След почти 40 години затишие в Чехия беше издадена Антология на съвременната българска поезия „До другата трева...“. Заглавието е стих от Биньо Иванов, а времевият период включва поезията от Атанас Далчев до 90-те години на миналия век.
Подборът на авторите в Антологията е следвал принцип, обяснен в послеслова: „В българската литературна критика продължават дискусиите за литературните белези, разграничаващи двете линии в българския поетически канон. Основният критерий за включване в тази антология бе възприетият от всеки поет естетически принцип. Съставителите се стремяха да бъдат обективни (макар че всяка антология вече е вид оценка) и да се ръководят единствено от новото, с което поетът е променил и обогатил естетическите правила и изразните средства. Обобщената картина показва, че най-пълно представени са поетите, дебютирали от средата на 60-те и до началото на 80-те години на миналия век. Дали наистина това е най-плодоносният период през онзи половин век и ако е така, защо? – оставяме да анализират литературните историци и критици.“
Тъй като всяка антология е малко или повече личен избор на съставителя и усърдна работа на преводачите, нека цитираме и още една част от този послеслов: „Необходимо е също да споменем, че преводите в тази антология ‒ за разлика от предишните издания ‒ са дело на двама поети и двама изкушени от поезията преводачи, всички владеещи прекрасно български. Този факт вдъхва оптимизъм – значи стогодишните литературни и културни връзки между българи и чехи не са били ялови, щом се е стигнало до момент, в който поети от един малък и „екзотичен“ език превеждат поетите на друг също така „малък и екзотичен“ език. Затова искаме да отбележим имената на преводачите – на първо място най-голямата приятелка на българската литература и най-заслужилата за разпространението ѝ в Чехия през разглеждания период Дана Хронкова, крепителят на традицията и най-активен съвременен литературовед-българист Марцел Черни и най-младият, човекът, на когото разчитаме за бъдещите ни литературни връзки – поетът и преводачът Ондржей Заяц. И накрая специално да споменем поетесата и преводачката Людмила Кроужилова, която бе главният инициатор за създаване антологията, която продължаваше да превежда българска поезия и през изминалите три „непоетични“ десетилетия и благодарение на чиято самоотверженост и настойчивост вие, читателите, държите в ръцете си новата чешка антология на българска поезия с надежда да достигнем „до другата трева“ – до следващата чешка антология на българска поезия с новите поети от 90-те години нататък.“
Не бива да пропускаме и още едно име – на съставителката на тома Йорданка Трифонова, която може да чуете в звуковия файл с подробности около издаването и работата по Антологията в разговор с друг известен бохемист Добромир Григоров.
"На този връх свят паметник ще се издига” – това е името на фотоизложбата, открита в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" - Стара Загора. Eкспозицията проследява раждането на идеята за построяването на паметника на връх Св. Никола, както и процеса на проектирането и строителството му. Таблата съдържат подробна и ценна информация за големите..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ "Платиниум". През 2025 година Международната асоциация на кинокритиката чества своя 100-годишен юбилей и по този повод ще отличи един от най-емблематичните ни филмови творци. Наградата ще бъде връчена..
Театрална лаборатория, която започне своя творческият процес с въпроса: "За какво искам да говоря, което значи за мен?", има за цел създаване на кратко соло по лична история, тема или избран текст и работа върху монолог. Ментор и водещ е режисьорът д-р Багряна Попова. Средствата на работния процес, които тя използва са похвати от Devised Theatre..
Отбелязваме Националния празник на България 3 март със звукови хроники от Архивния фонд на БНР. Прозвучава гласът на Тодор Атанасов Габарев, най-младият български опълченец, зачислен на 14 години в Десета дружина – в запис от 1958 година. В запис от 1968 година говори Константина Корчева, внучка на Никола Корчев, увековечен в..
Димитрина Филипова – ръководител на литературния клуб "Словеса" към НЧ "Христо Ботев 1896", е гост в празничното студио на "Нашият ден", изнесено в Калофер. Филипова започва разговора с думите: " На тази дата е узаконена нацията ни, признати сме на политическата карта на Европа. Това е ден за памет. Стотици хиляди българи са посветили своя..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg