Дайнов: Диктаторите са винаги едни и същи

Не стихват протестите срещу Лукашенко след изборите в Беларус. Съвсем скоро Светлана Алексиевич, носителка на Нобелова награда излезе с остра позиция и естествено беше привикана от силите на реда да дава обяснения. Проф. Евгений Дайнов, политолог, историк, коментира в "Артефир" лицата на тиранията. Книгата на Дайнов "Трите лица на тиранията" не само, че не губи своята актуалност, а и става все по-актуална:

"За съжаление тези тоталитарни модели, тръгнали от периферията, се намъкнаха и в сърцето на Европа. Мога да добавя Орбан и Качински, и задължително мога да добавя и Бойко Борисов. Авторитаризмът стана мода. Слава богу, от миналата година на авторитаризма му е счупен гръбнакът и лека-полека си отива. До преди години тези на власт изглеждаха опасно устойчиви. През много малка част от своята история човечество е живяло в демокрация. В повечето време 99% от населението, 99% от времето исторически е живяло в някакъв феодализъм – подредба на властта от горе надолу, не както е при демокрацията от долу нагоре. Ако има естествен начин на живот за човешкото същество, е такъв – феодална конструкция. Затова от време на време хората започва да ги тегли натам, да ги тегли да се подчиняват, да не си вземат сами решенията. Слава богу, поне Европа, минава доста бързо този опит да се върнем в ситуацията на членове на някакво стадо. "

Проф. Дайнов констатира, че ненапразно една от най-здравите уж диктатури на Лукашенко се клати мощно и най-дълго управлявалият популист Бойко Борисов също се клати мощно. 

"Диктаторите са винаги едни и същи. Диктаторите винаги са негодници, които се опитват да паразитират върху от време на време проявяващото се чувство на хората, че свободата им тежи."  

Разликата в обществата

"Ако вземем България и Беларус. 

Беларус е един исторически етап назад – те в момента решават въпроса, който ние решихме 1990 година. Да не забравяме, че Лукашенко управлява последната съветска територия. Там икономиката е държавна, хората живеят в апартаменти, собственост на държавата, цените са регулирани, има 5-годишни планове. Те решават въпроса дали искат пазарна икономика и демокрация, или искат да си останат в пашкула. Лукашенко им казва "Аз ви давам спокойствие". Но в крайна сметка хладилникът победи телевизора. 

В България се решава съвършено друг въпрос. В България вече обществото е европейско, то има европейска нагласа, европейски ценности... Младите, а и по-възрастните, българското общество се опитва да се освободи от гангстерите, от мутрите, но дори и негангстери, от живеещите в 90-те години. Краят ще е един. Това е последното напускане на Борисов на властта, краят на ГЕРБ и краят на Бойко Борисов. Въпросът е каква цена ще се плати. Колкото повече не се дава една оставка, толкова повече гражданите преминават от чувство за справедливост към чувство за мъст. А искането за мъст е по-тежко и може да доведе до по-неприятни неща. (В Сирия доведе до разрушение на страната) Но омразата трайно се настани в обществените отношения... Бойко Борисов мисли, че побеждава. Той живее в някакъв балон, който няма нищо общо с действителния свят. И колкото повече мисли, че побеждава и не подава оставка, толкова повече това към води към много грозни сцени. Не забравяйте, че затегналата се оставка на Андрей Луканов през 1990 г. доведе в крайна сметка до палежи."

Перото срещу калашника

Евгений Дайнов направи аналогия със стар виц за Брежнев и Солженицин и иронизира, че само след 10 години може би ще трябва да се обяснява, че Лукашенко е един, живял по времето на Светлана Алексиевич.