Тръпко Василев – българският Третяков

Характерни за него бяха неговата износена, клюмнала широкопола шапка и черна хвърчаща връзка стил „лавалиер“. Така помнят Тръпко Василев съвременниците му. „Тръпко“ – така го зовяха всички – беше популярна фигура в софийския културен живот още преди Балканската война – 1912 г. той беше меценат по свой маниер. Това пише за него в спомен Стойчо Мошанов. 

И още – На много начинаещи художници и артисти той уреждаше „тефтерчетата“ из софийските ресторанти. След първата световна война Тръпко преустрои сградата на ул. „Аксаков“, ъгъла с „цар Шишман“ в малък салон, който служеше за културни прояви. Тук се устройваха първите в София рецитали на видни артисти от Народния театър. Целта им е повече благотворителна – да се допълват с някой минимален хонорар техните мизерни заплати на държавни служители. 

В първата галерия – Тръпковата – за първи път прозвучава „Сакия Муни“, рецитирана от незабравимия Сава Огнянов, тук Елена Снежина разказва за любовната мъка на Славейковите Иво и Калина от „Неразделни“, а Йордан Сейков разведрява тъжната следвоенна атмосфера със своя габровски хумор. 

По-късно салонът се нарича „Постоянна художествена изложба“, където могат да се открият най-талантливите български художници на 20-те години на ХХ век. 

Тази година стават 110 години от създаването на тази първа галерия у нас – Тръпковата, и през лятото видяхме на постерна изложба в градинката на "Кристал" как е изглеждала тя. А на 16 септември в галерия „Васка Емануилова“ се открива изложба с платна на самия Тръпко Василев и художниците, чиито картини той излага. За нея и за Тръпко Василев разказва изкуствоведът Благовеста Иванова, куратор на изложбата „110 години от създаването на първия художествен салон в София“.