг ефект от пандемията ще е засилването на контрола върху хората, ограничаването на свободите. В известен смисъл – ситуацията ще повтори онази от след 11 септември.

По редица показатели кризата, в която се намираме, надминава Голямата депресия, но мащабът ѝ показва, че е отпреди пандемията. 

Пандемията се оказа иглата, която спука балона, а балонът се нарича лош дълг, зомби компании, нерентнатиблна икономика, несправедливо разпределение на благосъстоянието, прекомерна глобализация. Всичко това създаде една крехка структура, която рухна.

Няма как да чакаме бързо възстановяване, тъй нареченото V-възстановяване – стръмен спад, последван от също толкова стремителен и бърз възход.

Икономиката ще продължи да страда, независимо дали отново ще се затворим или ще направим като Швеция – когато сравним показателите, виждаме, че Швеция пострада не по-малко от България, въпреки различните подходи, които бяха възприели."

Чуйте разговора с доц. Григор Сарийски.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Възрастните хора в България са активни до много късно, но биват третирани като бреме

За отношението към възрастните хора – възможно ли е да получат институционална защита срещу грубостта, с която се сблъскват в ежедневието си? В "Нашият ден" гостува Виолета Керемидчиева , която умее да разказва истории, а неотдавна се е наложило да се намеси в неприятна ситуация като подател на жалба.  Виолета разказва конкретната случка, в..

публикувано на 17.09.25 в 10:30

Световен ден за безопасност на пациента: фокус върху най-уязвимите

На 17 септември  се отбелязва Световният ден за безопасност на пациента . През тази година темата е "Безопасни грижи за всяко новородено и всяко дете", със слоган "Безопасност на пациентите от самото начало!". Акцентът е поставен върху уязвимостта на тази възрастова група към рискове и вреди, произтичащи от небезопасни грижи. Денят е иницииран от..

публикувано на 17.09.25 в 10:07

Паралелните реалности на България

България на няколко скорости – за различните светове, определени не само от съзнанието, но и от бита и доходите, говорим с чувствителния към социалните неравенства режисьор Павел Веснаков и с главния редактор на платформата Успелите.бг Десислава Иванова . Павел Веснаков ("Уроци по немски"), който досега интерпретира във филмите си главно..

публикувано на 17.09.25 в 09:32

Възможен ли е бракът между различни конфесии?

Бракът между представители на различни християнски деноминации може да бъде предизвикателен, но не е невъзможен. Днес ще ви покажем това. Как различията в религиозните празници и обичаи могат да бъдат преодолени чрез взаимно уважение и разбиране?  Когато партньорите говорят открито за своите религиозни убеждения и очаквания, се избягват недоразумения..

обновено на 16.09.25 в 16:19
Константин Веселинов

Рисковете в дигитална среда – как да предпазим децата

Във "Време за наука" насочваме внимание към темата за киберсигурността на тийнейджърите. Как да помогнем на юношите, които често знаят повече от нас за онлайн пространството, да се предпазят от рискове – питаме Константин Веселинов , основател и управляващ директор на CENTIO, компания с над 20-годишна история, фокусирана върху киберсигурността...

публикувано на 16.09.25 в 11:33